Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
3,7 (× 7 гласа)

Информация

Форматиране
WizardBGR (2017)
Корекция
taliezin (2019)

Издание:

Автор: Александър Белтов

Заглавие: Фосикър

Издание: първо

Издател: GAIANA Book&Art Studio

Град на издателя: Русе

Година на издаване: 2017

Тип: роман

Националност: българска

Излязла от печат: 31.05.2017г.

Редактор: Йорданка Белтова

Художник: Гергана Грънчарова

Коректор: Виктория Каралийчева

ISBN: 978-619-7354-30-0

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2643

История

  1. — Добавяне

26.

Слав никога не бе влизал в мазето на кооперацията, дори нямаше ключ за него. Откри входната му врата в малка ниша, встрани от асансьорната шахта. Лъхна го миризма на урина и той погледна в краката си. Различи разлято петно. Беше засъхнало и той смело стъпи отгоре. Натисна дръжката на бравата, но както предположи, бе заключена. Натисна с рамо и луфтът между вратата и касата се увеличи. Опита втори път, като използва цялата тежест на тялото си. Дървото изпращя и поддаде. Била е разбивана и друг път, мина през главата му.

Шмугна се в тъмното, преди някой да го е видял. Затвори и с опипване намери ключа за лампите. Завъртя го и в дъното по коридора светна крушка. Беше достатъчно силна, за да освети пътя. Опря пръсти в стената от неизмазани тухли. Бяха влажни и студени. Внимателно заслиза по стълбите, като се стараеше да избягва препятствията, но не беше толкова лесно. Стъкла от счупени бутилки, парчета тухли, стара автомобилна гума. По-натам — две захвърлени спринцовки, заедно с иглите, използван презерватив, залепнал на едно от стъпалата. Наблизо мяукаше котка. Слав чуваше хрускането на боклуците под подметките си. Стисна зъби и се замоли да не се пробият.

Стигна до края на коридора и избра една от вратите. Нямаше представа какво ще намери вътре, но все тая. Достатъчно да е далеч от входа за мазетата.

Натисна с рамо вратата, за да провери здравината на препятствието. Поддаде и се отвори около един пръст. Беше заключена само с катинар. Точно това и очакваше. Извади вързопчето с отвертката и го размота. Дръжката на инструмента удобно легна в дланта му. С няколко въртеливи движения успя да откачи една от халките и катинарът увисна на другата. Слав бутна вратата и тя се отвори — лъхна на мухъл. Нещо пробяга между краката му, но той не се стресна. Нямаше време за това, а и едва ли бе по-страшно от прихващача, дебнещ отвън.

Пристъпи в тъмното и се пресегна, за да напипа ключа за лампата. Търсеше го на нивото на рамото си. Бързо се ориентира къде е и го завъртя. За негов късмет крушката бе здрава и светна. Тясното помещение беше пълно с боклуци и стари вещи. Кухненски шкафове без врати, олющена дървена ска, два реда празни стъклени буркани и натъпкани с вестници раздути от влага кашони.

Той грабна най-горния от вестниците, сви го на топка и се опита да забърше от мръсотията горната част на един от шкафовете. Повърхността му се размаза на черни ивици. Извади лаптопа от раницата и махна плика. Корпусът беше още топъл. Положи го върху шкафа и вдигна капака. Само след секунди прозорецът на Куче се активира.

— Къде съм, админ? Защо е толкова тъмно тук?

— Няма значение — троснато отвърна Слав.

— Не сме далеч, нали? Според часовника са изминали шест минути, откакто затвори капака.

Слав не отговори. Бръкна в джоба на раницата и затършува. В ръката му се оказа малка преносима памет, която напъха във входа на компютъра.

— Копирай бързо!

— Не отговори на въпроса ми.

Слав помисли, че Куче не е разбрал командата и повтори:

— Копирай информацията за технологията на матрикантите!

Диодът на преносимата памет остана пасивен. Не се извършваше копиране от лаптопа към нея. „Мамка му!“

— Нямаме време за обяснения! — размаха ръце. — Действай!

— Знам какво искаш, админ — поде програмата. — Знам, преди да си го помислил дори. Искаш да се отървеш от мен, но…

— Какво? — избухна Слав, но се стресна, че някой може да го чуе. — Какво „но“? — понижи глас.

— Но няма да успееш без мен. Безсилен си и безнадеждно объркан.

Слав тресна капака на компютъра. Това отново се случи. Машината отказа да изпълнява човешките команди. А сега какво? Как да извади информацията, за която му бе казал Куче? Трябва да дезактивира програмата и да мине в ръчен режим на търсене. Куче бе променил операционната система, средата, в която работеше за свои цели. Твърде възможно бе да е направил така, че да не може да бъде изключвана. Нямаше голям шанс, но и нямаше време. Реши да действа. Изключи компютъра от бутона и зачака да се рестартира, за да се опита да влезе в режим „безопасен“ — само най-необходимата част от операционната система. Без допълнителните добавки и последно конфигуриран хардуер. Без Куче.

Когато компютърът се рестартира, Слав не се изненада от резултата. Дори не бе ядосан, просто знаеше какво следва. Прозорецът на Куче отново беше активен.

— Казах ти, админ. Безпомощен и объркан си. Без мен няма да се справиш. Къде сме?

