Стив Олтън
Пророчеството на маите (15)

9

21 октомври 2012 г.

Пентагона, Арлингтън, Вирджиния

Пиер Борджия влезе в заседателната зала и седна на овалната маса за заседания между секретаря по отбраната Дик Призтас и началник-щабът на американската армия генерал Джеймс Адамс. Точно срещу него седеше директорът на ЦРУ Патрик Хърли, началник-щабът на военновъздушните сили генерал Арни Коен и началник военноморските операции Джефри Гордън. Високият 1.98 метра началник на военноморските операции поздрави Борджия с бързо кимване.

Генерал Костоло „Големия Майк“, комендант на военноморския корпус, последва Борджия, като седна отдясно на Гордън.

На главното място на масата седеше генерал Джоузеф Фекондо. Председателят на Съвета по отбраната и ветеран от войните във Виетнам и Персийския залив прокара дланта на ръката си с маникюр през светлокестенявата си, оттегляща се от челото му коса и се взря раздразнено в Борджия и Костоло.

— Е, сега, след като се събрахме най-накрая, предполагам, че може да започнем. Директор Хърли?

Патрик Хърли зае мястото си на подиума. Издокаран и стегнат, 52-годишният бивш стрелящ гард от американската лига по баскетбол за бели от Нотр Дам изглеждаше така, сякаш все още участваше в турнири.

Хърли включи един контролен ключ на подиума. Светлините намаляха и на големия екран отдясно на директора на ЦРУ се появи черно-бяла сателитна снимка.

Борджия разпозна качеството на образа. Цифровата снимка идваше от термална камера С-8236 с висока резолюция, монтирана на най-тайния самолет на военновъздушните сили — „Тъмна звезда“. Въздушното, автоматично управлявано средство представляваше плосък самолет с форма на мида с огромни крила. „Тъмна звезда“ работеше на височина 20000 метра и можеше да предава образи отблизо при всички атмосферни условия, ден и нощ.

Компютризираният квадрат се появи в червено. Хърли го нагласи, после увеличи образа вътре. Подробности от малко училище и детска площадка се уголемиха и дойдоха на фокус. Близо до училището имаше ограден бетонен паркинг.

Директорът на ЦРУ прочисти гърлото си.

— Серията снимки, които ще видите, са направени над район точно на североизток от Пхенян покрай западния бряг на Северна Корея. На пръв поглед мястото не изглежда нещо по-различно от начално училище. На 1.3 километра под този паркинг обаче се намираше ядреният комплекс на севернокорейците. Същия комплекс, който бяха използвали, когато през 1998 г. за пръв път бяха започнали да тестват двустепенни ракети със среден обхват. Подозираме, че в комплекса може да има и новите „Таеподонг-2“, междуконтинентални балистични ракети с обхват от 3500 километра, способни да носят множество ядрени бойни глави.

Хърли щракна и изкара следващата снимка.

— „Тъмна звезда“ наблюдава комплекса през последните две седмици. Снимките, които ще ви покажа, са били заснети вчера през нощта между 11 часа вечерта и 1 часа сутринта в Сеул.

Хърли увеличи образа, за да покаже двама мъже, които излизаха от черен Мерцедес-Бенц.

— Господинът вдясно е иранският президент Али Шамхани. Господинът вляво е новият лидер на комунистическата партия на Китай и бивш военен командир, генерал Ли Ксилианг. Както Пиер ще ви каже, генералът е заклет комунист.

Хърли прехвърли още няколко снимки, като спря на мъж, облечен с дълго черно кожено палто, който изглеждаше така, сякаш се взираше към небето и знаеше, че го снимат.

— Исусе — прошепна Борджия, — това е Виктор Грозни.

— Почти все едно гледа нашата камера — добави генерал Коен.

— Проверката на присъстващите още не е свършила — директорът на ЦРУ смени образа. — Ето го нашият домакин на вечерта…

Пулсът на Борджия се ускори.

— Ким Чен Ир.

Хърли отново пусна лампите и зае мястото си на заседателната маса.

— Конференцията на Виктор Грозни за ядрените оръжия беше проведена преди седмици. Така че защо лидерите на четири страни, представляващи 38% от ядрените оръжия на тази планета, са решили да се срещнат тайно точно на това място?

