Дейвид Хосп
Бандата от Чарлстаун (39)

38

Флеърти седеше на бюрото си и разглеждаше папките с досиета. Първата купчина съдържаше данни за Скот Фин. Най-скорошните материали обхващаха признанията му по повод случката в бара и няколко отзива за безупречната му работа като обществен защитник. Но по-старите криеха безброй доклади за арести и задържания, сред които имаше и два ареста за физическо насилие и нападение с телесна повреда. Досиетата сочеха, че и в двата случая той е постигнал споразумение с обвинението, а за второто провинение е прекарал няколко месеца в строго охраняван затвор за малолетни престъпници.

Втората купчина документи бе по-интересна. В нея фигурираха вестникарски статии за случая „Бългър“, както и доклади от съдебните дела срещу няколко агенти от ФБР заради двойната им игра с престъпника, функциониращ и като информатор. Флеърти бе помолила една от секретарките да ги събере, за да прецени ролята на Лоринг в тази каша.

Случаят „Бългър“ беше най-големият позор в работата на бостънските сили на реда. В периода 1970–1990 година Уайти Бългър държал контрола над цялата организирана престъпност в Южен Бостън. Въпреки старанието на полицейските и федералните звена да съберат доказателства, за да го осъдят, той действал като ясновидец — измъквал се от всички капани и опити за арест. Полицията се видяла в чудо.

Накрая, в средата на 90-те, ситуацията се изяснила — Бългър се оказал информатор на ФБР, а неговите вербовчици от Бюрото го предупреждавали за всяко разследване срещу него. Така той съвсем безнаказано си вършел престъпление след престъпление, сред които убийство, физическа разправа и изнудване. „Ангелите“ на ФБР съумели да го опазят от срещата с правосъдието до самия край — предупредили го дори и за последната заповед за арест. Така Бългър успял да избяга, покрил се и впоследствие се наредил сред десетимата най-издирвани престъпници на ФБР.

През 2002 година бившият агент на ФБР Джон Конъли бил изправен пред съда за подпомагане бягството на Уайти Бългър. Година по-късно срещу един от отговорниците на бостънския офис на ФБР били повдигнати обвинения в заговор за убийство, макар че в крайна сметка не успял да си чуе присъдата, защото починал. Изобщо бостънският клон на Бюрото беше обявен за най-корумпирания офис на ФБР в целите Съединени щати.

Името на Рич Лоринг се споменаваше само мимоходом, и то не навсякъде, въпреки че по онова време именно той е бил главният отговорник за клона на ФБР в Бостън и е ръководел цялата операция. Почти всички препратки към него звучаха горе-долу така: „Шефът на клона на ФБР в Бостън няма никакъв коментар за момента“. По някакъв мистериозен начин Лоринг бе успял да излезе от цялата каша с репутацията на „реформатор“, претендиращ, че е спомогнал за изчистването на бостънския офис от корупцията. По-късно е назначен за главен щатски прокурор.

Да, Рич Лоринг сигурно имаше девет живота. Запита се на какво ли е способен човек като него, за да си спаси репутацията, и дали Натали Колдуел не е надушила нещо незаконно, което да е наложило убийството й.

В този миг телефонът й иззвъня.

— Детектив Флеърти, обажда се сержант Гормънд от участъка в Чарлстаун.

— Слушам ви, сержант!

— Тук имаме една ситуация, която може би ще ви заинтересува — обяви загадъчно той и Флеърти се ядоса — като че ли наличните мистерии не й бяха предостатъчни.

— Нямам представа за какво ми говорите, сержант. Имам си достатъчно работа, за да ми губите времето.

— Ясно. Ами… става въпрос за адвокат на име Скот Фин. Тази вечер е бил нападнат и пребит. И сега пита за вас.

— Кажете ми къде точно се намирате. Тръгвам веднага.

* * *

Фин държеше торбичка с лед върху бузата си. Всяка дума му причиняваше болка. Всяко поемане на дъх — също. И все пак смяташе, че е извадил късмет. Защото, докато го удряха и ритаха, имаше чувството, че няма да оцелее.

Нападателите не възнамеряваха да го убият — и сами си го казаха. Раната от острието на ножа по гърлото му беше повърхностна, но пък професионално изпипана. Ясно бе, че е получил предупреждение, но от кого?

