Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Домейн (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Mayan Prophecy, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,4 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране
Еми (2017)
Корекция и форматиране
VeGan (2019)

Издание:

Автор: Стив Олтън

Заглавие: Пророчеството на маите

Преводач: Ирена Райчева

Година на превод: 2012

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: ИК Алекс-Софт

Година на издаване: 2012

Тип: роман

Националност: американска

Излязла от печат: 16.03.2012

Редактор: Ива Тодоранова

ISBN: 978-954-656-248-7

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2710

История

  1. — Добавяне

7

26 септември 2012 г.

Маями, Флорида

В отделението, известно като 7-C, се бяха събрали петима пациенти. Двама седяха на пода и играеха онова, което си мислеха, че е шах, друг спеше на дивана. Четвъртият стоеше до вратата и чакаше да пристигне човек от рехабилитационния му екип, за да го придружи до сутрешната му терапия.

Последният пациент от 7-C стоеше неподвижно пред телевизора, поставен над главата му. Слушаше президента Малер, който възхваляваше огромната работа, която вършеха мъжете и жените от НАСА и SETI. Чу как президентът говореше развълнувано за световен мир и сътрудничество, за интернационална космическа програма и влиянието й върху бъдещето на човечеството. Наближава зората на нова ера, обяви той. Вече не сме сами.

За разлика от милиардите други зрители по света, които гледаха новинарската конференция на живо, Майкъл Гейбриъл не беше изненадан от онова, което чуваше, само натъжен. Абаносовите очи не мигаха изобщо, неподвижното тяло така и не помръдна. Празното изражение не се промени дори когато лицето на Пиер Борджия се появи на екрана над лявото рамо на президента. Беше трудно дори да се види, че Мик дишаше.

Доминик влезе в отделението. Тя спря и отдели момент, за да огледа пациента си, който гледаше специалната новинарска емисия, като се увери, че диктофонът, закрепен под тениската й, е скрит от лабораторната престилка.

Тя отиде до него. Сега двамата бяха рамо до рамо пред телевизора. Дясната й ръка беше до неговата лява.

Пръстите им се преплетоха.

— Мик, искаш ли да догледаш това или може да говорим?

— В моята стая.

Той я поведе по коридора и влезе в стая 714.

Мик крачеше из стаята като животно в клетка. Обърканият му ум се опитваше да осмисли хиляди подробности наведнъж.

Доминик седна на края на леглото, като го гледаше.

— Ти знаеше, че това ще се случи, нали? Как? Откъде знаеше? Мик…

— Не знаех какво ще се случи, само че нещо ще се случи.

— Но знаеше, че ще е звездно събитие, нещо, свързано с равноденствието. Мик, може ли да спреш да обикаляш, трудно е да се води разговор така. Ела тук. Седни до мен.

Той се поколеба, после седна до нея. Тя видя, че ръцете му треперят.

— Говори ми.

— Мога да го почувствам, Дом.

— Какво можеш да почувстваш?

— Не знам… не мога да го опиша. Там има нещо, присъствие. Все още е далеч, но се приближава. Чувствал съм го и преди, но никога така.

Тя докосна косата, която се спускаше по вратата му, като завъртя една гъста кестенява къдрица.

— Опитай да се отпуснеш. Хайде да поговорим за радиопредаването от дълбокия космос. Искам да ми кажеш как знаеше, че най-голямото събитие в човешката история ще се случи.

Мик я погледна. В очите му се четеше страх.

— Това е нищо. Това е само началото на последното действие. Най-голямото събитие ще се случи на 21 декември, когато милиарди хора ще загинат.

— И как знаеш това? Знам какво казва календарът на маите, но ти си прекалено интелигентен, за да приемеш някакво пророчество отпреди 3000 години без научни доказателства, които да го подкрепят. Обясни ми фактите, Мик. Не фолклора на маите, само подкрепящите доказателства.

Той поклати глава.

— Ето затова те помолих да прочетеш дневника на баща ми.

— Започнах, но бих искала да ми го обясниш лично. Последния път, когато говорихме, ме предупреди за някакво рядко галактическо изравняване, идващо към Земята, което започнало на есенното равноденствие. Обясни ми това.