Секретарят по отбраната Дик Призтас се облегна на стола си и приглади назад рошавата си бяла коса.

— Адмирал Гордън, желаете ли да споделите информацията, за която аз и вие говорихме по-рано?

Високият и слаб адмирал натисна един клавиш на лаптопа си.

— Последните ни сателитни наблюдения разкриват, че иранците са увеличили военното си присъствие покрай северните брегове на Персийския залив. Освен че е сменил позициите на своите гаубици и подвижни ракетни установки земя-въздух, Иран наскоро е закупил допълнителни четиридесет и шест патрулни кораба клас „Худонг“ от Китай. Всеки един от тези съдове е снабден с противокорабни насочващи се ракети С-802. Иранците са и в процес на удвояване на техните китайски ракетни установки „Силкуорм“ покрай брега и въпреки протестите на ООН, са продължили да укрепват техните ракетни батареи земя-въздух и земя-земя на островите Кешм, Абу Муса и Сири. Накратко, Иран се подготвя да заеме позиции в най-тясната част на пролива Ормуз, област, която е широка едва 80 км.

— Иранците твърдят, че военните струпвания са подготовка за тестовете на Грозни през декември — каза секретарят по отбраната Призтас. — Разбира се, ако в Средния изток избухнат враждебни действия, иранците от двете страни на пролива ще попречат на флота ни да влезе в Персийския залив.

— Не че искам да спомагам за параноята, но какво за ядрените оръжия? — генерал Костоло се отблъсна назад от масата. — Израелците твърдят, че Грозни е продал на иранците ракети „Сикъл“ с ядрени бойни глави, когато е помогнал за постигане на Споразумението за мир в Средния изток през 2007 г.

Адмирал Гордън се обърна към Костоло:

— Иран има силата и географското разположение, за да изгради ново владение за себе си в Средния изток. Ако избухне война, Русия ще е в позиция да укрепи властта си в Средния изток.

— Грозни определено изглежда така, сякаш се подготвя за ядрена война — отбеляза Борджия.

— Пиер, Русия се готви за ядрена война от шестдесет години насам — прекъсна го генерал Фекондо. — Да не забравяме, че нашето собствено натискане да изградим Отбранителен противоракетен щит допринесе за тяхната параноя.

— Може да има една скрита променлива, която трябва да се вземе под внимание, генерале — рече директорът на ЦРУ. — АНС прихвана съобщения между руския министър-председател Макашов и китайския министър по отбраната. Разговорът се е отнасял за някакво ново високотехнологично оръжие.

— Какво оръжие? — попита Призтас.

— Беше споменат водород, нищо повече.

 

 

Остров Санибел, западният бряг на Флорида

Доминик забави черния кабриолет Пронто Спайдер, като задържа скоростта точно под 80 км/ч, докато минаваше през будката за такси на моста към остров Санибел. Електронните сензори записаха табелката на автомобила и идентификационния му номер, като информацията беше незабавно изпратена в Министерството на транспорта и таксата се начисли към месечната й такса за пътуване. Тя задържа скоростта под 80 през следващия километър и половина, като знаеше, че все още е в обхвата на радара на автоматичната система.

Доминик караше Спайдера по моста покрай кея към Санибел и остров Каптива. Район с вили и хотели, сгушени на малък остров покрай Гълф Коуст във Флорида. Тя караше на север покрай много сенчестия еднолентов път. После зави на запад, като мина покрай няколко големи хотела, преди да влезе в зоната с вилите.

Едит и Исидор Екслер живееха в двуетажна квадратна плажна къща, разположена на половин акър ъглов парцел, гледащ към Мексиканския залив. На пръв поглед външните дъски от секвоя, които обграждаха дома, му придаваха вид на огромен фенер за парти, особено през нощта. Този предпазен слой защитаваше постройката от урагани, като по същността си образуваше къща в къщата.

Южното крило на дома на Екслер беше обновено така, че в него да се помещава сложна акустична лаборатория, една от само трите в Гълф Коуст, снабдена със системата за подводно звуково наблюдение на военноморските сили на САЩ или СПЗН. Мрежата от микрофони под водата на стойност 16 милиарда долара, изградена от федералното правителство по време на Студената война за шпиониране на вражески подводници, представляваше глобална мрежа, обвързана с военноморските станции на брега с почти петдесет хиляди километра подводни кабели.

