Дейвид Игнейшъс
Богове на измамата (26)

24.

Вашингтон

Късно сутринта „Старбъкс“ беше почти празен. Единственият човек наблизо беше една студентка с щръкнала коса, която пишеше на лаптопа си и същевременно слушаше музика на него. Ферис седеше в тъмния ъгъл и ядеше огромна поничка с бананов крем и ядки с надеждата, че толкова много калории ще го накарат да се почувства по-добре. Хофман си поръча бадемово фрапучино и вече го сърбаше през дебелата сламка, когато седна до Ферис.

— Е, поне сега вече знам за какво става дума — рече Ферис. — За жена ми. Казах й веднъж за една гадория, която се случи в Санаа, докато разпитвахме затворник от Ал Кайда, и как не направих нищо, за да я спра, и накрая човекът почина. Сега го използва, за да ме притисне, защото искам развод. Колкото и де е невероятно, това е цялата работа.

— Впечатлен съм — рече Хофман и остави фрапучиното на масата. — Сигурно наистина те обича. Но това не променя факта, че здравата си нагазил в лайната.

— Нима искаш да кажеш, че взимат тези глупости на сериозно?

— За жалост, да. Шпионинът ми в Инспектората твърди, че информаторът им — чаровната ти жена вероятно — има здрав политически гръб. Приятели на високи постове с влияние в Белия дом. Така че, когато информаторът е подал сигнала, е трябвало да реагират незабавно. Моят човек каза, че случаят не е кой знае какво. Ако тръгнат да съдят всички хора, присъствали на гадни разпити, половината агенти ще изгорят. Но нямат избор, освен ако информаторът им не се откаже. Говорих с моя адвокат Марк Шийхан, между другото. Той има всички необходими правомощия и от Правния отдел смятат, че е добре да говориш с него. В интерес на истината, според мен от отдела искат работата да се потули, понеже мирише на гнило. Шийхан ще те приеме следобед, в пет или в шест. Забравих кога. Казах му, че ни трябваш спешно и не можем да губим време с правни простотии. Трябва да действаме.

Ферис се замисли за миг на фона на гъргоренето, с което Хофман пресушаваше фрапучиното си.

— Значи, ако информаторът оттегли обвинението си, Инспекторатът ще прекрати разследването? Това ли искаш да ми кажеш?

— Да, може би. Питай Шийхан. Него го бива точно за такива неща. Работата е там, че не могат да те съдят без свидетел. И ако няма кой да говори, те не разполагат с нищо. Искам да кажа, за бога, йеменците няма да проговорят. Те са убили човека. Жертвата също няма да проговори, защото е изключително умряла. И тогава с какво по-точно ще разполагат в края на краищата? Майната им! Не се коси. Това е обвинение без свидетели. Казвал ли си на някой друг за това, освен на жена си?

— Не. Приложих бележка към файла, в смисъл че човекът е починал след разпита. Явно това са намерили. Но не съм се впускал в никакви подробности. Дори не ти казах. Поне се надявам, че не съм.

— Няма начин — отвърна Хофман. — Ако си ми казал, е трябвало да те докладвам. А сега се раз карай оттук. Върви се виж с Шийхан. Един добър адвокат може да оправи всичко. Трябваш ми обратно в Аман. Часовникът тиктака.

 

 

Кантората на Марк Шийхан се намираше в лъскава сграда на Пенсилвания авеню. Все едно влизаш в друга вселена. Секретарката настани Ферис в чакалня, достойна да посрещне и кралска особа. Беше подранил — оказа се, че срещата била за шест, а не за пет, но това нямаше особено значение за Ферис. Имаха удобни кресла, лъскави списания и истински картини по стените, а не жалки репродукции, както в Управлението. С годините Шийхан се беше превърнал в ангел хранител за загазили оперативни агенти. Беше един от най-добрите криминални адвокати в града и си изкарваше добре прехраната, като представляваше корпоративни престъпници, които вероятно заслужаваха да идат в затвора. Но Шийхан беше бивш морски пехотинец и се разяряваше, когато виждаше добри ЦРУ агенти да бъдат преследвани от конгресни комисии, разни циркаджии адвокати и всички останали, на които им се искаше да ги тормозят. Затова представляваше оперативни агенти про боно. Ферис си отдъхна във временното убежище на адвокатската кантора. Секретарката му донесе кафе в порцеланова чашка и чинийка и после диетична кола и някакви бисквити; най-накрая го извика да се срещне с Шийхан.