Мик затвори очи, като дишаше бавно и принуждаваше пълните си с адреналин мускули да се отпуснат.

Доминик чуваше бръмченето на диктофона. Прочисти гърлото си, за да прикрие шума.

Той отново отвори очи. Сега погледът му бе по-мек.

— Запозната ли си с „Попол Вух“?

— Знам, че това е книгата за съзиданието на маите, техният еквивалент на нашата Библия.

Той кимна.

— Маите са вярвали в пет слънца или пет Велики цикъла на съзиданието, петият и последен, от които ще свърши на 21 декември, денят на тазгодишното зимно слънцестоене. Според „Попол Вух“ вселената е подредена като горен свят, среден свят и подземен свят. Горният свят представлява звездните небеса, средният — Земята. Маите са наричали подземния сят Шибалба, тъмно, зло място, за което се казва, че е управлявано от Хуракан, богът на смъртта. Според легендата на маите великият учител Кукулкан участвал в дълга космическа битка с Хуракан, като силите на доброто и светлината се сблъскали с мрака и злото. Написано е, че четвъртият цикъл бил рязко приключен, когато Хуракан предизвикал голям потоп, който да погълне света. Английската дума за ураган идва от думата на маите „Хуракан“. Индианците са вярвали, че в бесния водовъртеж е съществувало демонично създание. Ацтеките вярвали в същата легенда, само че тяхното име за великия учител било Кветцалкоатъл, подземното божество Тецкатлипока, име, което се превежда като „Димящото огледало“.

— Мик, почакай, спри за момент, добре. Забрави за мита на маите. Искам да останеш съсредоточен върху фактите около календара и това как той е свързан с това предаване от дълбокия космос.

Тъмните очи проблеснаха към нея като лазери с цвят на оникс. Погледът я накара да се свие.

— Не мога да обсъждам науката, подкрепяща пророчеството за деня на гибелта, без да обясня мита за сътворението. Всичко е свързано. Има един парадокс около маите. Повечето хора мислят, че те са били просто банда диваци, живеещи в джунглата, които са построили няколко прилични пирамиди. Истината е, че маите са били невероятни астрономи и математици, които са притежавали неизмеримо разбиране за съществуването на нашата планета в рамките на галактиката. Именно това знание им е позволило да предвидят звездното изравняване, което е довело до вчерашния радиосигнал.

— Не разбирам…

Мик се размърда, после отново започна да крачи.

— Имаме доказателства, които показват, че маите и техните предшественици, олмеките, са използвали галактиката Млечен път като звездна отправна точка, за да изчислят календара на маите. Млечният път е спираловидна галактика, около 100000 светлинни години в диаметър, изградена от приблизително 200 милиарда звезди. Нашето слънце е разположено в един от спираловидните ръкави — ръкава Орион — на около 35000 светлинни години от центъра на галактиката, за който сега астрономите вярват, че представлява гигантска черна дупка, минаваща право през Стрелец. Галактическият център действа като вид звезден магнит, дърпащ Млечния път в мощен водовъртеж. Докато говорим, нашата слънчева система се върти около централната точка със скорост 217 километра в секунда. Въпреки тази скорост на Земята все пак й трябват цели 226 милиона години, за да завърши един цикъл на въртене около Млечния път.

„Касетата свършва“.

— Мик, сигналът…

— Имай търпение. Докато нашата слънчева система се движи през галактиката, тя следва път, широк 14 градуса, наречен еклиптика. Еклиптиката пресича Млечния път по такъв начин, че от време на време попада в изравняване с централната изпъкналост на галактиката. Докато маите са наблюдавали нощното небе, те са забелязали тъмен процеп, тъмна издължена ивица от гъсти междузвездни облаци, която започвала там, където еклиптиката пресича Млечния път в съзвездието Стрелец. В мита за съзиданието от „Попол Вух“ тъмният процеп е наречен Черния път, или Шибалба Би — звено оформено като гигантска змия, свързващо живота и смъртта, Земята и подземния свят.

— Още веднъж, всичко това е удивително, но какво общо има с радиосигнала от дълбокия космос?

Мик спря да обикаля.