Когато нуждата на военните от СПЗН започна да намалява в началото на 90-те години на миналия век, учени, университети и частни лица успешно измолиха достъп до акустичната мрежа. За океанографите СПЗН се превърна в телескопа „Хъбъл“ на подводните изследвания. Сега учените можеха да чуват супер нискочестотните вибрации, издавани при напукването на плаващи ледени маси, при земетресенията на океанското дъно и изригването на подводни вулкани, звуци, които обикновено са далеч под обхвата на човешкото ухо.

За морските биолози, като Исидор Екслер, СПЗН осигури нов начин за изследване на най-интелигентните форми на живот, обитаващи океаните — китообразните. С помощта на Националната фондация за морските и дивите животни домът на Екслер се превърна в акустична станция на СПЗН, която се бе съсредоточила конкретно върху китовите обитатели на Мексиканския залив. Като използваха системата, семейство Екслер вече можеха да записват и анализират зова на китовете, да различават видовете, да броят популациите и дори да проследяват отделни субекти в северното полукълбо.

Доминик зави наляво по задънената уличка, после надясно към последната алея за коли, успокоявана от познатия звук на камъчета, които се трошат под тежестта на откритата кола.

Едит Екслер я поздрави, докато покривът се затваряше на мястото си. Еди беше проницателна жена със сива коса на седемдесет и малко години, с кафяви очи, които излъчваха учителска мъдрост, и топла усмивка, излъчваща майчина любов.

— Здрасти, кукло. Как беше пътуването?

— Добре.

Доминик прегърна майката, която я беше осиновила, като я стисна силно.

— Нещо не е наред? — Едит се дръпна назад, като забеляза сълзите. — Какво има?

— Нищо. Просто се радвам, че съм у дома.

— Не ме мисли за стара и слабоумна. Става въпрос за онзи твой пациент, нали? Как се казваше — Мик?

Доминик кимна.

— Моят бивш пациент.

— Хайде, ще говорим, преди Ис да излезе.

Едит я поведе за ръка към канала, който излизаше в залива, разположен в южната част на имота. Покрай бетонния бряг бяха вързани две лодки, по-малката, от които беше 10.5 метрова лодка за риболов, принадлежаща на семейство Екслер.

Те седнаха заедно, ръка за ръка, върху дървената паркова пейка, която гледаше към водата.

Доминик се загледа в един сиво-бял пеликан, който се грееше на слънце на един от дървените стълбове.

— Спомням си, че като бях малка, когато имах лош ден, ти винаги сядаше тук с мен.

Еди кимна.

— Това винаги е било любимото ми място.

— Преди казваше „Колко лоши може да са нещата, ако пак можеш да се наслаждаваш на толкова красива гледка“ — тя посочи към 15 метровия траулер, спрян зад риболовната лодка на Екслер. — Чия лодка е тази?

— Принадлежи на Клуба на търсачите на съкровища на Санибел. Помниш Рекс и Дори Симпсън. Ис им дава мястото под наем. Виждаш ли платното, под него има миниподводница за двама, вързана за палубата. Ис ще те изведе с нея утре, ако искаш.

— В миниподводница? Това ще е забавно.

Еди стисна ръката на дъщеря си.

— Разкажи ми за Мик. Защо си толкова разстроена?

Доминик избърса една сълза.

— Откакто този проклет Фолета смени назначението ми, държи Мик на големи дози торазин. Господи, Ийд, толкова е жестоко, че дори не мога… не мога да понеса да го гледам вече. Толкова е надрусан, че просто седи там, овързан в инвалидната количка като някакъв пускащ лиги вегетиращ човек. Фолета го избутва на двора всеки следобед и просто го оставя да стои в зоната за изкуства, сякаш е някакъв безнадежден изкуфял пациент.

— Дом, знам, че много те е грижа за Мик, но не трябва да забравяш, че си само един човек. Не може да очакваш, че ще спасиш света.

— Какво? Какво каза?

