Читателски коментари (за „Изгубена самоличност “ от Росица Георгиева)

  • 1. loenny (8 септември 2019 в 12:59)

    (Коментарът може да съдържа спойлери, четете на своя отговорност.)

    За първи път се осмелявам да пиша коментар тук. Обикновено не коментирам произведения, които съм чела на хартиен вариант или в друга платформа, извън тази. Единственото ми опасение се съдържа във факта, че най-вероятно ще прозвуча грубо. И може би ще бъда груба, кой знае.

    Фен съм криминалните романи, трилърите, мистериите. Нямам наблюдения върху български автори, творящи в тези жанрове, единствено съм запозната с творчеството на Богомил Райнов, който ми е любимец. Развълнувах се, когато прочетох заглавието, после видях, че пише „Българска криминална проза“, годината на издаването, та си казах, че съм попаднала на джакпот. След прочита на резюмето обаче, косите ми се изправиха без намесата на преса. И не беше от вълнение, а точно обратното.

    Сюжетът автоматично ми напомни на нискобюджетен американски филм, съчетаващ всички възможни клиширани сценарии и образи, а да не говорим, че България е описана като някакво щатско градче. Реших все пак да дам шанс и да погледна главите отгоре-отгоре. Не, и тук не намерих нищо очарователно. Още на втора глава, първият абзац ме отказа. Продължих да чета надолу, все пак надеждата умира последна и въпреки това умира. Какво е това запознанство? Та Никол веднага е запленена от този порядъчен мъж, Адам. Защо ли?

    Ето я и тайната. Ах, мъжът е израснал в Щатите и има „лек английски акцент“, пленителна усмивка и още други епитети за цвят. Езикът ни е труден за чужденците, би трябвало Адам вече да е свикнал да говори български, защото за нашия език няма „лек акцент“ — или говориш добре езика, или не го. Казвам го като човек, който се занимава с езици и е комуникирал с чужденци, изучаващи българския език. Това са „леки“ недоразумения, които са по-скоро на личен опит, така че няма да задълбавам, не го считам за фрапираща грешка на фона на всичко останало. Описанията са сухи, но пък вмъкваш силни прилагателни (пр. „невероятната симфония“), което е абсурдно, фатаално, обезпокоително. Мярнах правописни и пунктуационни смущения, което за съжаление е вече често срещано явление, но няма да се учудя, когато премахнат пълния член след време.

    Слязох още надолу. Главите са кратки, отново ще повторя — сухи. Диалозите са почти без никаква авторова реч. Този подход не се използва за някакви случайно хвърлени реплики, надявам се, че си запозната. Обикновено се среща, когато в диалога се случва нещо, а не да си говорят:

    „Оо, видях те в бара. Така ли? Да. Супер, мерси. Много ми беше приятно. Чао.“ Напълно безсмислено.

    Добре, че имаше на места удивителни и въпросителни знаци, ама това пак не подсказва. Вика ли този човек, радва ли се, шокиран ли е. Изграждането на героите е не по-лесно от това да изградиш гласа на героя посредством диалози. Ситуациите разкриват характера. Не е просто да напишеш колко обичаш да правиш това и колко си честен, примерно.

    Както и да е, текстът е лишен от всякакви художествени качества. Липсват основни познания. Писането не е шега работа и никой не почва да пише, без преди това да е чел. А това, че четеш много като количество, не е показател за това какво влиза в главата ти. Всички известни автори са повлияни от други преди тях. Поздравявам авторката за смелостта и късмета да издаде. Трудоемко е, имах късмета да наблюдавам пряко как става това, но се надявам занапред да пуска някои по-качествени неща.

    И още нещо, романтиката почти няма място в криминалните романи. Комерсиализиран жанр, който задоволява женската част от публиката. Никакви философски възгледи и бедно пресъздаден. Героините се влюбват в мъже, които в реалния живот биха били категоризирани като психопати или социопати. Да не говорим за ненужната секс-сцена по-нататък, с риск да спойлна какво се случва. Това е вече лично мое мнение. По-добре ще изглежда, ако само някои странични герои споделят някакви романтични чувства и това е свързано със сюжета по някакъв начин. Главните герои пък може да са вече сгодени/сключили брак, да имат семейство и примерно да загубят всичко това. Ако обаче си чела „Петдесет нюанса сиво“ или на Силвия Дей каквото и да е, съжалявам, но имам лоши новини за теб.

    Съветвам те няколко неща. Първо, уповавай се на качествени редактори. Такива, които наистина четат нещо качествено, разбират и са запознати със занаята. Второ, чети и се упражнявай. Има сума ти наръчници със съвети за писане, пълно е с тях в Интернет и извън. Пожелавам ти много успехи и не спирай да твориш, писането е красиво. Стигнеш ли до издаване, работата е по-сериозна и е друго животно. Надявам се, че модераторите ще ми пуснат градивния коментар (срещала съм и далеч по-обидни изказвания тук, но е въпрос на гледна точка, предполагам). Желая ти леко начало на месеца!

    • 3. roskamel (28 септември 2019 в 13:00)

      Здравейте,

      Искам първо да Ви благодаря за времето, което сте отделили да прочетете книгата и да напишете коментар. Много ценя обратната връзка и благодаря за конструктивния коментар. Ще взема под внимание написаното.

      Поздрави и всичко хубаво!

  • 2. Танчита (11 септември 2019 в 14:25)

    Пълна загуба на време!

Само регистрирани потребители могат да дават коментари.