Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Домейн (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Mayan Prophecy, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,4 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране
Еми (2017)
Корекция и форматиране
VeGan (2019)

Издание:

Автор: Стив Олтън

Заглавие: Пророчеството на маите

Преводач: Ирена Райчева

Година на превод: 2012

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: ИК Алекс-Софт

Година на издаване: 2012

Тип: роман

Националност: американска

Излязла от печат: 16.03.2012

Редактор: Ива Тодоранова

ISBN: 978-954-656-248-7

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2710

История

  1. — Добавяне

Епилог

3 януари 2013 г.

Белия дом, Вашингтон

Президентът Енис Чейни вдигна поглед от бюрото си, когато шефът на кабинета му, Катрин Глийсън, влезе цялата усмихната.

— Добро утро.

— Добро. Още един страхотен ден човек да бъде жив. Пресконференцията уредена ли е?

— Да, сър. Ще видите, че подиумът е украсен с два букета цветя, знак на благодарност от китайците.

— Това е мило. Някакви други гости пристигнали ли са?

— Да, сър, чакат ви в коридора.

 

 

Държавният секретар Пиер Борджия оправяше вратовръзката си, когато прозвуча повикване за начало на конференцията. Той погледна часовника си, после включи видео комуникатора на бюрото си.

Образът на Джоузеф Рандълф старши му се усмихна от едната страна на разделения екран. Предприемачът от отбраната Питър Мейбъс беше от другата.

— Ето го, Пийт. Пиер късметлията.

— Ужасно сме горди с теб, синко.

Борджия намали звука.

— Господа, моля ви, сделката още не е приключена. Чейни все още не ме е предложил официално за вицепрезидент, въпреки че имаме насрочена среща преди пресконференцията.

— Довери ми се, синко, източниците ми твърдят, че работата е свършена — Рандълф прокара една ръка с чернодробни петна през сребристобялата си коса. — Какво мислиш, Пийт? Трябва ли да дадем на Пиер няколко месеца да се установи в новия офис или отсега трябва да започнем да натискаме бутоните за махане на Чейни от града?

— Едни предсрочни избори ще свършат работа. Дотогава „Мейбъс Тех Индъстрис“ ще е по-голяма от „Майкрософт“.

Почукване на врата накара вълна от адреналин да изпълни корема на Борджия.

— Това е Чейни. Ще ви се обадя по-късно.

Борджия изключи комуникатора, когато президентът влезе.

— Добро утро, Пиер. Готов ли си за пресконференцията?

— Да, сър.

— Добре. О, преди да тръгнем към Роуз Гардън, има няколко господа, с които искам да се запознаеш. Те ще те придружат до тазсутрешното събитие.

Чейни отвори врата и пусна мъж с тъмен костюм и двама тежковъоръжени полицаи в кабинета на Борджия.

— Това е специален агент Дейвис Тиърни от ФБР.

— Г-н Борджия, арестувам ви…

Устата на Борджия зейна, когато пазачите дръпнаха ръцете зад гърба му и ги закопчаха с белезници.

— Какво говориш, по дяволите?

— Подбуждане към убийство. Ще последват и други обвинения. Имате правото да запазите мълчание…

— Това е лудост!

Очите на енот искряха.

— Агент Тиърни, Мик Гейбриъл е бил държан затворен почти дванадесет години. Колко дълго мислите, че можем да държим бившия държавен секретар в затвора?

Тиърни се ухили.

— За всички престъпления, които е извършил? Мисля, че ще се справим по-добре от това.

Двамата пазачи извлякоха ритащия и викащ Борджия от кабинета.

Чейни се усмихна и извика.

— Уверете се, че ще го изведете през подиума, за да могат от пресата да направят няколко снимки. И гледайте да хванете здравото му око в кадър.

 

 

21 март 2013 г.

Бока Ратон, Флорида

Черната лимузина зави по шосе 441 и се отправи към Медицинския център на Бока Рейтън. На задната седалка Доминик Вазкез стискаше ръката на Еди, докато гледаше новините на малък телевизор.

— „… и така, учени и археолози остават озадачени защо за пръв път от повече от хиляда години сянката на пернатата змия не се е появила на северната балюстрада на пирамидата Кукулкан по време на днешното пролетно равноденствие. Още веднъж, аз съм Алисън Кийрас, Новините на Канал 7. Предаваме на живо от Чичен Ица“.

 

 

Еди изключи телевизора, когато лимузината отби в медицинския комплекс. Един от въоръжените бодигардове отвори задната врата и помогна на Доминик и майка й да слязат от колата.

— Изглеждаш доста весела днес.

Доминик се усмихна.

— Усещам го.

— Кого?

— Мик. Той е жив. Не ме питай как, но усещам присъствието му в сърцето си.

Едит я въведе в болницата, като реши, че е най-добре да не казва нищо.

 

 

Доминик лежеше на кушетката и гледаше монитора, докато лекарят движеше ултразвук по издутия й корем. Еди стисна ръката й, когато звукът от малки сърчица затупка бързо от машината.

— Ето я главата на първото… и ето я на второто. Всичко изглежда много добре.

Лекарят избърса гела от корема й с влажна кърпа.

— И така, г-жо Гейбриъл, искате ли да знаете пола на вашите близнаци?

Доминик вдигна поглед към Еди. В очите й имаше сълзи.

— Вече знам, докторе, вече го знам.

Край