Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Домейн (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Mayan Prophecy, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,4 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране
Еми (2017)
Корекция и форматиране
VeGan (2019)

Издание:

Автор: Стив Олтън

Заглавие: Пророчеството на маите

Преводач: Ирена Райчева

Година на превод: 2012

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: ИК Алекс-Софт

Година на издаване: 2012

Тип: роман

Националност: американска

Излязла от печат: 16.03.2012

Редактор: Ива Тодоранова

ISBN: 978-954-656-248-7

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2710

История

  1. — Добавяне

29

Великото игрище на маите изчезна.

Майкъл Гейбриъл стоеше сам насред смарагдов водовъртеж от енергия. Тунелоподобният цилиндър се въртеше с милиард оборота в минута.

Отляво се намираше входът към портала, смаляващият се отвор разкри северната основа на пирамидата. Той видя Доминик, която лежеше на долните две стъпала. И ридаеше.

Отдясно имаше друг портал, вход към Шибалба Би — Черния път. В центъра му имаше точица от бяла светлина, видима само сред мрака на космоса.

Обля го хладно усещане и успокои изопнатите му нерви.

— Пазителю, успях ли?

— Да, Хунапу. Двамата подземни владетели са мъртви. Порталът се затваря, на Бога на смъртта още веднъж му беше отказан достъп до вашия свят.

Мик гледаше как отвора вляво от него продължи да се затваря.

— Значи заплахата за човечеството свърши?

— Засега. Време е да избереш.

Пред него се материализира кафяв гранитен саркофаг. Над вътрешността, която имаше форма на вана, се носеше гладка капсула, приличаща на ковчег.

— Очакват те две съдби. Можеш да изживееш дните си като Майкъл Гейбриъл или да продължиш към Шибалба и да изпълниш съдбата си като Първия Хунапу — да опиташ да спасиш душите на нашите хора.

— Исполините…

Преди 65 милиона години Пазителите, оцелелите исполини, бяха избрали да останат на Земята, за да спасят бъдещето на непознат вид, като са се надявали, че техният генетичен месия един ден ще върне услугата. Мик си припомни уплашените лица на децата на Шибалба, техните души бяха затворени в чистилището.

„Толкова уплашени, толкова сами…“

Той погледна Доминик, като копнееше да я прегърне, да я утеши. Представи си живота, който обстоятелствата му отказваха още откакто беше дете. Любов… брак… деца… Щастливо съществуване…

„Не е честно. Защо аз трябва да избирам? Заслужавам да изживея дните си“.

Представи си как е обвит в топлината на Доминик, как никога не трябва да се буди посред нощ на студен под в бетонна клетка, чувствайки се толкова самотен…

Толкова празен.

„Великата жертва…“

Припомни си сладкия глас на Доминик. „Мик, никой от нас няма контрол върху тестето или ръката, която ни е раздадена…“

— Притежаваш свободна воля, Майкъл. Избирай бързо, преди порталът да се затвори.

Откъсвайки сърцето си от Доминик, той се качи в капсулата.

 

 

Мик отвори очи. Лежеше опънат в искрящия син корпус на капсулата, като се носеше с главата напред в открития космос през извиващ се тунел от силна гравитация. Въпреки че беше обвит в енергия, някак си можеше да вижда през стените на транспортния съд. Отвъд искрящата светлина можеше да различи звезди, които се стрелваха покрай него като куршуми.

Погледна през рамо и видя Земята. Синият свят изчезна от погледа му. Опашката от космическия четириизмерен портал се изпаряваше зад него и оставяше космически мрак след себе си.

Нарастващото усещане за празнота разкъсваше душата му.

— Добре дошъл, Първи Хунапу. Ти пристигна.

— Тя ми липсва.

— Тя е благословена, семето на нашия завет расте в нейната утроба, съдбата й е завинаги свързана с твоята.

Напред се появи бяла светлина. Блясъкът й стана по-голям.

Студени безжизнени пръсти на ужас шаваха в ума му.

„Шибалба…“

Завладяха го тревога и страх.

— Какво направих? Пазителю, моля те… искам да се върна!

— Твърде късно е. Не се страхувай, Майкъл, ние никога няма да те изоставим. Ти направи великата жертва. Така възстанови човечността на твоя вид и даде шанс за избавление на душите на нашите предци. Пътят, който избра, е благороден, такъв, който ще разкрие тайните на вселената, такъв, който ще премери силите на самото добро срещу самото зло, на светлината срещу мрака. Заложени са повече неща, отколкото можеш някога да си представиш. Сега затвори очи и почивай, докато те подготвим, тъй като онова, което се крие напред, е зло — в най-чистата му форма.