Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Момчето и момичето (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Сломанная кукла, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,5 (× 6 гласа)

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
Еми (2019)

Издание:

Автор: Алберт Лиханов

Заглавие: Никой; Счупената кукла

Преводач: Ганка Константинова

Година на превод: 2008

Език, от който е преведено: руски

Издание: първо

Издател: Хайни

Година на издаване: 2008

Тип: роман

Националност: руска

Печатница: Викс 62

Редактор: Жела Георгиева

ISBN: 978-954-9835-72-4

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/9121

История

  1. — Добавяне

11

Ето, такъв тих разговор се проведе между тях. Дори не разговор, а монолог на актьор. Или мирни преговори.

Когато Вячик докара Мася у дома и излезе от къщи, както каза, по работа в офиса, а тя седна на масичката в нейната стая, за да си учи уроците, отначало й се стори, че е свободна.

Той обясни — обясни себе си. Това можеше да се разбере като извинение.

Но почти веднага разбра: това обяснение не предполага варианти. Изходът е един. Още веднъж, далеч не за първи път, той й обясни, че тя е в задънена улица. Както и майка й, впрочем. И баба й. И дори цялата им голяма страна. Никой нищо не предлага нито на малкото момиче, нито на възрастната жена, нито на старицата, нито на милионите такива различни и различно устроени хора.

Всички те получиха някога предложение. Но това предложение се появи тихо и невидимо, както пада Божията благодат. Хората се оказаха слаби и глупави. Нищо не разбраха и не проумяха и щората — гигантска завеса — падна пред тях.

Сега вече не съществува избор.

Сега пред всички има един път, където блъскайки се един друг с лакти, се движи несметна тълпа, където старите и малките ги изтласкват по края, а на молбата им за пощада се смеят в лицата им — страшно, но се смеят не чужди, не външни, а родни и мили. Те не познават и не признават своите: своите старци, болните, малките.

И покрай пътя, приличащ на широка, губеща се на хоризонта река, сноват, пъхат се навред странни особи — едни прилични на кентаври, с конска фигура, но човешка глава, други — на вълци, като Вячик, трети — на странни мутанти, като в албума на великия Бош — с пилешки крачета, с фазанови опашки, с човешки глави, но с кокоши клюнове. И белите яйца тичат, търкалят се с птичи крачета, но в стената, там където е главата, се подават муцуни на крокодили и ята птици врещят на човешки над главата, гигантски, с човешки ръст, стърчиопашки с женски лица и въртеливи птичи опашки и гарвани с клюнове, пълни със зъби, късат телата на бебета, търкалящи се в краката на кипящото, отвратително, многоглаво, пълзящо по гърбовете на другите човекоподобно месиво.

Маша изскочи от стаята и диво виейки се втурна към майка си, излязла в гостната.

— А-а-а — викаше тя. — Главата, мамо! Нещо ми стана с главата! Скрий ме, дай ми нещо! Или ме убий! Не искам така! Не искам с всички!

Маня я притисна към себе си, двете паднаха на дивана.

— Какво искаш, дъще? — нареждаше майката, заповяда на Елза да донесе вода, валериан, успокоително и, изплашена, изобщо не очакваше от Маша каквото и да е смислено. Колебаеше се да извика ли бърза помощ или не, но това бе явно нещо психическо, като при възрастни, ексцесия, но трудно отмиваща се и съсипваща.

А Мася, на която очите се затваряха като на спяща кукла, говореше неразумно, трескаво, макар и отчетливо:

— Какво искам ли? Как искам! Искам… като при Лермонтов. Излизам! Сам на пътя! През мъглата! Каменливият път блести! Нощта е тиха! Пустинята разбира бога! И звезда говори със звезда! Мамо, искам да съм сама, а не с всички, разбираш ли?

Майка й не разбираше, успокояваше я, даваше й валериан и леко сънотворно и дъщеря й притихна.

Но в ъгълчето на устните й се показа, изпълзя от устата бяла гъста пяна. Като отличничка Маня предполагаше, че това е припадък, но знаеше също, че този факт трябва старателно да бъде скрит.

Когато дъщерята се събуди, майката разбра, че през деня те бяха обядвали в клубния ресторант и Вячик е направил нещо като извинение. Тя не вярваше на думите на дъщеря си, впрочем немного разбираеми и съвсем погрешно помисли, че нейният див и неясен на самата нея съжител би могъл нещо да сложи на момичето: неговите източни корени плашеха Маня, прочела през дългата си бременност камара окултни боклуци.

Към този извод особено я подтикнаха думите на Мася, че Вячик й предложил да му стане жена!

Със сигурност й е смесил някакви билки! В чая, или както там се прави при тях… Впрочем, в техните разговори като възрастни Маня изобщо не си спомняше дори намек за наркотици. Просто такава тема никога не беше възниквала. Какво му става, съвсем ли е откачил? Майка и дъщеря — и двете жени? Дори и в най-извратеното въображение — та това е немислимо!

Отличничката се замисли. Стигна до извод. За жените — труден и мъчителен извод: за Вячик — съвсем нормален. Неговата неудържимост имаше видимо и непредсказуемо продължение — може би и за него самия необяснимо.

