Росица Георгиева
Изгубена самоличност (12)

XII

Младата жена застана до прозореца и погледна надолу. Намираше се в луксозен апартамент в затворен комплекс, купен за тайните срещи, които провеждаше. Наблюдаваше хората, които вървяха по улицата, но те не я виждаха. Това винаги й даваше възможност да научи много. Слушането и наблюдението бяха най-верните й помощници и благодарение на тях беше стигнала толкова далеч. Направи няколко крачки и погледна за пореден път часовника си. Човекът, с който трябваше да се срещне, закъсняваше и тя усети, че напрежението в нея се повишаваше.

В този момент вратата се отвори и вътре влезе намръщен мъж.

— Здравей. — Тя му подаде ръка. — Радвам се да те видя.

— Какво толкова искаше да ми кажеш? Знаеш, че не е добре да се срещаме.

— Искаш ли? — Тя му подаде чаша уиски. — Мисля, че имаш нужда.

Вътрешният министър Иван Делиманов я изгледа продължително, въздъхна и взе чашата.

— Наздраве. А сега, за какво искаше да говорим?

Тя отпи и придоби сериозно изражение.

— Някой се опитва да ни провали. Мой източник ми каза, че е стартирано разследване срещу мен. Знаеш ли нещо по въпроса?

— Не.

— Сигурен ли си? Знаеш какво ще ти се случи, ако се опиташ да ме прецакаш.

— Казах ти, че не знам.

— Тогава проучи.

— Спокойно. Ще видя за какво става въпрос.

Мъжът остави чашата на масата и излезе. Останала сама, жената набра един от номерата за бързо набиране и зачака.

— Провери Делиманов. Искам да го следиш непрекъснато. Само с пръст да е мръднал, искам да знаеш.

— Нямаш ли му доверие?

— Нямам доверие на никого.

Тя затвори и пресуши чашата си. Набра друг номер и отново зачака.

— Слушам.

— Провери Андрей Петров. Искам да разбера дали ГДБОП е стартирала някаква операция. Искам информация до 24 часа.

— Разбрано.

Затвори телефона и се загледа отново през прозореца. Усещаше, че наближава буря и трябваше да се подготви. Имаше свои хора навсякъде и с нетърпение очакваше информация. В този момент телефонът й звънна.

— Ало.

— Имам новини от централата. Мисля, че Делиманов е извън играта. Нарочен е за изкупителна жертва.

— Знаеш ли какво са предприели?

— Не, но смятам, че трябва да се отдръпнеш от него. Нямам представа какво ще последва, но има голяма вероятност и ти да изгориш. Това поне е моето мнение.

— Благодаря ти.

Тя затвори и прехапа устни. Предчувствието й се беше оказало правилно. Трябваше да се погрижи за всички връзки, които можеха да доведат до нея. Ядоса се, че не го беше предвидила по-рано.

Взе телефона си и набра друг номер.

— Ало. — Заместник-директорът на ГДБОП не звучеше щастлив да я чуе. — Защо ми се обаждаш?

— Защото имам предложение за теб.

— Предложение?

— Мисля, че ситуацията изисква ние двамата да си помогнем.

— Слушам те.

Тя му изложи подробно идеята си, след което затвори. Усмихна се и отпи. Никой нямаше да я прецака. В това беше сигурна.