Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Момчето и момичето (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Сломанная кукла, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,5 (× 6 гласа)

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
Еми (2019)

Издание:

Автор: Алберт Лиханов

Заглавие: Никой; Счупената кукла

Преводач: Ганка Константинова

Година на превод: 2008

Език, от който е преведено: руски

Издание: първо

Издател: Хайни

Година на издаване: 2008

Тип: роман

Националност: руска

Печатница: Викс 62

Редактор: Жела Георгиева

ISBN: 978-954-9835-72-4

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/9121

История

  1. — Добавяне

10

Само че след училището Мася бе посрещната не от Петя, а от вълка — какво е Петя пред него! Стоеше до колата си и мигаше. А Вячик я чакаше не на улицата, а в коридора, до класната стая и сериозно обясни, че семейният съвет в пълен състав я чака — като донаборник във военното окръжие — в един от клубовете, където е записано цялото семейство.

Той беше облечен спретнато, беше искрен и откровен.

Мася му повярва.

Господи, колко още ще греши и ще се доверява на недостойните? Разбира се, че той я излъга. То се знае, че в клуба нямаше никакъв семеен съвет, а в далечния ъгъл на празния ресторант бе подредена маса за двама и поръчката, която правеше Вячик, беше от най-изисканите и скъпи блюда, дори без да пита Мася: пастет от гъши дроб, хайвер, сьомга — само студеното предястие, с червено вино за него и натурален боровинков сок за дъщерята.

Така и каза кучият му син:

— За дъщерята!

Тя се сдържа, а Вячик си приготви монолога. Почти нищо не ядеше, беше сериозен, поместваше чиниите към Мася и тя, като помисли, започна да яде с апетит: почти два дни нищо не беше яла.

— Разбирам, че ти правят лошо впечатление моите думи… За това, че ще ми е по-лесно да се избавя от вас. Че всичко се продава. Разбира се, че не е така. Просто аз съм източен човек, разбираш ли. Петдесет процента. И си имам своя философия. Естествено, че това не е някакъв безумен уахабизъм, не е будизъм, нищо друго. Това е смес на Изтока и Запада в чист вид, макар да разбирам, че е по-лесно да бъдат съединени Изтока и Юга, Изтока и Севера, но не Изтока и Запада. Пълни противоположности. Но източните правила гласят, че мъжът може да има няколко жени, и аз това го приемам. Наистина има условие: ако той има възможност да ги издържа достойно. И тук на власт идва Запада. Неговите делови достойнства. Да ви издържам — с мен, с моята съдба — ми позволява Запада. Нали търгувам с него, разбираш ли?

Той пушеше, дърпаше дима, издържаше дълги паузи, беше строг.

— Теб те засегна как аз нашата близост… е… как я осъществих, но това ще мине, ще се забрави, не се безпокой. Аз съм виновен, виновен съм и ще изкупя това. Ще повторя това, което казах — но после. А сега ще ти разкажа за себе си, надявам се да ме разбереш, нали? Та ти съвсем не ме познаваш. Изобщо, аз съм сирак, но не това е главното. Тъжното е именно в противоречието: Изток — Запад. Майка украинка, баща кореец. Такива не бива да се събират! Те раждат противоречиви хора. Дори опасни. Като мен. Но нали аз не съм виновен за това, така ли е? Не съм искал да дойда на този свят. Заповядаха ми и аз се появих. Без да ме питат, ме заченаха и родиха. А след това ме захвърлиха. Не е важно, че родителите ми са умрели заради болести. Останах сам. И започнах да живея така, както ми повелява тази моя западно-източна кръв. Това е като да дърпаш въже — ту по посока на Запада ще ме потегли, ту ще ме поведе на Изток. Ето такава е моята природа. По научно — натура, разбираш ли?

Мася слушаше това същество, сега напълно приличащо на нормален човек, и потръпваше, отблъскваше от себе си всяка негова дума, защото помнеше, изобщо не можеше да измие от себе си онова чудовищно, отвратително, лепкаво докосване на звяр. Потният вълк говореше с нея и се преструваше на човек. Обясняваше. Извиняваше се. Измисляше причини. Но нещо я задържаше. Нали можеше да стане и да си тръгне? Ще я хване, ще я държи за ръката? Нека да я хване, тя би закрещяла. Но в този клуб, дори да чуят детски вик, никой няма да й се притече на помощ. Ще си помислят и ще си кажат само: ядосаното разглезено момиченце не слуша баща си, който я е довел в такъв клуб! Ако знаеха! Но не знаят! А и да разберат, не е ясно какво ще кажат.