— Просто имах предвид, че като психиатър не може да очакваш да помогнеш на всеки приет в болница пациент, на когото попаднеш. Работила си с Мик месец. Без значение дали ти харесва или не, нещата не зависят от теб. Трябва да знаеш кога да се оттеглиш.

— Познаваш ме по-добре от това. Не мога просто да се оттегля, когато злоупотребяват с някого.

Еди отново стисна ръката на дъщеря си. Те запазиха мълчание, докато наблюдаваха как пеликанът махаше с криле, крепейки крехкия си баланс на стълба.

„Не и когато злоупотребяват с някого“.

Като чу собствените си думи, Еди се сети за първия път, когато беше срещнала изплашеното малко момиче от Гватемала. Тогава работеше като училищна медицинска сестра и консултант на половин работен ден. Десетгодишното момиченце беше доведено при нея, защото се оплакваше от стомашни болки. Едит бе държала ръката му, докато болката не бе утихнала. Този малък акт на майчина любов завинаги щеше да свързва Доминик с жената, чието собствено сърце се бе разбило, когато беше научила за сексуалното насилие върху детето от страна на по-старите му братовчеди. Еди бе подала оплакване и беше уредила социалните да се грижат за малката. Двамата с Ис осиновиха Доминик шест месеца по-късно.

— Добре, кукло, кажи какво можем да направим, за да помогнем на Мик.

— Има само едно решение. Трябва да го измъкнем оттам.

— С това предполагам, че имаш предвид да го закараме в друг приют.

— Не, имам предвид да го измъкнем навън, като за постоянно.

— Бягство от затвора?

— Ами, да. Мик може и да е малко объркан, но не е луд. Мястото не му е в заведение за душевноболни.

— Сигурна ли си, защото не звучиш много уверена в себе си. Не ми ли каза, че Мик е убеден, че идва краят на света?

— Не на света, на човечеството и, да, вярва в това. Просто е малко параноичен, но кой не би бил, след като е прекарал единадесет години в изолация.

Еди гледаше как Доминик се върти нервно.

— Има нещо друго, което не ми казваш.

Доминик се обърна към нея.

— Това ще ти прозвучи налудничаво, но изглежда, че в много от заблужденията на Мик има истина. Цялата му теория за гибелния ден се основава на някакво пророчество на маите отпреди 3000 години. В момента чета дневника на баща му и някои от откритията му са смайващи. Мик практически предрече пристигането на онзи радиосигнал от дълбокия космос на есенното равноденствие. Ийд, когато живеех в Гватемала, баба ми разказваше истории за предшествениците ми по майчина линия. Нещата, които казваше, бяха доста плашещи.

Еди се усмихна.

— Започваш да ме плашиш.

— О, знам, че това са само суеверни глупости, но чувствам, че дължа на Мик поне това да проверя някои от тези неща. Може да намали част от страховете му.

— Какви неща?

— Мик е убеден, че каквото и да унищожи човечеството, сега е скрито в Мексиканския залив.

Доминик се пресегна към джоба на дънките си, извади няколко сгънати листа и ги подаде на Еди.

Майка й погледна разпечатката.

— Кратерът, образуван при сблъсък, Чиксулуб? Как една вдлъбнатина, заровена на километър и половина под морското дъно, ще избие човечеството?

— Не знам. Нито пък Мик. Но се надявах…

— Надяваше се, че Ис ще провери това, като използва СПЗН.

Младата жена се усмихна.

— Ще ме накара да се чувствам много по-добре.

Еди прегърна дъщеря си.

— Хайде. Ис е в лабораторията.

 

 

Професор Исидор Екслер седеше на станцията за управление на СПЗН със слушалки на главата и затворени очи. Лицето му, осеяно със старчески пигментни петна, беше спокойно, докато слушаше тайнственото ехо на китовете.

Доминик го потупа по рамото.

Ис отвори очи. Изтънялата му сива козя брадичка се разтегна в стегната усмивка. Той махна слушалките от ушите си.

— Гърбати китове.

— Така ли казваш здрасти? Гърбати китове.

Ис се изправи и я прегърна.

— Изглеждаш изморена, хлапе.

— Добре съм.

Еди пристъпи напред.

