Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Домейн (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Mayan Prophecy, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,3 (× 6 гласа)

Информация

Сканиране
Еми (2017)
Корекция и форматиране
VeGan (2019)

Издание:

Автор: Стив Олтън

Заглавие: Пророчеството на маите

Преводач: Ирена Райчева

Година на превод: 2012

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: ИК Алекс-Софт

Година на издаване: 2012

Тип: роман

Националност: американска

Излязла от печат: 16.03.2012

Редактор: Ива Тодоранова

ISBN: 978-954-656-248-7

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2710

История

  1. — Добавяне

Дневникът на Джулиъс Гейбриъл

Меденият ни месец в Кайро беше блаженство.

Мария беше всичко за мен — моята сродна душа, моя любовница, мой другар, моят най-добър приятел. Да кажем, че присъствието й ме поглъщаше, няма да е преувеличение. Красотата й, ароматът й, сексуалността й — всичко в нея беше толкова упойващо, че често се усещах като пиян от любов, готов, ако не и нетърпелив, да изоставя собствената си клетва да разнищя гатанката около календара на маите само за да се върна в Щатите с моята млада булка.

Да направя семейство. Да живея нормален живот.

Мария имаше други планове. След едноседмичен меден месец тя настоя да продължим пътешествието си из миналото на човечеството, като претърсим Великата пирамида за улики, които да свързват тази величествена египетска структура с образа, нарисуван на платото Наска.

Кой може да спори с ангел?

Когато стана въпрос за Гиза, темата за това кой беше построил пирамидите беше също толкова важна, колкото и кога, как и защо. Разбирате ли, структурите в Гиза са парадокс на себе си. Издигнати са с необяснима точност с цел, която все още остава мистерия хиляди години след завършването им. За разлика от другите древни паметници в Египет, пирамидите в Гиза не са били построени като гробници. Всъщност при тях липсват всякакви идентифициращи йероглифи, вътрешни надписи, саркофази и съкровища.

Както споменах по-рано, ерозията в основата на Сфинкса по-късно доказва, че структурите в Гиза са били издигнати през 10450 г. пр.Хр. и се отличават като най-старите в целия Египет.

Ще забележите, че не говоря за тези чудеса като за пирамидите на Хеопс, Хефрен и Менкаур. Египтолозите ни бяха накарали да вярваме, че тези трима фараони са наредили да бъдат построени монолитите. Пълни глупости! Хеопс е имал толкова общо с дизайна и строежа на Великата пирамида, колкото и Артур, християнски крал, със Стоунхендж, който е бил изоставен 1500 години преди Христа.

Заблудата тръгва от 1837 г., когато полковник Хауърд Вайс е бил упълномощен да ръководи разкопките в Гиза. Археолог, който не е бил направил някакви значителни открития, за които да говорим (и доста отчаян за финансиране), удобно успял да намери каменни маски, носещи името на Хеопс, в един доста тъмен тунел, който той по случайност бил изкопал в пирамидата. По някаква причина никой не се усъмнил във факта, че идентифициращите означения са били нарисувани на обратно (а някои дори са били написани грешно) и че е нямало никакви други надписи намерени, където и да било във Великата пирамида.

Египтолозите, разбира се, повтарят откритието на Вайс като химн.

Много години по-късно една вътрешна стела е била изкопана от френския археолог Огюст Мариет. Текстът на този камък, древният еквивалент на исторически плакат за туристи, ясно гласи, че пирамидите са били построени много преди управлението на Хеопс, говорейки за структурите в Гиза като за Къщата на Озирис, владетелят на Ростоу.

Озирис — може би най-споменаваната фигура в цялата египетска история — велик учител и мъдрец, който забранил канибализма и оставил траен завет на народа си.

Озирис… брадатият бог — крал.

Мария и аз прекарвахме повечето от времето си в изследване на Великата пирамида, въпреки че целият план на Гиза се подчиняваше на една мистериозна и все пак много ясна цел.