А той говореше:

— Моето юношество беше много объркано, Маша. Неловко ми е да ти го казвам, но аз много рано започнах това, което се нарича интимен живот. Много по-рано от тебе. Отначало беше много болезнено, това се случва и при момчетата, после навлязох и станах майстор в тази работа. И досега съм голям шампион. Разбираш ли, на мен ми трябва много. И преди аз това си го позволявах свободно. Но сега не мога, женен съм и бизнесът ми изисква стабилност, казвам ти всичко като на изповед. И затова ти предлагам, Маша, да ми бъдеш втора жена или първа любовница, както искаш.

Маша го погледна изцъклено и се разсмя. Попита:

— Да се състезавам с мама?

Тя вече не се съмняваше, че този Вячик е психически болен и трябва да е в болница. Още една мисъл я разсмя: психар-милионер. Но това вече не е диагноза. С милионите е по-лесно да се окажеш не в психиатрията, а в парламента, в президентската власт или в някаква друга почетна институция, само не в болница. Така че смехът й бързо се изпари.

— Нищо особено. На Изток това е навсякъде и е прието. Ето!

Той извади от джоба си дълъг плик и го протегна на Мася. Тя го отвори, извади от него синя книжчица от евтина хартия, прочете на корицата: „Спестовна банка“, отвори я, видя своето име, прелисти по-нататък и намери цифрата: 100 000. Не разбра, вдигна рамене, протегна я обратно на Вячик.

— Ти не видя — засмя се той, — разгледай по-внимателно. Това не са рубли, а долари, разбираш ли? На твое име. Вярно, ще можеш да ги получиш едва като станеш на шестнадесет години, но това е само началото. Майка ти има сметка за петстотин хиляди обаче между нас — тя не знае за това. И ти ще имаш половин милион, момиченце. Нима е лошо? Нормално е! Дори щедро! Още веднъж ще кажа, само не се обиждай — майка ти не се обижда. Целият свят живее на основание на сключени сделки. На шпионина съкращават присъдата, ако в сделка със следователя той си признае вината и покаже своите тайни стопани. Убиецът няма да бъде сложен на електрическия стол, ако той, в резултат на сделка, издаде онези, които са виновни, може би повече. Американските звезди сключват брачни договори. Това също са сделки. Ето Никол Кидман — знаеш я, тя е отлична звезда, взема по двайсет милиона за филм — та ето, разведе се с мъжа си и според договора той трябва да й отдели огромно състояние. Майка ти, в края на краищата. Ние с нея хартии не сме подписвали, някак не е по руски, но и ние имаме сделка: ето тя ще ми роди дете и за това получава жилището, в което сега живеем — ще оформя дарение и сметка за петстотин хиляди — нека тъне в охолство. Нали успехът, момиче, това са парите.

Най-после Мася остави чинията. Попита:

— А какво друго съществува на света, Вячеслав Кимович? Освен парите?

Той се замисли, големият, опитният, богатият мъж. Сякаш му бяха задали на изпит безумно труден въпрос и той се чудеше, не знаеше кого да помоли да му подскаже. След това отговори.

— Ами казват, че любовта, но аз не разбирам какво е това. Това, което познавам в огромно количество, разбира се, не е любов и също се мери с пари. Не, Машенка, не се сърди, освен парите, на света няма нищо друго реално. Здравето — да, но то е от Бога, но ако се разболееш, няма да се оправиш без пари. Слава? Ето артистите? Например Джак Никълсън — но то е също дар от Бога, талантът е целувка от ангела, с него са надарени малцина. И на останалите — какво? Използването на чужди способности в киното, по телевизията, видеото, а това отново са пари и Никълсън продава своята дарба за много долари. Високите длъжности? Разните министри, дори президентите? Та това са немислими пари.

Въздъхна, погледна съчувствено Маша и добави:

— Разбирам, иска ти се да ми възразиш! Да въстанеш срещу силата на парите! И аз исках някога в юношеството, мислех, че нещо ще ме прегърне и стопли. Грешах! Плувам по течението, не губя сили за празна съпротива. Засега се получава добре. Ето и тебе те каня със себе си. Да заплуваме! Заедно няма да пропаднем!