Алберт Лиханов
Счупената кукла (34)

1

Маня все по-малко се владееше. Нейният остър математически ум й отказваше с някакво сладостно желание, или пък се изключваше — все едно издърпват щепсела от контакта — потапяше се в някакви приятни, топли глъбини на нейната огромна вътрешност или пропадаше неизвестно къде.

Тя като глупачка се подхилкваше над себе си, сравнявайки се с боа, погълнала огромен улов — нали спеше непрекъснато — и през нощта, и веднага след закуската, почти до обед и после, щом хапнеше, веднага спеше — надута, огромна, голяма жена, която не може да се справи със собствената си плът.

И още нещо — не й се искаше да вижда никого. Тя се уговори с приходящата прислужница да приготвя обед и вечеря — главно за Вячик и най-вече вечеря, защото на обед той не си идваше, но беше свикнал на дълги вечери, обилни и разкошни — а тя самата спеше, спеше, спеше… Пламналият отначало интерес към дъщеря й бе угасен от сънливостта и тъпоумието, които я бяха завладели, и безкрайната, възхитителна леност.

Все пак, срещайки се с Вячик дори за минута, главно вечер, Маня, отчитайки своята забавена и притъпена от бременността реакция все пак с нюха на самка усещаше неговото пламтящо недоволство, незадоволеност, неукротимо желание. Тя се страхуваше, че той ще засити своята вълча нужда, само да я хване, където и да е, дори направо пред очите на свидетели — впрочем, тези немногобройни свидетели бяха последната й защита и тя, въпреки сънливостта, леността и нежеланието да мисли, предупреди прислужницата никога и при никакви обстоятелства да не се отделя, дори и до кухнята, и да не я оставя насаме с мъжа й.

Нямаше смисъл да се превзема и Маня каза на прислужницата Елза истинския мотив за своята молба, без изобщо да се замисля какво впечатление ще й направи това и въобще ще й направи ли впечатление — сред себеподобните си в клубовете и клубните ресторанти тя беше усвоила добре умението да общува с хората, които са по-нискостоящи и са зависими от нея: най-добре да говори без заобикалки и направо — така всичко ясно се разбира и точно се изпълнява.

Елза беше от новите обслужващи. Когато я наемаха, с гордост съобщи, че е преминала стаж в Германия и показа тамошна диплома за прислужница от висока класа и за домоуправител, но не от най-висока класа. Това се нарича майордом, за него най-вече се обучават мъже и те трябва да могат да ръководят цял щаб: обикновено такива специалисти се наемат в замък или голям имот — дву-триетажна къща; а покупки, готвене, бельо — смяна, пране, гладене, с допълнителен персонал от един-двама човека — това е по нейната част. Но според московските мерки тя се справяше и сама.

Както е очевидно, Елза е немско име и Маня, когато я наемаше, се поинтересува дали няма примес от немска кръв, но тя отговори отрицателно, като каза, че наистина добре знае езика, учила го е в училище, а го е усъвършенствала по време на германския стаж, а и специалността й като изискване е немска, отличава се с изключителна точност, така че ако Маня иска, може да я смята за германка.

Такава готовност леко учуди Маня, но съвсем леко, а немската подготовка действително беше на място и покоряваше: на Елза нищо не беше необходимо да й повтарят по два пъти или пък да й обясняват нещо допълнително. За седмица и половина, като усвои начина на живот и какво е необходимо на това семейство — само веднъж уточниха с Маня детайлите — Елза работеше като часовник, по-нататък дори не беше нужно да разговарят, тя никога не се натрапваше сама, оставаше си учтива, дори отзивчива, но никога инициативна — да предлага или да подобрява нещо от онова, което беше вече уговорено.

Впрочем нищо не трябваше да се подобрява. Веднъж сервирала вечерята като в първокласен ресторант, Елза получи одобрението и на Маня, и на Вячик — и на това ниво, без каквото и да е влошаване, продължаваше обслужването. И всяко, дори мимолетно желание на Маня, Елза изпълняваше безпрекословно. В случаи, когато Маня оставаше сама на масата с Вячик, се правеше достойна отбрана: върху масичката за сервиране е вече готовото топло ядене под сребърен похлупак, приготвени са всички отварачки, масата е старателно подредена, чак до солта, пипера, майонезата или сметаната — за всякакъв каприз, а и Елза — в колосана престилка със скърцащо боне на главата — самата вежливост, учтивост, готовност от толкова висока класа и с такава забележителна подготовка, че никъде не се налага да тича за нещо забравено: тя е неотлъчно до масата.

Маня не се хранеше добре. Бодеше с вилица рибата, месото, колбасите и й се повръщаше от храната. Изпиваше чаша вода и като се смееше и шегуваше със себе — в никакъв случай с напрегнатия, недоволен и с тежък характер Вячик — неочаквано ставаше и изчезваше в кабинета, зад сигурната ключалка. Сърцето й мързеливо притупкваше — веднъж-два пъти — но веднага се успокояваше в мързел, в нега, в естествената безгрижност на майчинството, при което цареше необяснимо спокойствие, търпение и готовност в отредения от Бога срок да служиш само на една цел, като отхвърлиш всичко друго, всяка суета, всички други задължения и любов, освен тази новата, на която е подчинено всичко — и нека да трещят оръдия, да бият барабани, да горят банки, да страдат и плачат близките — всичко това майката го чува като през мъгла, през вата, полугласно, наполовина, приглушено.

Чувствата, владеещи бъдещата майка са толкова силни, така потискат нейната воля и са толкова егоистични, че през тези дни до нея може да се случи и най-невероятното, дори направо пред очите й, но това сигурно няма да бъде видяно, няма да бъде чуто и няма да предизвика състрадание у нея.