Алберт Лиханов
Счупената кукла (33)

12

Отначало тя проклинаше себе си, не разбираше как е направила тази глупост — подведоха я тези прехвалени вносни таблетки — сама си определи кога да отиде за аборт. Между другото се изпусна по телефона на Линочка, а онази заврещя от възторг.

— Манка — крещеше, — та ти получаваш втори шанс! Радвай се!

По подобен начин реагира и майка й, разбира се, със свой акцент:

— Това е средство за укрепване на семейството.

На най-главния, на Вячик, съобщи последно и то в неловка ситуация. Когато в поредния пристъп на нощен бяс той я преобърна и започна да я атакува вече не с бяс на овен, а с някакво вълчо настървение, хапейки я по гърба, тя повърна направо върху дантелените възглавници. Но той не спря и ръмжеше като звяр, докато не стигна своя апогей. И чак тогава попита:

— Какво стана?

Тя събра сили да се пошегува:

— До гърлото ми стигна!

А като почисти, смени възглавниците и чаршафите, се успокои, призна, че е бременна и пресмята кога е удобно да направи аборта.

Да си признае, тя малко се страхуваше от този момент, неохотно, но все пак предвиждаше какво ще каже той. Но той мълчеше. Лежеше до нея с отворени очи, гледаше тавана и мълчеше.

— Чу ли? — попита Маня.

— Чух — равнодушно отговори Вячик, докато си мислеше за нещо свое.

— Разбра ли?

— Разбрах.

— И как да постъпя?

— Ами както искаш.

— Значи може и да го оставя?

— Че остави го…

Сигурно мъжете по-често негодуват, когато жените им кажат нещо такова или се радват като в американските филми, но да остане съвсем равнодушен — това Маня не го очакваше.

Тя се обърна, изгаси лампата и лежеше в тъмнината със затворени очи, без да има сили напълно да оцени станалото. И все пак според логиката, нея като че ли я върнаха малко назад, когато беше съвсем сама и сама вземаше решения. Сега уж е омъжена, обаче мъжът й я връща към самотата — сама мисли. Но така не бива. Кажи „не“, но кажи! Не са млади, изглежда на него не му се иска да става баща, а и тя не е на двайсет, дори на трийсет. Какво тогава?

Постепенно от забравата изплуваха нощни видения: нейният Льоха, първата й бременност, волейболната зала, мъртвото дете. Боже мой, колко отдавна беше това и каква кучка е тя всъщност: Льоха е забравен, а пък първото дете все едно не го е имало изобщо, пък и Мася се оказа някъде встрани, а тя като млада стерва лудува тук в разкош, забавлява се в клубовете, вози се на мерцедес. Удобен, но страшно свински живот — нима не е така? И нима се е родила на божия свят, за да постигне това, затова ли се учи в Бауманка и страда? И заради това свинство, в негово име, тя сега не знае какво да прави със заченатото си дете, търгува със собствената си съвест.

Изобщо, каква е тя сега? Преди, в студентството всичко беше ясно — заобикаляше я друг свят. И тя е дете на този свят — както и да се катери, да хамелеонства, да се приспособява сега. Впрочем има дори научен термин — адаптация, приспособяване, включително и към нови обстоятелства, към нов живот. Тя се адаптира, така е. Но нали не благодарение на себе си и своите усилия. А благодарение на Вячик. Преди него тя не можеше да се приспособи към новите правила. Отначало не искаше, после не можеше. Така че тя е заложничка на друг. На друга воля, други възможности, които всъщност не й принадлежат. Всичко е на Вячик. Всички блага са от него.

Господи, тя е и заложничка, и наложничка — ето това е. Но наложничка със странни права: сама реши дали да износиш това дете, или да го убиеш.

И мисълта й отново се въртеше в този кръг: защо тогава, в името на какво съм се родила? А може би да стана още веднъж майка, да извърша втори опит в живота, както възкликна Линочка, може би това е върховният блестящ смисъл над всичко тленно? Смисъл, който оправдава всичко, ненапразно я наричат Мария.