Външността на Великата пирамида беше толкова объркваща, колкото и вътрешността. След като преди обясних размерите на храма спрямо стойността Пи, прецесията и размерите на Земята, ще продължа със структурата на четирите страни от блокове варовик. Колкото и невероятно да изглежда, всяка страна се простира на 230 метра, като пирамидата се разминава само с 20 сантиметра от това да бъде идеален квадрат. Всяка страна е обърната и към истинския север, изток, юг и запад, факти, които правят още по-голямо впечатление, щом човек осъзнае, че Великата пирамида е изградена от 2300000 каменни блока, всеки от които тежи между 2.5 и 15 тона. (В най-малката от трите пирамиди в Гиза има камък, тежащ 320 тона. Докато пиша тези думи в 2000-та година, в целия свят има само три крана, които могат да повдигнат тази огромна тежест от земята.) И все пак, какъвто е бил случаят в Тиахуанако и Стоунхендж, не са били използвани никакви машини за придвижване на тези невероятни тежести, които е трябвало да бъдат транспортирани от далечна каменоломна и след това сложени на място, често пъти на повече от сто метра над земята.

Повечето хора, гледащи Великата пирамида, не осъзнават, че страните й са били довършени с много добре полирани облицовъчни камъни, като всеки от тези 144000 блока е тежал по повече от 9000 килограма. От тези облицовъчни камъни днес са останали само останки, тъй като повечето от тях са били унищожени от голямо земетресение през 1301 г. сл.Хр. Все пак знаем, че са били изрязани с такава точност и умение, че и острие, на нож не е могло да бъде пъхнато между тях. Човек може само да си представя как е изглеждала Великата пирамида преди хиляди години — структура, тежаща 6 милиона тона, покриваща 13 акра земя и блестяща под египетското слънце като стъкло.

Докато външността на пирамидата е била чудна гледка, вътрешността й е тази, която може да крие истинската й цел.

Великата пирамида има няколко коридора, които водят до две голи стаи, наречени безобидно Залата на краля и Залата на кралицата. Истинското предназначение на тези стаи все още е неизвестно. Скрита врата в северната фасада води до тесен коридор, който се свързва с коридор, издигащ се право нагоре към сърцето на пирамидата. След кратко изкачване човек може да влезе или в предизвикващ клаустрофобия тунел с дължина 40 метра, водещ до Залата на кралицата, или да продължи да се изкачва още по-високо по Главната галерия, впечатляващ коридор, приличащ на гробница, който води до Залата на краля.

Залата на кралицата представлява гола стая с размери 5.2 на 5.5 метра с 6 метров триъгълен таван. Единственият видим елемент там е тясна вентилационна шахта, правоъгълен отвор с размери едва 20х22.5 сантиметра. Тази шахта, както и двете открити в Залата на краля, са останали запечатани до 1993 г., когато египтяните, които търсели начин да подобрят вентилацията на пирамидата, наели германския инженер Рудолф Гантенбринк да използва своя миниатюрен робот, за да прокопае запушените шахти. Снимките, направени от малката камера на робота, разкрили, че шахтите не са били запушени, а запечатани отвътре с плъзгащи се механизми. Малка врата, закрепена на място от метални съединителни части. Когато била отворена, шахтата гледала право към небето.

Със сложен клинометър Гантенбринк успял да изчисли точния ъгъл на проекцията върху нощното небе. На 39 градуса, южната шахта на кралицата е била насочена право към звездата Сириус. Шахтата на краля, на 45 градуса, към Алнитак, най-ниската звезда от трите, разположени в колана на Орион.

Скоро след това астрономите открили, че трите пирамиди в Гиза били точно подредени така, че да отразяват трите звезди от колана на съзвездието Орион, както са изглеждали през 10450 г. пр.Хр. (Легендата за Озирис също е свързана с Орион, а жена му Изида — със звездата Сириус.)

Дали космическото изравняване е било истинската цел зад изкопаването на шахтите, или те са били създадени, за да изпълнят друга функция?

Голямата галерия е невероятно инженерно постижение сама по себе си. По-малко от 2.1 метра широчина при пода, стените на тази подпряна шахта постепенно се стесняват от всички страни, докато се издигат, за да се срещнат с високия 8.5 метра таван. Изкачващ се под ъгъл от 26 градуса, този тесен проход върви нагоре повече от 46 метра. Удивително архитектурно постижение, като се има предвид, че издълбаните камъни на Галерията поддържат цялата тежест на горните три четвърти от пирамидата.