— Доминик, този радиосигнал не е бил просто някакво случайно предаване, излъчено през вселената. Бил е нарочно насочен към нашата слънчева система. От технологична гледна точка не може просто да излъчиш радиосигнал през половината галактика и да се надяваш, че той някак си ще успее да стигне до конкретна планетна прашинка каквато е Земята. Колкото по-далеч трябва да стигне сигналът, толкова повече ще се накъсва и ще губи силата си. Радиопредаването, което са засекли от SETI, е било много мощен, точен, тесен лъч, което поне за мен означава, че на онзи или онова, което го е изпратило, е трябвало определено галактическо изравняване — един вид междузвезден коридор, който да насочи предаването от точката на излъчване до Земята. С две думи, сигналът е пътувал в нещо като космически коридор. Не мога да обясня защо, не мога да обясня как, но почувствах, че порталът на този коридор започва да се отваря.

Доминик видя страх в очите му.

— Почувствал си, че се отваря. Какво усети?

— Беше отвратително чувство, сякаш ледени пръсти мърдаха между червата ми.

— И вярваш, че този космически коридор трябва да се е отворил точно достатъчно, за да пропусне радиосигнала?

— Да, и порталът се разширява по малко всеки ден. До декемврийското слънцестоене, ще се отвори напълно.

— Декемврийското слънцестоене — денят на гибелта на маите?

— Точно така. От години астрономите знаят, че нашето слънце ще попадне в изравняване със самата точка на галактическия център на 21 декември 2012 г. — последния ден от петия цикъл на календара. В същото време тъмният процеп на Млечния път ще попадне в изравняване с нашия източен хоризонт, като ще се появи точно над града на маите Чичен Ица до полунощ на слънцестоенето. Тази комбинация от галактически събития се случва само веднъж на всеки 25800 години и все пак някак си маите са успели да предвидят изравняването.

— Предаването от дълбокия космос — каква е била целта му?

— Не знам, но предвещава смърт.

„Оправдай шизофренията му. Обвини родителите“.

— Мик, на мен ми изглежда, че с изключение на един изолиран инцидент на насилие, продължителното ти затваряне има повече общо с фанатичната ти вярва в апокалипсиса, вяра, споделяна от десетки милиони хора. Когато казваш, че идва краят на човечеството, онова, което чувам, е система от вярвания, с която вероятно си бил захранен от раждането си. Не е ли възможно родителите ти да са…

— Родителите ми не бяха религиозни фанатици или милениалисти. Те не прекараха живота си в строене на подземни бункери. Не се въоръжиха с щурмови оръжия и не се запасиха с храна като подготовка за Деня на страшния съд. Не вярваха във второто пришествие на Исус или месията, в този ред на мисли, и не обвиняваха всеки автократичен световен лидер с кофти мустаци, че е Антихристът. Те бяха археолози, Доминик — учени, които бяха достатъчно интелигенти, за да не пренебрегнат знаците, които сочеха към катастрофа, която ще затрие целия ни вид. Наречи го армагедон, наречи го апокалипсис, пророчеството на маите, както желаеш, но просто ме измъкни оттук, за да мога да направя нещо по въпроса!

— Мик, запази спокойствие. Знам, че си ядосан, а аз се опитвам да ти помогна повече, отколкото осъзнаваш. За да успея да те измъкна обаче, трябва да подам молба за друга психиатрична оценка.

— Колко дълго ще отнеме?

— Не знам.

— Исусе — той закрачи по-бързо.

— Да кажем, че те пуснат утре. Какво ще направиш? Къде ще отидеш?

— Чичен Ица. Единственият шанс да се спасим, е да намерим начин да влезем в пирамидата Кукулкан.

— Какво има вътре?

— Не знам. Никой не знае. Входът така и не е бил намерен.

— Тогава как…

— Защото усещам, че там има нещо. Не ме питай как, просто го усещам. Както когато вървиш по улицата и просто чувстваш, че някой те следи.

— Членовете от комисията ще искат нещо по-стабилно от усещане.

Мик спря да крачи и я погледна раздразнено.