Маня реши да роди и потъна в дълъг, но и щастлив сън, а като се събуди, като истински математик състави точна програма на живота си.

Сега всичко беше посветено на бебето — храна, разходки, сън, начин на живот. Тя просто добре помнеше своята момичешка непредпазливост с волейбола, своите мъки, сълзи, падането духом, нежеланието да живее и би било непростима глупост да повтори изпитаната вече грешка. Разбира се, напълно се изключваха забавленията, празненствата, сексът.

Леко усмихвайки се към тавана, по който блуждаеше погледът й, тя си спомни философското съчинение на Мая и мислено уточни: край на секса, приключи еросът, сега нейно владение е филосът, или братската любов към Вячик и агапе — грижата за благото на другия, на нейното бъдещо бебе, на нейния мъж и нейната светкавично порастваща дъщеря.

Тя определи трите цели на своето битие и като вечна отличничка започна ревностно да ги изпълнява. Но тук се препъна.

Вечерта тя заяви на Вячик, че ще роди и той отново произнесе поразително равнодушно:

— Уговорихме се. Сама решавай!

— Аз реших. Но това изключва леглото.

— За дълго ли?

— Докато не родя!

— Това е невъзможно! — ядоса се Вячик и тутакси, независимо от нейната съпротива, я облада. Когато бурята свърши и тя отново повърна, Маня му каза спокойно:

— Ти ме гониш от дома ли?

— Защо? — учуди се той.

— Аз вече ти разказах за моята неуспешна бременност. Значи ще бъда принудена да замина. Или ще спим поотделно.

През деня тя застла дивана в кабинета, пробва ключалката на вратата. Изглеждаше сигурна.

От този момент те спяха поотделно и сутрин Маня улавяше върху себе си гладния вълчи поглед на мъжа си. Тогава тя намери една прислужничка на години и тя правеше закуската на Вячик, а Маня си лежеше в кабинета, докато той не излезе. Маня се стараеше по-рядко да остава насаме с него. Тя се плашеше от кафявите му очи, които ставаха черни. Струваше й се, че зениците му се разширяват — от гняв, от похот, от нетърпение. Все едно бе капнал в тях атропин.

Нещо прекъсна в техните отношения, хармонията изчезна и Маня се изплаши. Тя веднага постави точната диагноза, впрочем в някаква несигурна форма: нима тяхната връзка се крепи само на леглото? И на нищо друго?

Веднага отхвърли тази присъда. Често става така: не вярваме на собствената си истина.

Така че тя изключи тази своя точна мисъл, а започна да използва свободното си време, енергия и пари за нови задължения: намиране на знатни консултанти по появяването на бебето на белия свят, анализи, обикаляне по бутиците и подбиране на неща и нещица за малкото човече, които не се купуват предварително, но да си харесаш, да избереш най-хубавото и предварително да съставиш списък — на никого не е забранено.

Тя и към Мася стана по-внимателна. Сега те често седяха заедно, разговаряха в сумрака, бърбореха за какво ли не, и Маня с учудване научаваше колко е пораснала нейната дъщеря, докато тя беснееше в своите съпружески бури, колко много сериозни ценности е открило момичето. И тази нейна детска влюбеност я изненада, но и стопли — наивният разказ на Мася за Светлото момче и храма, където се е венчал Пушкин. Но особено я възхитиха непознатите й преди стихове на неизвестния Нарекаци:

Дано не само да стена и сълзи да нямам,

в мъчения да раждам и да не родя,

да бъда облак, а влага да не лея,

да не достигам, макар да се стремя…

Маня сгъваше и отново разгъваше обикновеното листче от училищна тетрадка, където с плахата ръка на дъщеря й бяха написани такива твърди и съдбоносни думи и се учудваше: що за фамилия има това странно момче, което знае такива стихове? Благой!