Доналд Уестлейк
Роден богат (28)

28

Следващият час премина в напрегнато мълчание. Флип си отмъщаваше по малко, като засилваше скоростта на пътечката, така че Хол да подтичва, като слагаше повече тежести на щангата, като отговаряше по-рязко от обикновено, така че в края на тренировката възпитаникът му заприлича на изгнил портокал, който пуска сок отвсякъде. Но откритата конфронтация, директният упрек, войната така и не се случиха. Флип просто вреше от злоба, изпускаше пара дори през ушите, ако бе чайник, сигурно щеше да танцува полка на котлона, но така и не откри нужната му смелост, за да излее гнева си върху Мънро Хол.

В самия край все пак успя, макар и завоалирано, да зачекне темата, която го беше вбесила:

— В сряда няма да мога да дойда за тренировката.

Хол изглеждаше стреснат. Добре.

— О, Флип — каза той. — Трябва да дойдеш.

— Не. Това, което трябва да направя — уведоми го Флип — е да ида до Харисбърг и да се срещна с данъчните.

— О, скъпи Флип — възкликна Хол и си придаде вид на истинско човешко същество, което е способно да изпитва чувства. — Надявам се, че не си се забъркал в нещо.

— Оказа се — отвърна Флип и се зае да тъпче нещата в сака си, без да поглежда тази гадина, — че съм. Оказа се, че някой е осведомил данъчните за известни хонорари, получени от мен в брой.

— О, Флип, естествено, че ще ги осведоми — отвърна Хол.

Сега вече Флип вдигна поглед към него и установи, че клиентът му изглежда невинен като пеленаче. Флип изстреля следващия въпрос право в запотеното му бебешко лице:

— Нима хората декларират хонорарите си в брой пред данъчните?

— Искрено се надявам да го правят — отвърна Хол и направи малка пауза, за да избърше потта от лицето си и да си поеме дъх, след което добави: — Много непатриотично е да не декларираш доходи и да не плащаш данъци.

— Непа… непа…

Флип успя само да заекне пред наглостта на този престъпник, този световноизвестен мошеник, този презрян никаквец, който се осмеляваше да нарече него, Флип Морисконе, непатриотичен! Непатриотичен!

— Искрено се надявам — продължи Хол, сякаш не виждаше нажежения от гняв Флип насреща си, — че декларираш получените от мен хонорари, защото аз със сигурност декларирам всичките си разноски. Всички разноски, Флип, без значение дали се признават за разход, или не. Вярвам в почтеността и точните отношения и съветвам и теб да правиш така.

Флип бавно поклати глава. Беше останал без думи.

Хол вдигна пръст и го размаха назидателно.

— Чуй какво ще ти каже един човек, който знае как стават тези неща, Флип, човек, който е видял това-онова. Най-разумното нещо, което можеш да направиш, когато идеш да се видиш с данъчните, е да си признаеш всичко, да платиш каквото искат и да забравиш за случая. — Назидателният пръст ускори ход. — И недей повече да поемаш глупави рискове, защото ще те спипат. Това е моят съвет, Флип.

Флип така и не разбра как се измъкна от тренировъчната зала и къщата, без да удуши Мънро Хол на място. Нямаше спомен как е минал по коридора, как е слязъл по стълбите, как се е измъкнал през входната врата и как се е качил в колата. Просто в един момент осъзна, че кара покрай намусения охранител на портала и напуска имението.

Взе завоя. Подкара към следващите си клиенти. Способността му да говори най-сетне се върна и той процеди през зъби:

— Мъст! Отмъщение!