На върха на Голямата галерия има мистериозен антишамбър, чиито страни са направени от червен гранит. Странни чифтове успоредни вдлъбнатини, приличащи на следи от древни разделения, са издълбани в стената. Оттук един малък тунел води до Залата на краля, най-впечатляващата зала в пирамидата. Тя представлява идеален правоъгълник с ширина 5.23 метра и дължина 10.47 метра, като таванът се издига на 5.82 метра от пода. Цялата зала е направена от 100 блока червен гранит, всеки от които тежи повече от 70 тона!

Как древните строители са успели да повдигнат тези гранитни блокове, за да ги поставят на място, особено в такива тесни пространства?

В Залата на краля има само един обект — самотен блок от гранит с цвят на кал, чиято вътрешност е оформена като гигантска вана. Разположен покрай западната стена, обектът е дълъг 2.29 метра, а ширината и дълбочината му са по 1.07 метра. Солидният блок е бил изрязан с необяснима точност, приличаща на постигната с машини. Каквато и технология да е била използвана за рязането на гранита, тя е превъзхождала всеки инструмент, притежаван от съвременния човек.

Въпреки че така и не е била открита мумия, египтолозите продължават да смятат, че този издълбан обект е бил саркофаг без капак.

Аз имам друга теория.

Залата на краля изглежда е функционирала като акустичен инструмент, събирайки и усилвайки звуци. На няколко пъти се озовавах сам в тази стая и използвах възможността, за да се покатеря в обекта, оформен като вана. Когато лягах долу, бивах заливан от нещо, което приличаше на дълбоки вибрации, сякаш се бях покатерил в ушния канал на великан. Не преувеличавам, когато казвам, че костите ми тракаха от завладяващите вибрации от звук и енергия. По-нататъшни обсъждания с електронни инженери разкриха, че геометрията на върха на Великата пирамида (при 377 ома) я прави идеален резонатор, имитиращ импеданса на открития космос.

Колкото и странно да звучи, според моята теория Великата пирамида е била създадена, за да действа като някакъв невероятен монолитен, провеждащ енергия камертон, способен да резонира с излъчвания, приличащи на радиочестоти или може би някакви други, все още неизвестни енергийни полета.

 

 

Още непреувеличени факти — освен собственото ни изследване на Великата пирамида, с Мария прекарахме безброй часове, за да интервюираме най-добрите архитекти и инженери в света. След като изчисляваше тонажа, труда и изискванията на пространството, свързани с изграждането на структурата, всеки от тези специалисти стигаше до едно и също изумително заключение — Великата пирамида не може да бъде построена по същия начин — дори в днешно време.

Нека да повторя — дори с използването на най-сложните кранове хората от нашата ера никога не биха могли да издигнат Великата пирамида.

И все пак ето че тя е била построена преди около 13000 години!

Така. Кой е построил Великата пирамида?

Как човек да търси отговори, за да определи невъзможното? Кое е невъзможно? Мария го описа като „погрешно заключение, направено от неинформиран наблюдател, в чийто собствен ограничен опит липсва информационната основа, за да разбере правилно нещо, което просто не е в неговите приемливи измерения на реалността“.

Онова, което моята любима се опитваше да каже, беше това — мистериите остават мистерии, докато наблюдателят не отвори ума си за нови възможности. Или да го изкажем по-сбито — за да намери решение на онова, което е възприемал като невъзможно, човек трябва да търси невъзможни решения.

И ние го направихме.

Логиката диктува, че ако хората не са могли да построят пирамидите в Гиза сами, значи някой друг им е помогнал, в този случай — друг вид — такъв, който очевидно превъзхожда нашия по интелигентност.

Този прост и все пак притеснителен извод не беше направен от нищото, а след твърди емпирични доказателства.

Издължените черепи, открити в Централна и Южна Америка, ни показват, че членовете на този мистериозен вид са били хуманоиди на външен вид. Различни легенди ги описват като високи бели мъже с морскосини очи и спускащи се бели бради и коси. Някои от най-успешните древни култури в историята, включително египтяните, инките, маите и ацтеките са почитали тези същества като хора, носещи голяма мъдрост и мир, които са дошли, за да въдворят ред в хаоса. Всички са били велики учители, притежаващи напредничави познания по астрономия, математика, агрикултура, медицина и архитектура, които са помогнали на дивашката ни раса да се издигне до нации от подредени общества.