Сержант Гормънд и един от патрулиращите полицаи му предложиха да извикат линейка, но Фин отказа. Беше превързал раната на гърлото си с марля и бинт. Усещаше, че ребрата му са само натъртени, а не счупени, така че нямаше намерение да прекара дванадесет часа в спешното и да чака някакъв си двадесет и петгодишен стажант, който да му каже онова, което и самият той си знаеше — че ще се оправи.

— Нищо повече ли не можете да ни дадете като описание? — обади се Гормънд.

— Не, сержант. Както вече ви казах, нападнаха ме отзад.

— И не се сещате за никого, който да ви има зъб?

— Прекарах две години от живота си като обществен защитник. И повечето от хората, които представлявах по онова време — сигурно са повече от хиляда, бяха принудени да прекарат известно време в затвора, така че нищо чудно някой от тях да е решил да си го изкара на мен.

— Но не се сещате за конкретен човек, който точно сега да ви е достатъчно ядосан, за да прибегне до подобни мерки?

— Не, не се сещам.

Фин не разказа на сержанта за предупреждението. Пазеше тази информация за Флеърти.

— Е, в такъв случай като че ли не можем да направим нищо повече — отбеляза сержантът. — Свързах се с лейтенант Флеърти, както ме помолихте, и тя каза, че след десет минути ще бъде тук.

Точно в този момент през отворената врата влетя Флеърти.

— Какво е станало, за бога?! — извиси глас тя.

Сержантът вдигна отбранително ръце и отговори:

— Говорете с него! Аз се връщам в участъка.

С тези думи той се измъкна и остави Фин и Флеърти сами в апартамента.

— Е? — обърна се към него тя.

— Тази вечер, докато се прибирах от работа, бях нападнат отзад от двама мъже — започна Фин, после поклати възмутено глава и добави: — Очевидно вече не съм така бърз, както бях някога. В доброто старо време щях да смогна да се преборя с тях.

— В доброто старо време ти по-скоро си бил в ролята на онези, които са те нападнали отзад, права ли съм?

— Какво искаш да кажеш? — ядоса се той.

— Много добре знаеш, че досиетата ти са при нас и нищо не ми пречи да ги прегледам!

— Аха, значи продължавате да ме разследвате?

— Вече ти казах, че докато не разбера кой е убил Натали Колдуел, всички са заподозрени! Освен това — тук гласът й поомекна, — като адвокат не може да не си се сетил, че в крайна сметка ще те проверим.

— Така си е — съгласи се той. — Някои грешки те преследват цял живот.

— Две нападения и една телесна повреда, три прониквания с взлом и грабеж, пиянско поведение? — вдигна вежди тя. — Всичко това ми изглежда по-скоро като начин на живот, отколкото като единична грешка!

— Така наречените нападения и телесната повреда бяха честни двубои, а не подли атаки отзад! А що се отнася до влизането с взлом и кражбата, наложи се просто да си взема нещо мое, което ми беше откраднато.

— И защо не потърси помощта на полицията, за да си го върнеш?

— В общинските коптори нещата не стават така. Ако искаш да оцелееш, принуден си сам да си търсиш правата!

— А пиянското поведение? Какво ти е извинението за него?

— Никакво — засмя се Фин. — То си беше заслужено. Нали знаеш, момчетата са си момчета.

— Да, знам. Знам също, че когато момчетата се правят на момчета, често някое от тях среща смъртта си!

— Няма такова нещо! — запротестира той. — Но защо ли се мъча да ти обяснявам?! И без това не би ме разбрала. Ти не си израснала там, където израснах аз!

— А тази вечер? Да не би пак да става въпрос за две момчета от твоя стар квартал, които са се правели на момчета?

— Не, тази вечер беше нещо друго — отговори тихо Фин. — Беше преднамерено нападение. Предупреждение за убийството на Натали! Едно от момчетата накрая ми прошепна да спра да задавам въпроси или скоро ще ме намерят мъртъв!

Флеърти се вторачи в него, питайки се дали да му вярва или не. Защото, ако говореше истината, случилото се спокойно можеше да го оневини като заподозрян — още една причина да се отнесе скептично към думите му. Но би могло да доведе и до усложнения, за които просто не й се мислеше.

Пое си дълбоко дъх и изрече бавно:

— Започни от самото начало и ми разкажи абсолютно всичко!