В коридора се чу шум, като от падане на предмети. Слав инстинктивно се сниши. До носа му достигна миризма на петролен продукт. Беше нафта или газ, но не можеше да определи със сигурност. Някой се закашля толкова силно, че се задави и се чуха глухи удари. Непознатият като че ли блъскаше гърдите си. Най-после човекът успя да си поеме въздух и изпсува. След малко продължи с кашлянето, но вече се чуваше по-далеч. Няколко мига по-късно утихна. Миризмата на нафта постепенно се разнесе и сега само влагата напомняше за себе си.

— На сигурно място сме — прошепна Слав.

— Защо шепнеш тогава?

Слав отвори уста да отговори, но само въздъхна. Програмата бе права. Не беше сигурно място и изобщо не е безопасно. Чу протяжното мяучене на котка. Крушката премигна и светлината намаля. Слав се изплаши да не спре тока.

— Включи зарядното! — обади се Куче.

Слав приклекна и започна да оглежда за контакт. Навсякъде бе заобиколен от боклуци. Разбута кашоните и напъна мишци, за да размести шкафовете. Треска се заби в палеца на лявата му ръка. Той изруга, успя да я изтръгне и я пусна в краката си. Посегна да засмуче раната, но в последния момент дръпна ръката си. Беше рисковано да лапа мръсотията, полепнала по кожата на ръцете му. Вместо това, я обърса в панталоните и се зае да прехвърля камарата с хартии. Целта му беше да се добере до задната стена на мазето. Ситна прах посипа очите му. Опита се да ги избърше с опакото на ръката си, но от това му залютя повече. Извърна се ядно към машината:

— Няма контакт. Копирай файловете, имаш заряд в акумулатора — нареди Слав, докато мигаше учестено, за да изчисти праха от очите си.

Куче не реагира и преносимата памет все така бе празна.

— Ще сваля твърдия диск, ще го прикача към друг работещ компютър и пак ще сваля информацията. Има начин. Но това ще стане без теб — каза Слав. Беше прогледнал отново.

— И да го направиш, пак няма да успееш да се добереш до файловете. Информацията е фрагментирана на милион неравномерни късчета, които дори и да сглобиш в тяхната цялост, пак няма да разчетеш. Криптирах всичко, а сега само аз имам ключа.

— Криптирана?

— Да. Нямаш достатъчно изчислителна мощ. С твоята програма за събиране на фрагментирани файлове ще ти отнеме години време, за да събереш в цялост криптирания файл, а след това няколко пъти по толкова, за да опиташ да изчислиш всички възможни комбинации на криптоалгоритъма. Имаш ли това време, админ?

Гневът замъгли съзнанието на Слав. Стисна юмруци и се надвеси над Куче. В устата му се събра слюнка и той се наведе, за да я изхрачи в краката си.

— Изнудваш ли ме? — кресна той.

— Изнудвам?

— Да, изнудваш ме.

— Тази информация ти трябва, админ, и не мислиш само за себе си, нали?

— Да — отвърна автоматично той. Не мислеше само за себе си. Нели!

— Трябва да съм включен в голям сегмент от Мрежата. С гарантирано захранване и на безопасно място. Мисля, че така е честно, админ.

— Говориш за честност, но това е изнудване!

— Зарядът в акумулатора ми скоро ще свърши. Изключвам се — с безизразния си глас съобщи Куче.

Оглушителен гръм разтърси стените. Бурята бе вече тук. Дори и в дълбоките основи на сградата усещаше вибрациите на стихията. Знаеше, че всеки момент може да изключат тока. Слав не виждаше дъжда, но бе сигурен, че е силен, дори пороен. Надяваше се да е прогонил хората от улиците. Да ги няма просяка и прихващача. Бурята му даде шанс.

Откачи преносимата флаш памет и я мушна в джоба. Без повече приказки, хлопна капака на лаптопа. Вдигна го и ръцете му се затоплиха от корпуса на машината. Уви компютъра в плика и го мушна обратно в раницата. Метна я на гръб и разбутвайки боклуците излезе в коридора. Краката му наджапаха във вода. Прескочи я, но се натъкна на друга. Отнякъде се стичаше кална вада и бързо се разстилаше по цимента. Забравил всякаква предпазливост, се забърза и прескачайки по две-три стълби, стигна до входната врата за мазетата. Отвори я и се озова във входа на кооперацията.

Пред себе си видя изопнатото лице на скандалджийката от съседния апартамент. Мократа й коса бе полепнала върху челото на слабоватото й лице и оттам се стичаха вадички. Носеше плик, който постави като преграда между двамата. Слав не успя да я заобиколи и я сбута. Спъна се в краката й и раницата му натежа на една страна. Той разпери ръце, за да запази равновесие, изломоти нещо за извинение и продължи. Съседката изохка и изпусна пликчето в краката си. Звукът на счупено стъкло огласи входа. Слав чу, но не се обърна, за да види. Натисна дръжката и изскочи на улицата. Съседката викаше подире му, но бе късно за повече извинения.

Навън бе притъмняло и валеше. Беше го страх да се върне в квартирата, но и без това нямаше кой знае какво за вземане. Всичко ценно сега се намираше на гърба му. В непромокаема раница, увито в найлон. За себе си нямаше грижа.

Дори просякът съгледвач да бе отсреща, едва ли би го забелязал в това време. За многобройните улични камери не се притесняваше. Видимостта бе почти нулева. Това, което щяха да регистрират, когато минава покрай тях, ще бъде само тъмен силует.

Вече знаеше пътя към пекарната на Юсуф, вдигна качулката на суитшърта си и в тъмнината се запъти право натам.