Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
3,7 (× 7 гласа)

Информация

Форматиране
WizardBGR (2017)
Корекция
taliezin (2019)

Издание:

Автор: Александър Белтов

Заглавие: Фосикър

Издание: първо

Издател: GAIANA Book&Art Studio

Град на издателя: Русе

Година на издаване: 2017

Тип: роман

Националност: българска

Излязла от печат: 31.05.2017г.

Редактор: Йорданка Белтова

Художник: Гергана Грънчарова

Коректор: Виктория Каралийчева

ISBN: 978-619-7354-30-0

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2643

История

  1. — Добавяне

1.

Вой на паникьосани кучета предизвести задаващото се природно бедствие. Майската буря се изтъркаля по обезлесеното било на Витоша планина, спусна се и удари смирения град. Ураганният вятър прегъваше, чупеше, изкореняваше. Оглушителен грохот разтърсваше сградите. Проблясваха страховити мълнии, а после всичко потъваше в мрак. Зареди се безкрайна поредица от черно-бели кадри.

Слав замижа и запуши уши. Трети ден, откакто си бе дал отсрочка за да опита да поправи нещата, но знаеше, че е почти невъзможно. Това беше оправдание и той го осъзнаваше. Прокле слабостта си и зарида в шепи.

Едри като лешници капки заблъскаха прозореца и той изправи глава. Зачуди се дали стъклото ще издържи. Повечето съседи бяха монтирали външни щори като предпазна мярка против крадци и градушки, но хазяите му — не.

Избърса очи, седна и зачака.

Не след дълго тътенът започна да се отдалечава и затихва, но бурята продължи да държи обитателите на града далеч от улиците. Дори бездомниците бяха потънали вдън земя. Природата срещу хората.

Слав се изправи. Преди да започне бурята, от енергото изключиха тока и се наложи да се движи пипнешком. Доближи се до прозореца и погледна навън, но не успя да различи входа на отсрещната кооперация. Прокле наум и опря чело върху студената повърхност на стъклото. Все същото — никаква видимост, само усещаше напора на вятъра върху прозореца.

Охладил мозъка си, отдръпна глава. Пръстите му инстинктивно опипаха джоба на суитшърта, точно на мястото, където бе прибрал кутийката.

Изчака още няколко минутки, преди да излезе навън. Не му се искаше точно сега, но трябваше да се срещне с Халил. Дилърът, на когото продаваше информация, беше изключително предпазлив. Срещите им трябваше да остават в тайна и това бе от взаимен интерес. Според турчина, най-подходящи бяха местата, където двамата нямаше да бият на очи. За целта беше избрал няколко кафенета наоколо, за които бе съставил точна схема. Досега нямаха никакви проблеми, но знае ли човек и то в тези времена. Как Халил намираше и търгуваше с клиентите, бе негова грижа. Факт, че се справяше и благодарение на това Слав печелеше. Не много, но достатъчно. Дори можеше да предплати наема за месеци.

Лампата примигна веднъж-дваж и светна. Огледа се за другарчето си. Паякът Плетчо беше застинал на обичайното място — в горния ъгъл на прозореца. Изминаха почти две години, откакто се бе нанесъл в квартирата и заварил осмокракия си съквартирант.

Помнеше, че тогава бе посегнал да изхвърли забравена пластмасова чаша. По ръба още личеше червилото от устните на Мая, а по дъното имаше засъхнал остатък евтино вино. Спомни си миризмата на кисело около чашата, лепкавината по повърхността. Тогава бе забелязал капана — тънка прозрачна паяжина, изплетена над мястото, където се бе намирала чашата. В нея, без шанс за измъкване, висяха дребни мушици. Проследил почти невидимата нишка, беше открил леговището на паяка. Дребен, тъмносив ловец с бели точки по гърба, формиращи почти идеален кръст.

Гръмотевиците се оттеглиха и крясъците от скандала в съседния апартамент станаха по-отчетливи. Случваше се често и той беше свикнал. Дори го приемаше за нормално. Женският глас бе по-агресивният и бързо смачка мъжкия. Слав беше срещал съседката, но тя не изглеждаше конфликтна. Не за първи път се увери, че беглата представа за някого често подвежда.

Запъти се към банята и натисна дръжката. Разхлабена, тя едва не остана в ръката му. Някой ден щеше да я поправи, но със сигурност не днес.

Пристъпи в тясното помещение и намокри чорапите си. Прокле глупостта си и немарливостта на хазяите, които нехаеха за течовете по стените.

Наведе се и отвори вратичката за достъп до водните щрангове. Тя изскърца и провисна на ръждясалите си панти. Бръкна в отворената тъмна ниша и пипнешком намери метална кутийка, подобна на тази, която бе в джоба му. Извади я, избърса кондензиралата влага и я прибра при другата. Напъха ръката си отново и напипа още една. Провери прикрепящите скоби и я остави на място.

Затвори, за по-сигурно натисна с длан вратичката и тя прилепна, а той се изправи, доволен от резултата.

Върна се в стаята, отвори гардероба и разрови купчина дрехи, под който лежеше лаптоп. Сложи го на масата, включи адаптера и отвори капака. Натисна бутона за стартиране и зачака — имаше всичко необходимо. От кутийката, която донесе от банята, извади тънка флаш памет и я мушна в гнездото на лаптопа. Екранът светна и след къса поредица автоматични команди, зареди операционната система. Мигането на курсора подкани Слав да въведе команда. Погледът му се спря върху иконката с надпис „Анализ и събиране на фрагменти“. Неговата програма — плод на няколкомесечен труд.

Слав кликна върху иконката и зачака програмата по обединяването на информация да стартира. Щеше да отнеме време, колко — предварително не знаеше. Беше въпрос и на късмет. Случваше се програмата да върти един и същи цикъл с дни, без това да доведе до резултат. Трябваше да открие необходимите връзки, за да „окомплектова“ клъстерите в по-голям обем, а какво щеше да намери там — само Господ знае… или самият Дявол. Кръстоса показалеца и средния пръст на дясната си ръка за късмет.

Стана и се приготви за излизане. Обу високи боти, като пристегна здраво връзките им. Трябваше да опази краката си сухи.

Излезе на етажа и светна лампата. Огледа се — вратите на съседните апартаменти бяха затворени, беше тихо, нямаше никакво движение, и той заключи след себе си. Заслиза по стълбите, като се стараеше да се движи безшумно. Когато се озова на партера, спря и отново се ослуша. Всичко изглеждаше нормално. Измъкна се навън и изчезна в сумрака.

Малко след като бе излязъл, екранът на лаптопа примига. Надписът „Анализ и събиране на фрагменти“ изчезна, а на негово място нямаше нищо. Курсорът мигаше със скорост един интервал в секунда. Малко по-късно изгасна, а когато отново се появи сигнал, върху черния фон бе изписана само една дума — „здравей“.