— Ето затова те накарах да прочетеш дневника на баща ми. В Чичен Ица има две структури, които са свързани с нашето спасение. Първата е голямото игрище, което е изравнено точно така, че да отразява Шибалба Би, тъмния процеп на Млечния път, както ще се вижда на 4 Ахау, 3 Канкин. Втората е пирамидата Кукулкан, ключовата структура на цялото пророчество за деня на гибелта. При всяко равноденствие сянката на една змия се появява на северната балюстрада на пирамидата. Баща ми вярваше, че звездният ефект е бил предупреждение, оставено за нас от Кукулкан, представляващо надигането на злото над човешкия род. Сянката трае точно три часа и двайсет и две минути — същия интервал от време, колкото е траело предаването от дълбокия космос.

— Сигурен ли си в това?

„Увери се, че ще потвърдиш фактите в доклада си“.

— Колкото съм сигурен, че стоя тук и гния в стаята си.

Той отново започна да обикаля. Тя долови щракването от диктофона, когато лентата свърши и той се изключи.

— Дом, имаше друга история по CNN — аз хванах само последните коментари. Нещо за земетресение, което е ударило басейна на Юкатан. Трябва да разбера какво се е случило. Трябва да знаем дали земетресението е тръгнало от Чичен Ица или от Мексиканския залив.

— Защо Залива?

— Не си чела дори въведението в дневника, в което се говори за картите на Пири Рейс?

— Съжалявам, бях заета.

— Исусе, Дом, ако беше мой стажант, вече щях да съм ти писал слабата оценка. Пири Рейс е бил известен турски адмирал, който в късните години на четиринадесети век някак си се натъкнал на серия мистериозни морски карти на света. Като се позовавал на тях, той изградил комплект карти, за които историците вярват, че са били използвани от Колумб, за да намери пътя си през Атлантическия океан.

— Чакай, тези морски карти са били истински?

— Разбира се, че са. И те разкриват топографски детайли, които може да са били добити само чрез използване на сложни сеизмични сондажи. Бреговата линия на Антарктика, например, е начертана така, сякаш въобще няма ледена покривка.

— Кое е толкова важното на това?

— Дом, картата е по-стара от петстотин години. Антарктика дори не е била открита до 1818 г.

Тя се взря в него, като не беше сигурна на какво да вярва.

— Ако се съмняваш в мен, свържи се с военноморските сили на САЩ. Техният анализ потвърди точността на картите.

— И какво общо има тази карта със Залива или с пророчеството за гибелния ден?

— Преди петнайсет години с баща ми открихме подобна карта, само че тази беше оригинал на хиляди години като този, който е намерил Пири Рейс. Тя беше запечатана в контейнер от иридий, заровена на точно място на платото Наска. Успях да я снимам с Полароид точно преди пергаментът да се разпадне. Ще намериш снимката отзад на дневника на баща ми. Когато я погледнеш, ще видиш област, оградена с червено, намираща се в Мексиканския залив точно на север от полуостров Юкатан.

— Какво означава знакът?

— Не знам.

„Приключвай“.

— Мик, не се съмнявам в нищо от това, което ми казваш, но ако… ами ако това предаване от дълбокия космос няма нищо общо с пророчеството на маите? От НАСА казват, че сигналът е тръгнал от някаква далечна точка на повече от хиляда и осемстотин светлинни години от нас. Това би трябвало да те успокои малко, нали така? Искам да кажа, хайде — тя се усмихна, — малко е невероятно да видим извънземни, които да пристигнат от колана на Орион през следващите шейсет дни.

Очите на Мик се разшириха до тъмни големи кръгове. Той отстъпи назад, като се хвана за слепоочията с две ръце.

„О, мамка му, той губи контрол. Тласнах го прекалено надалеч.“

— Мик, какво има? Добре ли си?

Той вдигна пръст, като й направи знак да стои настрана и да запази тишина.

Доминик гледаше как той коленичи на пода. Очите му, тъмни прозорци към ум, който препускаше с хиляда километра в час.

„Може би сгреши за него. Може би наистина е за освидетелстване“.

Дългият момент отмина. Мик вдигна очи. Интензивността на погледа му определено беше плашеща.

— Ти си права, Доминик, абсолютно права си — прошепна той. — Каквото и да е предопределено да затрие човечеството няма да пристигне от дълбокия космос. То е в Залива. Вече е там.