Александър Белтов
Фосикър (18)

17.

Халил удържа на думата си. След сделката с клиентите на дилъра, нови две хиляди лева потънаха в джоба на Слав. Усещаше приятния им допир дори през книжния плик, в който бяха пъхнати. Страхотно чувство. Най-приятното през последните няколко дни. Още една крачка, малка като стъпка на прохождащо дете, към крайната цел — парите за екзоскелет на Нели. Но макар и с малки крачки, трябваше да успее. Искаше му се да е сигурен, но уви, засега не можеше. Беше достатъчно умен, за да проумее, че реалността не е даденост и не е константно състояние. Всеки момент всичко и навсякъде може да се промени.

Слав се опита да разсъждава за вероятностите напред: „Ако Агората все пак успее по някакъв начин да събори властта, какво ли може да последва от това? Нови управници, нови политики или нещо друго? Не, единственият резултат ще бъде просъществуването на един кратък период на надежда за гражданите, който бързо се изпарява всеки път след всяка насилствена промяна. Бедата е, че във властта неминуемо и единствено способни да се докопат, са така наречените дегенерати. Хора, изгубили или бързо загубващи съпричастността си към останалите. Хора, мислещи само и единствено за своето благополучие. Срещу това едва ли може да се направи нещо. Едва ли ще могат да направят и тези, наричащи се Агора. Борци, революционери, а може би жалки утописти. Възгледите за тях бяха толкова различни.“

Слав бе раздвоен по отношение на тайната съпротива. Какви идеи изповядваха Агората, той не знаеше. Дори не бе сигурен, дали самите те съзнаваха. Единствената им цел бе да съборят установения ред. „А после какво следва? Анархия, разпад на държавата и това е всичко. После ще има нова обществена организация, но до върха отново ще стигнат дегенерати. И не става дума за обществения строй, какъвто и да бил той, става дума единствено и само за възползване от властта. Дали от Агората съзнават тази горчива и исторически доказана истина? Едва ли. В този смисъл — трябва ли да помагам на Фея, като я прикривам от прихващачите? Струва ли си да рискувам, за да помагам на Агората в нейния стремеж да събори властта? И ако все пак тя успее в своята борба?“ Не, не виждаше никакъв смисъл от такова развитие. Дори времето на анархия, докато се установи новия ред, би затруднило събирането на пари за невронния екзоскелет.

Държава трябва да съществува — каквато и да е. Лош стопанин, деспотична организация, средство за забогатяване на докопалите се до управлението й, каквато и да бе в очите на онеправданите й поданици, тя има основна функция. И тази функция е по-важна от всичко друго. Ред. Всичко друго бе второстепенно и нямаше значение за общото. То бе необходимото зло, притурка, болест. Не заради него трябва да се унищожи тялото.

Да прави избор между Агората и прихващачите, не бе добре. Струваше му се, че какъвто и избор да направи, това рано или късно ще се обърне срещу него. Следователно има две злини и той трябва да избере по-малката от двете. Този избор не трябва да е принципен, а да е съобразен единствено с неговата лична амбиция и драма.

Първо. Фея е част от нещо, което е заплаха за държавата, следователно е заплаха и за него. Още повече с предателството на Фея може да си осигури така необходимото му спокойствие за работа от страна на прихващачите. От друга страна, трябва да има предвид, че чрез Фея може да спечели още пари, необходими за екзоскелет на Нели.

Ред!

Второ. Не знаеше, след като предаде Фея на прихващачите, с какво друго може да им бъде полезен, за да го оставят да практикува. Дали с промяната на обстоятелствата няма да бъде обречен и просто да изчезне някой ден. Никой няма и да го търси, освен хазяите за наема и дилъра Халил. Звучи иронично, но наистина е така. На никой нямаше да липсва, освен на Халил, и то само докато си намери друг копач. Мераклии не липсват. В паметта му изникна новопостроеният лагер до Централна гара. Онзи, с високите метални огради, патрулите с кучета, прожекторите и сирените. Изглежда непревземаем отвън и твърде вероятно — невъзможен за бягство отвътре. Проектиран и предназначен да се напълни с хора. Потръпна.

Ред!

Трето. Никак не му се искаше да се забърква с прихващачите, но да извлича реликти, парчета информация от Мрежата, бе единственото нещо, чрез което можеше да събере парите.

Ред!

Всички знания за държавата и нейното развитие като устройство е една каша от теории. Слав знаеше, че теориите са си точно това — теории и много рядко работят в реалността. Денят има само едно правило, а то е просто — бори се или умри! В промеждутъка на тези две състояния единственото, което би облекчило мизерния живот на човека, е да дъвче зърна синьо кафе и да се махне чрез него. Поне за няколко часа. А цялата реалност, която имаше значение за Слав, в момента се събираше в джоба му. Две хиляди лева. Пари, вещественото доказателство за това, че той ще намери начин да поднови живота на Нели.

Въпросът за Фея бе решен. Единственият шанс за момичето беше да стои далеч от него.

„Нека дегенератите управляват, щом това е естествен процес, но да има ред.“

Взе кубчето на Рубик и започна ожесточено да го върти. Топлите цветове — червено, жълто, оранжево се сляха в едно и той вече не мислеше ходовете си. Остави ръцете да работят самостоятелно.

Нареди всичките му страни за по-малко от пет минути.