Ферис внимателно разказа историята си. Описа каква е ролята на Гретхен в министерството на правосъдието и подозренията си, че също така е играла роля в определянето на политиката на министерството към разпитите. Разказа, без да спести нищо, за тридневните разпити в подземията на Санаа — за заплахите, инструментите, които бяха използвали, кървавия фонтан от главата, локвата кръв на пода. Обрисува го колкото можеше по-добре; не знаел, че щели да използват бухалка за крикет; не осъзнал колко сериозно бил ранен мъжът. Но основният факт беше неизбежен: мъжът беше изтезаван до смърт.

— Присъстваше ли друг американски гражданин, докато биеха затворника? — попита Шийхан. Когато Ферис каза, че е присъствал единствено той от службата на ЦРУ, адвокатът явно си отдъхна. Това означаваше, че единственият „свидетел“ на разположение — индиректно — беше Гретхен Ферис. И свидетелските й показания можеха да бъдат поставени под съмнение.

— Какво трябва да направя? — попита Ферис.

— Би било добре, ако жена ти си промени показанията. Например да се обади пак на човека, с когото е разговаряла, и да каже, че вече не е толкова сигурна. Това би улеснило нещата за всички, включително и за нея.

— Виж, знам какво иска. Иска да се откажа от развода. Но няма да го направя.

— Ясно — отвърна Шийхан. — Но може би има нещо, което тя не иска. Очевидно, че нямам за цел да ти давам съвет. Но понякога информаторът осъзнава, че не е в негов интерес да продължи.

— Не е в неин интерес — повтори Ферис. Това със сигурност беше понятие, което Гретхен разбираше.

 

 

Ферис изчака да стане девет вечерта и се обади в апартамента на Гретхен. Звънна й, застанал в алеята пред сградата. Когато вдигна, прекъсна връзката, качи се горе и позвъни на звънеца. Беше сложила веригата на вратата и отначало не искаше да го пусне. Ферис си помисли, че вътре може да има друг мъж, но не беше така — тя си оправяше грима.

— Каква изненада — каза накрая и махна веригата. — Дойде ли ти акълът?

Беше облякла дълъг черен пуловер върху полата и блузата, с които беше ходила на работа. От интонацията й Ферис заподозря, че вече е изпила първото си мартини. Напомни си, че красивата жена, която го зяпаше с леко разтворени устни, се опитва да го унищожи.

— Знам какво правиш — отвърна той. — Опитваш се да ме унищожиш. Но няма да се получи.

— Не ставай смешен, Роджър. Как бих могла да унищожа един голям и силен агент от ЦРУ, който не се страхува от никого? Явно имаш халюцинации. Ти си този, който се опитва да ме унищожи, като иска развод.

— Днес се срещнах със следователя и след това наех добър адвокат. Знам какво става, но няма да се получи. Няма доказателства, няма свидетели, само твоята дума — срещу моята. А ти си една разярена бивша съпруга, на която никой няма да повярва. Никога не съм ти казвал нищо за Йемен. Ще се закълна в съда. Измислила си го, за да ми отмъстиш. Делото е обречено на провал. Проблемът е, че нямам време да се занимавам с всичките тези правни ходове. Затова искам да оттеглиш оплакването. Кажи, че си сбъркала. Кажи, че съжаляваш. Направи така, че да приключи. И ще сме квит.

Смехът й беше насилен и леко пиянски.

— Това е абсурдно. Наистина си много жалък, Роджър.

— Оттегли го — повтори Ферис. — Това не е шега. — Гласът му беше студен и непоколебим и за миг тя се стресна. Но бързо се съвзе и си каза цената.

— Няма да си вдигна пръста да помогна на мъж, който се опитва да се разведе с мен. Ти си единственият, който може да реши проблема. В твоите ръце е, скъпи. Като съпруга не бих могла да свидетелствам срещу собствения си съпруг. Но като бъдеща бивша съпруга, както толкова студено ме нарече, нещата вече са различни. Така че ти трябва да решиш.

— Не. Това е решението ми.

— Не какво?

— Не на изнудването ти. Няма да остана женен за теб, за да избегна скалъпена присъда за нещо, което си мислиш, че си ме чула да казвам. Ако се съглася, следващия път, когато се ядосаш, ще измислиш нещо друго. Както и да е, не съм дошъл да те моля за нищо. Дошъл съм да ти кажа нещо.

— И какво е то, здравеняко? — Каза го подигравателно, но в гласа й имаше нотка на несигурност.

— Ако не оттеглиш незабавно жалбата, ще предприема действия да се защитя.

Тя отново се разсмя, дори още по-неубедително.

— И какво ще направиш? Ще наемеш някой смешник от ЦРУ да ме очисти? Ужасена съм.

— Ще се защитя, като кажа истината. Ще кажа, че съм ти поискал развод и в изблик на ревност ти си измислила цялата история. И после ще покажа на всички — под всички имам предвид както моите, така и твоите работодатели, — че не си човек, на когото може да се разчита. Ти не заслужаваш доверие.

