Дейвид Хосп
Бандата от Чарлстаун (5)

4

— Вкусът му очевидно се е подобрил — отбеляза доктор Фармалант.

Точно в този момент лейтенант Флеърти оглеждаше дрехите и личните вещи на жертвата, поставени върху масичка в ъгъла на залата, и не го чу добре.

— Какво каза?

— Вкусът му към проститутките очевидно се е подобрил. Първите шест бяха в доста окаяно състояние — недохранени, с белези от игли по ръцете, синини. А тази тук е истинска красавица.

Флеърти не можеше да разбере дали Фармалант се шегува или говори сериозно, но все пак си отбеляза наум, че трябва да провери всички фирми за компаньонки в града.

— Даже и дрехите й са скъпи — продължи докторът и кимна към масичката, до която стоеше Линда Флеърти.

Беше точно така, Флеърти вече го бе забелязала. Кожената пола беше от „Джордано“ — шикозен моден бутик на улица „Нюбъри“. Етикетът на коженото сако липсваше, но дизайнът бе на „Ферагамо“. Дори и бельото бе от най-високо качество: чорапите и коланът бяха на „Виктория Сикрет“, а сатененото бюстие — от „Сакс“.

— Да си намерил нещо друго, освен дрехите? — попита за всеки случай тя.

— Това е всичко — кимна патологът. — Никакъв портфейл, никакви кредитни карти, никаква дамска чанта. Само кибритът, който открихме в джобчето на сакото й.

Флеърти го вдигна, беше изцяло черен, с изключение на яркочервеното изображение на устни в средата.

— Клуб „Кис“ — отбеляза тя.

— Какво? — извърна се докторът.

— Кибритът. От клуб „Кис“ е, свърталище за бързи запознанства, собственост на един тип от старата банда на Уайти Бългър. Долнопробна дупка с претенции за изисканост и високоплатените проститутки, търсещи да забършат някой мъж в командировка с дебел портфейл. Местните отрепки му се лепят като мухи, но го предпочитат и някои юпита с вкус към разтърсващите преживявания.

— Звучи доста интересно. Изненадан съм, че не си му обърнала досега внимание, детектив!

— Не е в моята област — сви рамене Флеърти. — Аз се занимавам с убийства, а не с проститутки. Освен това имам усещането, че някои хора се страхуват кого ще открием там, ако решим да поразгледаме.

Фармалант кимна и се обърна отново към масата за аутопсия. Включи микрофона, който бе прикрепен пред устата му, и започна да записва наблюденията си:

— Починалата е бяла жена, на възраст между двадесет и осем и тридесет и пет години. Съдейки от степента на разложение и предвид климатичните условия по тези места, времето на смъртта може да се определи между един и четири часа сутринта в събота. Починалата има огромен разрез на гърдите, започващ от горната част на гръдната кост и достигащ на около четири сантиметра от пъпа. Очевидно е, че гръдният кош е бил отварян. Забелязват се значителни повърхностни наранявания и на двата бели дроба, както и на трахеята. Доколкото може да се прецени, нанесени са от прав, добре изострен предмет, вероятно хирургически скалпел.

Тук патологът изключи микрофона и вдигна очи към Флеърти:

— Започнал е да губи търпение.

— Какво искаш да кажеш?

— Не че някога е бил особено добър хирург. Но все пак показваше умения в тази област. Знаеше какво точно търси и как да го получи. При предишните случаи се забелязваха относително леки наранявания на останалите органи. В сравнение с тях това тук е касапска работа.

— Смяташ, че е бързал, така ли?

— Възможно е. И все пак все още не сме установили със сигурност, че убиецът и на тази жена е Малкия Джак! — Включи отново микрофона и продължи: — Разделям дробовете, за да достигна торакалната кухина. — Тук направи пауза, докато пръстите му опипваха вътрешността на трупа, и заяви тихо: — Сърцето на починалата е било извадено.

— Малкия Джак — изрече почти без глас Флеърти.

— Малкия Джак — повтори патологът. Беше забравил, че микрофонът му е включен.

Половин час по-късно лейтенант Флеърти се бе отпуснала в един от двата елегантни кожени фотьойла в кабинета на главния съдебен патолог, отбелязвайки си наум, че докторът очевидно си ги е купил със собствени средства. Общинската управа не се ръсеше за подобни луксове.

— Когато забелязах пораженията на белите дробове, си помислих, че си имаме работа с някой, който е решил да подражава на нашия убиец — тъкмо казваше Фармалант. — Просто не се връзва с обичайното изпълнение на Малкия Джак. — Изрече го абсолютно безизразно, но Флеърти го усети като пробождане.

— До този момент не сме уведомявали пресата за липсващите сърца — отбеляза тя. — Как е възможно някой да е бил наясно какво точно да имитира?

— Да, знам, че не се връзва, но…

— Ако някой се е изпуснал пред някого, бъди сигурен, че досега целият Бостън щеше да знае! Информацията е строго поверителна! Как е възможно подобно сведение да изтече, щом като дори нашите момчета не са известени!

Флеърти се отпусна назад. Не й се искаше да приеме, че сега се е пръкнал и имитатор. Това означаваше, че трябва да търсят не един, а двама убийци!

В този момент вратата на кабинета се отвори с трясък. На прага й застана детектив Том Козловски. Беше нисък и четвъртит, с яко телосложение. Изглеждаше така, сякаш раменете му няма да успеят да се проврат през прага. Както обикновено, прошарената му коса стърчеше във всички посоки, а яката на ризата му беше измачкана. От края на лявото му око през цялата му буза се спускаше грозен стар белег.

Всичко в него говореше, че е ченге от старата школа. Двамата с Линда Флеърти бяха партньори от три години. Професионалните му умения го правеха незаменим за полицията, но пък опакият му характер го правеше невъзможен за повишение. Откакто бяха партньори, Флеърти бе повишавана вече два пъти, докато Козловски си оставаше и до ден-днешен сержант детектив.

— Имам нещо за теб — отбеляза задъхано той. — Накарах момчетата от лабораторията да се поразбързат с пръстовите отпечатъци на нашата непозната жертва.

— Да не би да сме извадили късмет този път?

— Може и така да се каже. Зависи от гледната точка.

— Е? — погледна го лейтенантът.

— Всъщност, жената беше в базата данни на ФБР.

— ФБР ли? — вдигна изумено глава патологът.

— Аха! Оказва се, че някога е била федерален прокурор. Освен ако системата ни не е сдала напълно багажа, жената, която лежи на онази маса оттатък, е бившият помощник-главен прокурор Натали Дж. Колдуел.

— Мамка му! — прехапа устни лейтенант Флеърти.

— Взе ми думите от устата — кимна мрачно Козловски.