Стив Олтън
Възкресяване (35) (Какво става с нас, след като умрем)

32

23 ноември 2033 г.

13 хангар Космически център „Кенеди“

Кейп Канаверал, Флорида

Сряда призори

Имануел Гейбриъл отвори очи и с изненада видя, че на вратата на тясната спалня е застанал непознат мъж с азиатски черти и монашеско расо.

— Ни хао. — Мъжът се ухили.

— Какво?

— Казах „добро утро“. Стреснах ли те?

— Напоследък всичко ме стряска. Сигурно търсите брат ми?

— Бу ши.

— Съжалявам, но не разбирам.

— Бу ши, означава „не съвсем“. Тук съм, за да се запознаем и да ви придружа с брат ти. Наблюдавах те, докато спеше. Душата ти не намери покой.

— Е, бу ши. — Имануел стана и подаде ръка на азиатеца. — Самюъл Ейглър.

— Чон Сон.

Ръкостискането му беше здраво.

— Сигурно сте някой от учителите на брат ми?

Чон се засмя.

— Облечи се. Брат ти вече ни чака. И без обувки, ако обичаш.

Само след минутка Имануел тичаше бос по чакълената алея около езерцето.

— Значи си тибетски монах?

— Запознат ли си с историята на Шаолин?

— Само от филмите за кунгфу.

Чон разочаровано поклати глава.

— Кунгфу е само част от общата подготовка. Да разбереш Шаолин означава да проследиш историята на Китай допреди почти пет хиляди години, по времето на Петимата владетели. В продължение на две хиляди години Китай е разделен и оставен на милостта на хуните и монголите.

— Тогава предците ви са построили Великата китайска стена, нали?

— Великата китайска стена, която познаваш в наши дни, е само туристическа атракция. В първоначалния си вид тя е била по-скоро низ от защитни съоръжения. Едва през 221 г. преди Христа император Цин обединява Китай в една държава. Седемстотин години по-късно индийският будистки свещеник Ба Дао пристига в Китай, за да преподава будизма. Императорът го кани в двореца си и остава дълбоко впечатлен от неговата мъдрост. Предлага му да остане в двореца и да продължи да разпространява новата вяра. Ба Дао отказва предложението и вместо това иска да разполага със собствена обител някъде на уединено място, далеч от цивилизацията. Императорът се съгласява и му предлага земя в провинция Хенан, на един от хълмовете на планината Сун Сан. Така е основан първият манастир Шаолин.

През 539 година един светец, Бодхидхарма, напуска манастира си в Индия и тръгва да разпространява чан будизма, познат в западния свят като дзен. Бодхидхарма е описван като брадат мъдрец с яркосини очи.

— Той е бил Закрилник?

Чон се усмихна.

— Разказват, че Бодхидхарма изминал хиляди мили, за да стигне до Китай, като пресякъл Хималаите и река Яндзъ, докато най-сетне не стигнал до манастира Шаолин. За съжаление управителят на манастира Фан Чан отказал да го пусне вътре и Бодхидхарма се настанил в близката пещера. Твърдят, че мъдрецът се отдал на медитация и седял неподвижно срещу каменната стена, докато пронизващият му поглед не пробил дупка в нея. Монасите, които го навестявали и му носели храна, били толкова впечатлени от силата на волята му, че го поканили да се премести в манастира.

— След като се настанил в манастира Шаолин, Бодхидхарма, когото китайците наричали Та Мо, забелязал, че монасите са твърде слаби, за да медитират, и ги научил на серия упражнения, които всъщност дали началото на шаолинското кунгфу, което на свой ред означава „неуморна работа и самоусъвършенстване“ — продължи той. — По-късно тези техники се използват, за да отблъскват нападенията на местните бандити. Аз самият започнах подготовката си още като съвсем малко момче в манастира Шаолин в планината Сун Сан, а след това продължих да се занимавам с пак мей кунгфу в манастира Гуон Хау.

— Майстор ли сте?

— Старши майстор. Стилът, над който продължавам да работя, е смесица от техники на Шаолин и даоистки упражнения.

— От колко време обучавате Джейк?

— От пет години. Но сега Джейкъб учи мен.

Заслизаха по тясно каменно стълбище. Температурата спадна чувствително.

— Колко ли ток гълтат климатиците…

Стълбището внезапно свърши и двамата се озоваха на склона на заснежена планина. Имануел с почуда установи, че е затънал до коленете в пухкав и ужасно студен сняг. Каменният коридор над тях изчезна, скрит зад завесата на холопорекцията.