Тя го погледна и поклати глава.

— Ти си се побъркал, Роджър. Познавам тези хора. Хората, които работят в Белия дом, са ми приятели. Аз съм част от техния свят. Няма да повярват на думата на някой като теб от ЦРУ, което те мразят, срещу някой като мен, който е техен приятел. Просто няма да стане.

— Няма да е моята дума срещу твоята. Имам доказателства. Писма. Снимки. Документи. Мога да те изоблича.

Явната заплаха, вместо да уплаши Гретхен, явно я разяри още повече, и презрението, което беше изпитвала към него през цялото време, накрая се изля.

— Нямаш смелост да направиш това, Роджър. Прекалено учтив си. Знам го. Ти не си убиец.

— Пробвай. Търпях скандалите ти и задоволявах сексуалните ти нужди, и оставях да е твоето. Но сега е различно. Сега се боря за живота си. Ако не отстъпиш, ще те унищожа. Сериозно говоря. Само гледай.

Обърна се и излезе. Тя го извика и после започна да го ругае — ужасни псувни. Хората по коридора започнаха да отварят вратите си. Но беше прекалено късно за Гретхен. Вратата на асансьора се беше затворила.

 

 

Ферис отиде в къщата на майка си в планините, където предвидливо беше складирал личния си архив, преди да замине отвъд океана. Тя се опита да го успокои, виждаше, че нещо не е наред, но той се намираше в друг свят. Събра материалите си и започна да ги пресява — документи, стари имейли, които беше качил на дискове, цифрови снимки, които така и не беше извадил, написани на ръка писма. Заключи се в някогашната си спалня и се рови почти цял ден в архива на живота си с Гретхен, като се мъчеше да реши кое би му свършило работа сега. Сведе голямата купчина до по-малка и после преся нещата едно по едно.

Беше мамила за колежанските си заеми. Това вероятно беше най-доброто му оръжие. Ферис й беше помогнал и й беше изпратил имейл, че всичко е уредено. Беше изтеглила и бърз заем в правния факултет, като беше надула часовете, които беше работила в студентското градче. И за това му се беше похвалила в имейл. Именно това беше проблемът на Гретхен. Беше се доверила прекалено много на почтеността на Ферис. Беше излъгала и за това дали е взимала наркотици по време на интервюто си в министерството на правосъдието. Ферис можеше да го докаже, тъй като му беше изпратила имейл, за да му поиска съвет, когато кандидатстваше за работата. Ферис шеговито я беше посъветвал да каже истината и да си признае, че никога не е употребявала наркотици. И тя беше излъгала, и се беше получило, и тя беше изпитала такова облекчение и благодарност, че беше изпратила на Ферис един лигав имейл. На ФБР много щеше да им хареса.

Накрая идваха данъците й. В годината, преди да се оженят, когато подаваше данъчната си декларация още самостоятелно, се беше наложило да плаща необичайно висок данък. Тя отчаяно имаше нужда да вдигне разходите си, затова събра всичките си сметки за обеди и вечери и ги представи като делови представителни разходи. Беше включила дори и пътуването им до Вирджинските острови за Коледа. Ферис беше запазил копия от сметките. Гретхен грешеше за него. Беше си запазил малко муниции от самото начало.

 

 

Майката на Ферис виждаше, че е прекалено зает да рови из старите си архиви, и не го закачаше, докато не приключи малко след полунощ. Но щом свърши, го накара да слезе в кухнята и му направи чай. Беше началото на декември; листата в Шенандоа Вали бяха изпопадали и зимният вятър дрънкаше по прозорците на големия празен дом.

— Идва един човек от ФБР — рече тя. — Или поне така каза. Показа ми някаква значка.

— О? И какво искаше?

— Каза, че подновявал правомощията ти за достъп. Искаше да знае дали имаме семеен архив. Записки, писма, такива работи. От семейството на баща ти.

— Сериозно? Странно. Даде ли му нещо?

— Няколко документа да си ги снима. Нямаше кой знае какво за даване. Оставих го да се порови за час, час и нещо. Правили са го и преди, в началото, когато отиде да работиш в Управлението. Правили са го много пъти и с баща ти. Така че не се притесних особено.

— Намери ли нещо, което да не му хареса?

— Не. Изглеждаше доста доволен, когато си тръгна. Каза, че всичко е наред, да не се тревожа. Новите данни били добри.

Ферис повдигна рамене. Хофман сигурно беше изпратил човек от сигурността, когато се беше включил в Минсмийт Парк. Нямаше значение. Той нямаше никакви тайни. А и точно сега имаше по-големи грижи. Каза лека нощ на майка си и успя да поспи няколко часа, преди да потегли обратно за Вашингтон.