Останалите физически доказателства, потвърждаващи съществуването им, са неоспорими.

Този хуманоиден вид е имал и ясен план — да запази бъдещето на човечеството, техните осиновени деца.

До какво странно и плашещо заключение бяхме стигнали с Мария! Ето ни, двама мислители от съвремието, доктори от Кеймбридж, представящи един на друг теории, които биха направили и Ерих фон Деникен[1] горд. И все пак ние не бяхме горди. Всъщност първоначалната ни реакция беше срам. Ние не бяхме някакви швейцарски хотелиери, които са станали писатели. Бяхме учени, уважавани археолози. Как беше възможно да отидем при колегите си с такива нелепи теории за извънземна намеса? И все пак, за първи път, аз и младата ми булка почувствахме, че очите ни най-накрая се бяха отворили истински. Можехме да усетим един главен план в работата, но пак бяхме ядосани, защото не можехме да разгадаем значението, което нашите хуманоидни предшественици ни бяха оставили като инструкции в ръкописите на маите, усърдно повтарящи съобщението и на платото Наска. Ръкописите обаче бяха изгорени от испанските свещеници, а посланието от Наска все още ни убягваше.

Аз и Мария се чувствахме уплашени и сами. Пророчеството за гибелния ден от календара на маите висеше над главите ни като дамоклев меч.

Спомням си как прегръщах жена си и се чувствах като изгубено дете, което, след като е научило за смъртта, се бори да разбере представата на родителите си за рая. Мисълта ме накара да осъзная, че въпреки всички наши подвизи и постижения, от еволюционна гледна точка видът ни всъщност все още е в ранните си детски години. Може би затова сме толкова склонни към насилие или затова оставаме такива грижовни емоционални същества, винаги жадуващи любов, винаги чувстващи се самотни. Подобно на 30000 годишни малки деца, ние просто не познаваме нищо по-добро. Ние сме планета от деца. Земята — огромно сиропиталище без зрели умове, които да ни насочват по вселенските пътища. Били сме принудени да се учим сами, да се учим по трудния начин в движение, да живеем и да умираме като червени кръвни клетки, циркулиращи с безразсъдна страст из тялото на човечеството — толкова млади, толкова неопитни и толкова наивни. Динозаврите са владели Земята в продължение на 200 милиона години и все пак нашите първи предшественици са слезли от дърветата преди по-малко от 2 милиона години. В нашето невероятно невежество, ние се наричаме превъзхождащ вид.

Истината е, че не сме нищо повече от вид от деца — любопитни, арогантни деца.

Исполините, „падналите“, са били нашите предшественици. Те са били тук много отдавна, взели са жени от Homo sapiens за съпруги, като са снабдили вида ни с тяхното ДНК. Научили са ни на онова, което са решили, че можем да разберем, и са ни оставили ясни следи за присъствието си. Опитали са се и да ни предупредят и за идването на бедствие, но като повечето деца, ние не сме слушали и сме отказали да вземем под внимание предупреждението на родителите ни.

— Още сме малки деца — спомням си как казах на Мария. — Ние сме крехки, наивни малки деца, които си мислят, че знаят всичко, очевидно люлеещи се в нашата люлка, докато змията пропълзява през отворения прозорец на детската стая, за да ни избие.

Мария се съгласи.

— Съзнаваш, разбира се, че научната общественост ще ни отхвърли.

— Тогава не трябва да й казваме, поне не още — рекох. — Пророчеството за човечеството може и да е написано на камък, но бъдещето все още е наше за определяне. Исполините не биха си направили целия този труд да ни предупредят за 4 Ахау, 3 Канкин, без да оставят и някакво оръжие, някакво средство, с което да се спасим от затриване. Трябва да намерим средствата за нашето спасение — тогава и само тогава останалата част от света ще слуша с отворен ум.

Мария ме прегърна, като се съгласяваше с логиката ми.

— Няма да намерим отговорите тук, Джулиъс. Беше прав през цялото време. Докато Великата пирамида е част от пъзела на пророчеството, храмът, нарисуван на платото Наска, се намира в Мезоамерика.

Извадка от дневника на професор Джулиъс Гейбриъл

Каталог 1975–77 г., 12–72 стр.

Бележки

[1] Известен писател уфолог. — Бел.ред.