— Ис, Доминик иска да те помоли за една услуга.

— Какво, още една ли?

— Кога те молих за последен път?

— Когато беше на шестнадесет. Поиска да вземеш колата. Най-травмиращата нощ в живота ми — мъжът я потупа по бузата. — Казвай.

Тя му подаде информацията за кратера Чиксулуб.

— Трябва да използваш СПЗН и да ми кажеш дали чуваш нещо там долу.

— И за какво се очаква, че трябва да се ослушвам?

— Не знам. Всичко необичайно, предполагам.

Ис я дари с известния си поглед „спри да ми губиш времето“. Рошавите му вежди се сключиха.

— Ис, спри да я зяпаш и просто го направи — нареди Еди.

Възрастният биолог се върна на стола си, като мърмореше:

— Всичко необичайно, а? Може би ще чуем как някой кит пърди.

Той въведе координатите в компютъра, като отново си сложи слушалките.

Доминик го прегърна отзад и го целуна по бузата.

— Добре, добре, достатъчно с подкупите. Слушай, хлапе, не знам какво целиш да постигнеш, но този кратер е разпрострян над голям район. Онова, което ще направя, е да изчисля централната точка, която изглежда е някъде в залива Кампече, точно на югозапад от рифа Алакан. Ще задам на компютъра да започне нискочестотно търсене. Ще започнем с един до петдесет херца и постепенно ще увеличаваме циклите. Проблемът е, че си се съсредоточила върху район, който е богат на петролни находища и залежи на природен газ. Басейнът на Залива е изцяло от варовик и пясъчник и съдържа шуплести геоложки капани. Петролът и газът постоянно биват изпускани от пукнатини в океанското дъно и СПЗН ще регистрира всяко едно от тези изпускания.

— Тогава какво предлагаш?

— Предлагам да обядваме — Ис приключи с настройването на компютъра. — Системата автоматично ще се съсредоточи върху всяко акустично смущение в района.

— Колко време мислиш, че ще й отнеме, за да открие нещо?

Въпросът спечели на Доминик още един поглед.

— Кой съм аз, Господ? Часове, дни, седмици, може би никога. Какво значение има? В крайна сметка, всичко, което вероятно ще намерим, е много безполезен шумов фон.

 

 

Вашингтон

Оберкелнерът пусна усмивката си, когато четвъртият най-властен човек в Съединените щати влезе в изискания френски ресторант.

— Bonsoir, Monsieur Borgia.^[1]

— Bonsoir, Felipe.^[2] Мисля, че ме очакват.

— Oui, certainement.^[3] Последвайте ме, моля. Оберкелнерът го поведе покрай осветените със свещи маси към една частна зала до бара. Почука два пъти на външните двойни врати, после се обърна към Борджия.

— Компанията ви очаква вътре.

— Merci.^[4]

Борджия пъхна двадесет долара в облечената в ръкавица ръка, когато вратата се отвори отвътре.

— Пиер, влезте — съпредседателят на републиканската партия Чарли Майърс стисна ръката на Борджия и го тупна приятелски по рамото. — Закъснял както обикновено. Вече сме по две питиета пред вас. Блъди Мери, нали?

— Да, добре.

Залата за частни срещи беше покрита с дълбока орехова ламперия като останалата част от ресторанта. Около шест маси с бели покривки изпълваха звукоизолираната стая. На централната маса седяха двама мъже. По-старият побелял господин беше Джоузеф Х. Рандълф старши, тексаски милиардер, който беше попечител и приятел на Борджия повече от двадесет години. Борджия не познаваше якия мъж, който седеше срещу него. Рандълф се изправи, за да го прегърне.

— Пиер, радвам се да те видя, синко. Дай да те видим. Качил си няколко кила?

Борджия се изчерви.

— Може би няколко.

— Присъедини се към клуба — якият мъж се изправи и протегна дебелата си ръка. — Пийт Мейбъс, „Мейбъс Тек Индъстрис“.

Борджия се сети за името на предприемача от отбраната.

— Радвам се да се запознаем.

— Удоволствието е изцяло мое. Седни и си почини.

Чарли Майърс донесе напитката на Борджия.

— Господа, ще ме извините, трябва да използвам тоалетната.