 

 

Направи два комплекта копия от документите. Единият остави при адвоката си, другия взе със себе си в апартамента на Гретхен. Видът й беше унил още от момента, в който отвори вратата. Имаше дълбоки кръгове под очите и Ферис предположи, че не е спала много. Тя знаеше, че има с какво да я притисне. Но никога не си беше представяла, че ще го използва.

Ферис разстла материалите на пода, един по един. Обясни за какво е всеки, в случай че е забравила, макар че явно не беше. Каза, че копие от всички документи вече има и при адвоката му, който е инструктиран да ги достави в Службата за професионална отговорност към министерството на правосъдието в десет утре сутринта, освен ако Ферис не го спре. Беше очаквал тя да се защити, когато й изложи доказателствата — да твърди, че това са лъжи, или да го обвини във вероломство, задето е пазил тези архиви толкова години. Мислеше, че може да има и сълзи. Но тя мълчеше, само от време на време поклащаше глава. Накрая му каза:

— Обичах те. Но вече не те обичам. Не и след това. Махай се. Трябва да помисля. — Влезе в спалнята си и затвори вратата. Ферис прибра документите и си тръгна.

Рано на другата сутрин в Главния инспекторат се получи обаждане от адвокат, упълномощен от Гретхен Ферис. Адвокатът каза, че госпожа Ферис била открила допълнителна информация относно съпруга си. Не била подготвена да свидетелства срещу господин Ферис и оттегляла обвиненията, че е нарушил закона или федерални разпоредби като агент на ЦРУ. Адвокатът на Гретхен се беше обадил на Шийхан и му беше предал разговора с ГИ. Казал му също, че госпожа Ферис го е инструктирала да предаде, че е готова да даде развод на съпруга си.

Макар и победител, Ферис се чувстваше празен. Знаеше, че е предал доверието й. Тя се беше опитала да го нарани, но беше от любов; той се беше опитал на свой ред да я нарани, за да се защити, и това беше развалило магията. Щом любовта си беше отишла, на Гретхен нямаше защо да й пука повече. Тя не беше от хората, които се сражават за изгубена кауза, и щеше незабавно да бъде обсадена от ухажори. Тя беше трофей и го знаеше. Ферис беше разчитал, че ще се вразуми, но не си бе давал сметка колко бързо може да го направи.

 

 

— Връщай се на работа — каза Хофман. Обади се по защитената телефонна линия с новината, че разследването на ГИ официално е прекратено. Каза на Ферис, че самолет на Управлението ще го чака следобед. Не каза къде го праща, но беше явно, че няма да е в Аман.

— Искам да се срещна с Хари Мийкър — рече Ферис.

— Хари те чака в хладилната стая. Никъде няма да иде, повярвай ми. И сме почти готови да го пуснем в пещерата на Сюлейман. Но трябва да се погрижим за още няколко подробности. Затова ти уредих самолета. Наближава уреченият час. Трябва да го направим с няколко бода, чисто и просто.

Ферис млъкна. Беше готов да тръгне — нямаше търпение всъщност. Но един въпрос се въртеше в ума му, една от многото малки тайнствени вихрушки, които Хофман оставяше в резултат на действията си.

— Мога ли да те попитам нещо?

— Разбира се. Питай каквото искаш. Дали ще ти отговоря, е друг въпрос.

— Защо си имал нужда от адвокат? Какво си бил направил, че Марк Шийхан е трябвало да го оправя?

Хофман въздъхна толкова изтощено, сякаш дори самият спомен беше мъчителен.

— Не ти трябва да знаеш.

— Напротив, трябва ми — отговори Ферис. — Нали двамата имаме нещо общо помежду си?

— Да кажем, че прекрачих линия. Голяма червена линия. И Шийхан убеди някои хора, че ще е по-добре за всички, ако се преструват, че не съм.

— Каква линия си прекрачил?

— Точно това е частта, която не ти трябва да знаеш.

— Не ми пробутвай тъпи номера, Ед. Отивам да свърша мръсната работа, а ти си играеш игрички с мен. Каква линия си прекрачил?

Хофман въздъхна раздразнено. Беше му по-лесно да обясни, отколкото да упорства пред Ферис.

— Прекосих линията, която означава, че нямаш право да убиваш хора. Никой не иска да признае това за нашия занаят, но ние правим това, което трябва да се направи. И аз го направих. Приличаше на това, което се е случило с теб в Йемен, но имаше повече хора за по-дълъг период. Никога повече не ме питай за това. Но не забравяй: когато става дума за операции, говоря съвсем сериозно, като казвам, че ще направя каквото трябва.