— Божичко, ще замръзна — промърмори той. — Добре де, сега какво? Ски ли ще караме? Дано лифтът да е наблизо, че посинях.

Без да му обръща внимание, Чон закрачи през дълбокия сняг към върха.

Имануел го последва. Задъхваше се. След няколко минути стигнаха до пещера.

Пред нея, в поза лотос, седеше Джейкъб. Беше гол до кръста, само по тънки черни панталони. Очите му бяха затворени.

Кожата му бе яркорозова.

— Това е безумие… всъщност вече го зная — изсумтя Имануел. — Събудете го, преди да умре от бяла смърт. — Тук е под нулата…

— И повече дори, заради вятъра. Докосни го.

Имануел се наведе и сграбчи брат си за рамото. Едва не подскочи — кожата му бе почти гореща.

— Та той гори от треска!

— Не е треска, или поне не такава, която се предизвиква от болести.

— Не разбирам. Откога е тук?

— От по-малко от четири часа.

— Четири часа?! Но как…

— Това е форма на медитация, която наричаме та моо. Чрез силата на живота, ци, ние можем да контролираме вътрешните си функции, да потискаме бета ритъма на мозъка и да пренасочваме алфа ритмите. Джейкъб е повишил вътрешната температура на тялото си, за да компенсира студа. А сега провери пулса на брат си.

Имануел опря пръсти до шията на Джейкъб.

— Не долавям никакъв пулс. Той е във възела, нали?

— Не. Тази част от тренировката го подготвя за възела. И му позволява да общува с баща ви.

— Вие ли го научихте на това?

— Да. Но дори моите умения не се оказаха напълно достатъчни.

— Ами… аз ще мога ли?

— Ей сега ще проверим. Съблечи се и сядай до брат си.

Имануел се поколеба, после се съблече и зае поза лотос. В гърдите го блъсна леденостуден вятър.

— Проклятие!

— Затвори очи и не обръщай внимание на студа. Представи си сега, че между ребрата ти минават тръбички, които са нажежени до червено. Почувствай топлината им в гърдите си. Проследи я, докато се разпространява по тялото, ръцете и краката ти и накрая достига пръстите. Всяко вдишване вкарва нови нагорещени въглени в тръбите. Успокой се и се отдай на топлината.

Имануел потъна във въображаемия свят на топлината. Напрежението в мускулите му отслабна. Скоро той дори спря да трепери.

— Добре. Много добре. А сега ще поставя на раменете ти едно платнище. Платнището е мокро, но не бива да му обръщаш внимание.

Монахът влезе в пещерата и извади от една кофа с ледена вода тежко платнище. Върна се и заметна с него голите рамене на Имануел.

Мани се ококори, почти готов да излезе от транса.

— Съсредоточи топлината от тръбите нагоре към раменете си и я прехвърли в мокрото платнище. Дишай през носа и издишвай през устата…

Имануел забави пулса си и отново се съсредоточи върху дишането. Мислите му се рееха безцелно. После чу някакъв глас:

 

 

— Сигурно е скучно да си бог, да си всемогъщ и безсмъртен, да не познаваш удоволствието от желанието, триумфа и загубата. Затова ли ни създаде, Господи? За да те забавляваме? Затова ли ни благослови с болести и нещастия, егоизъм и алчност? Наслаждаваш ли се сега на жестокостите, които извършваме един спрямо друг?

Забавляваш ли се, Господи?

Или вече си се отказан от нас? Кога ли, питам се, сме пресекли линията? Едва ли е било в началото, когато ни пращаше учители като Ной, Авраам, Яков и Мойсей. Да не би да е станало след разпъването на Христос? Тогава ли беше, Господи? Или в зрелия период на човечеството, когато дойде холокостът? Хирошима? Корея? Виетнам? 11 септември? Конфликтът от 2012-а година? Жестокостите в Африка? В кой момент рече: „О, да вървят по дяволите!“

Всеки допуска грешки, Господи. Кои ли са твоите?

Или всичко е било част от някакъв гигантски план?

Прости тирадата ми, синко, но откакто напусна душата ми, не мога да сдържам гнева си, омразата, богохулствата и понякога ми се струва, че ще се пръсна…

 

 

Имануел отвори очи, ахна и подскочи.

Джейкъб стоеше до него.

— Мани, какво има?

Имануел трепереше, неспособен да отговори.

— Компютър, край на програмата!

Снегът и планината изчезнаха и двамата се озоваха в черна сензорна камера. От климатиците повя топъл въздух.

Джейкъб го прегърна, за да го стопли.

— С него ли говори, Мани? С баща ни?

— С никого не съм говорил — тросна се Имануел. — Искам да се махна оттук.