Стив Олтън
Пророчеството на маите (33)

Дневникът на Джулиъс Гейбриъл

Беше лятото на 1985 г. и ние бяхме обратно в Наска.

Всеки ден в продължение на шест месеца тримата пътувахме от малък апартамент в Ика, малко оживено градче, разположено на 145 километра от Наска. Намаляващият ни бюджет обаче скоро ни принуди да намерим ново място и аз преместих семейството в двустайно жилище във фермерското селище Инхенио.

Бях продал караваната ни и успях да купя малък балон за летене. Всеки понеделник сутрин при изгрев-слънце Мария, Майкъл и аз се носехме на 300 метра над пустинната пампа и снимахме безбройните линии и величествени животни, издълбани на платото. Останалата част от седмицата беше посветена на подробен анализ на снимките, които се надявахме, че ще разкрият посланието, което да ни заведе при входа към вътрешността на пирамидата Кукулкан.

Изтощаващото предизвикателство около превеждането на рисунките на Наска беше това, че имаше далеч повече фалшиви улики, отколкото истински. Стотици фигури на животни и хиляди форми бяха осеяли пустинното платно като праисторически графити, повечето от които не бяха правени от първоначалния художник от Наска. Правоъгълници, триъгълници, трапеци, групи фигури и невъзможно прави линии, някои дълги повече от 40 километра и се простираха по 520 кв.км. сиво-кафяви равнини. Към това добавете и човекоподобни фигури, издълбани в околните хълмове и ще видите колко обезсърчаваща беше нашата задача. Въпреки това усилията ни най-накрая ни помогнаха да отделим по-важните рисунки от останалите перуански пиктограми.

По-старите, по-сложни рисунки съдържаха истинското послание на Наска. Можем само да гадаем за датата на произхода им, но знаем, че са поне на 1500 години.

Йероглифите на Наска изпълняват две ясни функции. Изображенията, който определихме като „първични“ рисунки, се били използвани за разказване на историята зад пророчеството за гибелния ден, докато „вторичните“ фигури, издълбани в близост до първите, ни дават важни улики, които да ни помогнат да разгадаем значението им.

Историята на художника започва в средата на пустинното платно с една фигура, която Мария кръсти „сияещото слънце на Наска“, идеален кръг, състоящ се от 23 линии, простиращи се извън обиколката му. Една от линиите беше по-дълга от останалите и се простираше на 32 километра през пустинята. Дванадесет години по-късно разбрах, че тази издължена линия е точно изравнена с колана на Орион. Скоро след това Майкъл намери цилиндъра от иридий, заровен в сърцето на тази мистериозна начална точка, който съдържаше древна карта на света (виж записките от 14 юни 1990 г.). Този пергамент изглежда определяше полуостров Юкатан и Мексиканския залив като финално бойно поле при предстоящия армагедон.

В близост до слънчевото избухване се намира паякът на Наска. Конкретният му вид — Ricinulei — е един от най-редките в света и може да се намери само в някои от най-недостъпните части на амазонските екваториални гори. Като китовете и маймуната, паякът е още един вид, които не е типичен за перуанската пустиня. По тази причина решихме, че е напътстващо изображение, в този случаи, астрономическо по същността си. Оказа се, че паякът е невероятно точен земен маркер, създаден да насочи наблюдателя (отново) към съзвездието Орион. Правите, линии на паякообразното бяха насочени по такъв начин, че да проследяват деклинацията на трите звезди от колана на Орион, същата група звезди, които египтяните са използвали, за да подредят пирамидите в Гиза.

Заобикалящи сияещото слънце и пръснати из платото, има още дузина странни рисунки на крилати хищни създания. Забележете, че не говоря за по-скорошните рисунки на колибри или пеликан, два вида, типични за района, а вместо това за серия адски същества, които не мога да разпозная. Тези мистериозни същества с нокти изобилстват по платното на Наска, а аз все още не знам предназначението им.

Най-дългото животно на платото е 188 метрова змия. За нещастие, много от детайлите по звяра са били заличени от Панамериканската магистрала, която минава през торса. Присъствието на змията в пампата може да символизира тъмния процеп на Млечния път и все пак близостта й до пирамидата на Наска, както при маймуната и китове, може да означава, че е пътна табела, насочваща ни към Чичен Ица, града на маите, доминиран от образа на пернатата змия.

Опашката на змията, като сияещото слънце и паяка, е насочена към Орион.

Има няколко други рисунки, които изпъкват като части от пророчеството на маите. Последната, която ще спомена — и нашата любима — е фигурата, която кръстихме „астронавта от Наска“. Спокойно можем да кажем, че присъствието на това извънземно същество на 2000 години продължи да ни навява усещане за комфорт по време на престоя ни в помпата, удобно средство за напомняне, че не бяхме сами в нашето начинание, поне по дух. Приличащ на бухал хуманоиден мъж, изтупан с униформа и ботуши, беше вдигнал дясната си ръка по начин, който можеше да се тълкува единствено като жест на приятелство. Ясно отделен от останалата част на посланието в Наска, гигантският извънземен беше издълбан върху един от хълмовете, като подпис на художника в края на картина.

23 декември 1989 г.

След повече от четири години работа в перуанската пустиня реших да заведа семейството си да посети най-впечатляващата от древните рисунки — „Тризъбеца на Паракас“. Разположена на 160 километра на север в пустинната пампа, тази фигура, често наричана „El Candelabro“ или „Свещникът на Андите“, никога не е била официално свързвана с рисунките в Наска, въпреки че сложната й изработка, размерите и възрастта лесно отговарят на работата на нашия мистериозен художник.

Създателят на тризъбеца е решил да издълбае този колосален символ върху цял планински склон, обърнат към залива на Паракас. Великолепното изображение се състои от троен свещник, образ, подобен на дяволски тризъбец, с изключение на заострените краища, всички, от които сочещи нагоре, по които има украса, напомняща на венчелистчета. Тъй като тази рисунка е изложена на много по-сурово време от онези в Наска, художникът е копал много по-надълбоко в склона, издълбавайки контурите на цели 90 сантиметра в солената твърда повърхност на планината. С дължина 180 метра и дължина почти 60, тризъбецът от Паракас е лесен за забелязване знак.

Спомням си как през онзи съдбовен декемврийски ден тримата се взирахме в древното изображение от нашата лодка. Когато залязващото слънце зад гърба ни стана пурпурно, подобната на кристал почва на тризъбеца започна да блести на намаляващата светлина, разкривайки очертанията на изображението с почти искрящо червено сияние. Този ефект изглежда въодушеви Мария, която бързо реши, че свещникът със сигурност е бил оставен като древен пътен знак, насочващ цивилизацията ни към пустинята Наска.

Мисълта ме накара да се сетя за арката в Сейнт Луис, символичен портал към сърцето на Америка. Щях да кажа това, когато моята любима изведнъж се преви от ужасна болка и нададе печален вой. После, докато аз и Майкъл гледахме потресени, тя припадна на палубата в безсъзнание.