Безсмислено е да се анализира неговата същност. Стихия на природата, никога и от никого неограничавана, може да достигне в известно отношение съвършенство — съвършенството на стихията. Пред себе си тя разрушава всичко. Всякакъв морал. Всякакви ограничения.

Маня изхъмка мислено. Нейната памет на отличничка извади от вехтите марксически резерви: Свободата е осъзната необходимост. Но при Вячик свободата е минала без осъзнаване, както и без необходимост. И също — свобода. И също — човешка.

А може би животинска?

Него отново го нямаше. От онази сутрин, когато застанал до самия прозорец, за да не може Маня да разгледа изражението на лицето му, той идваше късно, с това отхвърляше всякакви обяснения. Сега той самият се заключваше в спалнята, за да не го закачат.

Маня се излягаше върху широката барикада — разкошния, обвит с атлаз диван, поставен до вратата на дъщеря й — лицето й, оставащо в сянка, беше неизразително, замряло, обаче отличното й съзнание работеше повече от изправно и според своята математическа нагласа, изработваше варианти.

Тихо, без спорове и сълзи, промъквайки се през явни и тайни препятствия и ценности, умната Маня, бременна и по тази причина некрасива жена, стигаше до краткия извод: всъщност това е всичко.

Достатъчно е да си събере партушините, да се премести с такси при майка си, да извади от банката доларите, някога толкова елегантно връчени й от джентълмена за постигането на благороден консенсус в най-порядъчната от сделките, да купи там, в Митино, недалеч от майка си и баща си нещо прилично панелно, а Мася да премести в тамошното училище, освен другото, за да се запознае с момчета, лекичко да ги пробва… В края на краищата издръжката за още нероденото дете, съгласно все още необсъдената част от сделката, не би изглеждала срамно, а и Бауманското училище, любимият и незабравим дом на „Яуза“, не би отхвърлил блудната дъщеря, ако съвсем е на зор…

Но!

Ах, колко е трудно да се откажеш от благополучието, дори да е купено и то на най-висока цена! Колко е трудно да смениш ситата празнота с торбичките със смачкани домати, огромните притоплени чинии в респектиращия ресторант с докторския евтин колбас и вилиците от алпака в бедната столова! А ако си спомниш пътуването в препълнения с пенсионери тролейбус, когато до входа те чака комфортна лимузина? И в нощното шкафче на мъжа й, пък нека да е редом до плашещия пистолет, има дебела пачка зелени банкноти, които, както се бяха уговорили, може да харчи, почти без да се отчита, за всичко, което й се струва необходимо?

Уви, все пак прав е този негодник, този разгулен вълк, странен полуолигарх, неособено известен господар на живота, изкопал си окоп край нефтения кран. Той е въоръжен и много опасен, както в американските филми, само че по руски образец. Той на никого няма да отстъпи своя окоп, своята къщичка за скорци, своето местенце край печката.

И ако помислиш хубаво, с какво пък той е толкова виновен? С това, че е направен такъв. Западно-източен? С това, че е страдал и се е мятал, докато не пипне асото? С това, че всичко сам е постигнал и за всичко е заплатил? И за нея плати — отличничката и депутатката, програмистката и просто голямата и небременна, подходяща и умна жена?

И още! Той я накара да забрави своето минало! Посегна на невинната й дъщеря! И тя трябва да бъде спасена от него!

Рано сутринта, събрали се като при пожар, трите Марии с участието на мигащата и най-накрая станала рускиня Елза, пратила по дяволите немското образование, решиха древната задача за стареца, вълка, козата и зелето: Мася отлита да се учи в Англия, в затворено училище за момичета при известно абатство. Наистина училището е религиозно и не е православно, но какво да се прави, трябва да се търси някакъв спасителен изход и той е именно там: до това училище не допускат близо нито един мъж, още повече пък от Русия. Така че раните ще заздравеят, времето лекува всичко.

Според общото признание Мася се държа като юнак: тя преживя нещастието, но не беше сломена, а оказа съпротива.

Маня нито на родната си майка, нито пък, разбира се, на Елза, не каза точното име и адреса на училището, извика при себе си — о, пари! — представителя на фирмата, която оформяше документите, и — о, пари! — за пет дни не просто получи виза в паспорта на Мася, плати за учението, за билетите на „Бритиш Еъруейз“, но и твърдо се уговори с надменната директорка на английското училище да изпрати на аерогарата училищния автомобил и да посрещне Мася на самия изход. Без да излиза от къщи, тя успя да накупи на дъщеря си за пътуването всичко, което е необходимо на момиче от заможно семейство, включително и достойно за една дама разкошно долно бельо, което впрочем строгите, но справедливи възпитателки тутакси след пристигането в училището ще изземат със справедливи наставления, че всички момичета, независимо от техния произход и състояние на родителите, тук, в британското първокласно училище, са длъжни и ще бъдат равни до пълното завършване на курса, след което да правят каквото си щат, но пък според неписаните британски правила дори и внучките на лордовете цял живот гледат да живеят според скромните обичаи на истинското приличие.