Рандълф изчака, докато Майърс не напусна стаята.

— Пиер, видях се с вашите миналата седмица в Рехобът. Всички сме много разстроени от това, че не получи номинацията за вицепрезидент. Малер ще нанесе истинска вреда на цялата партия.

Борджия кимна.

— Президентът е загрижен за това да го преизберат. Проучванията му сочат, че Чейни ще му даде подкрепата, от която се нуждае партията на юг.

— Малер не мисли напред — Мейбъс посочи с дебелия си пръст. — Онова, от което страната се нуждае сега, е силно лидерство, не още един миролюбец като Чейни като втори в командването.

— Не можех да съм по-съгласен, но нямам думата по въпроса.

Рандълф се наведе по-напред.

— Може би не сега, синко, но след четири години ще имаш основната дума. Вече говорих с някои от властимащите в тази сфера и общото мнение е, че ти ще представляваш партията през 2016 г.

Борджия потисна една усмивка.

— Джо, страхотно е да чуя това, но четири години са много време.

Мейбъс поклати глава.

— Трябва да се подготвяш сега, синко. Нека да ти дам пример. Моето момче Лусиън е един шибан гений. Не се шегувам, хлапето е само на три и вече знае как да сърфира в Интернет. Възпитавам го така, че да поеме „Мейбъс Тек“, когато стане на шестнадесет. Ако изиграем политическите си карти правилно, той ще бъде проклет трилионер, докато стане на твоята възраст. Опитвам се да кажа, че всички трябва да сме готови много преди възможността да почука на вратата, а при теб тя вече чука. Да вземем за пример това предстоящо руско-китайско военно учение. Много от регистрираните гласоподаватели са бесни — и го превръщат точно в кавгата, която може да издигне или да разруши един кандидат-президент.

— Пийт е прав, Пиер. Начинът, по който публиката възприема присъствието ти в командването през следващите няколко месеца може да спомогне за определяне на резултата от следващите избори. Хората трябва да видят човек, който поема контрол, сокол, който няма да позволи на проклетите руснаци или пясъчните чернилки да диктуват как да управляваме страната си. По дяволите, не сме имали силно присъствие в Белия дом, откакто Буш напусна офиса.

Сега Мейбъс беше достатъчно близо, че да може Борджия да помирише какво беше обядвал.

— Пиер, този конфликт ни дава страхотна възможност да покажем на публиката твоя характер.

Борджия се облегна назад.

— Разбрано.

— Хубаво, хубаво. Сега, има една последна точка от плана ни, нещо, което мислим, че трябва да се почисти.

Мейбъс зачовърка една кожичка до нокътя си.

— Нещо като скелет в килера ти.

Рандълф кимна и запали цигара.

— Става въпрос за този образ Гейбриъл, Пиер, онзи, когото си накарал да затворят в лудница след инцидента ви. Щом обявиш номинацията си, пресата ще започне да копае. Няма да мине дълго, преди да открият какво си направил, за да изманипулираш нещата в Масачузетс. Може да стане голяма каша.

Лицето на Борджия почервеня.

— Виждате ли това око, г-н Мейбъс. Този откачен кучи син ми го причини. Сега искате да го пусна?

— Внимавай, синко. Пийт не каза нищо за това да го пускаш. Просто завържи тази проклета разнищена нишка, преди да започне кампанията. Дявол да го вземе, всички, които представляваме нещо, имаме скелети в килера. Всичко, което искаме да направиш, е да ги извадиш и да ги заровиш — г-н Президент.

Борджия си пое успокояващ дъх, после кимна.

— Разбирам какво искате да кажете, господа, и оценявам подкрепата ви. Мисля, че знам какво трябва да се направи.

Мейбъс му подаде ръката си.

— А ние оценяваме вас, г-н секретар. Знаем и че когато дойде моментът, няма да забравите кои са приятелите ви.

Борджия стисна потната му длан.

— Кажете ми честно, господа, политическото присъствие на семейството ми настрана — когато ме избраха, колко голямо значение имаше това, че сенатор Чейни е чернокож?

Рандълф пусна знаеща усмивка.

— Ами, синко, да речем, че не му викат Белия дом за нищо.