Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Body Of Lies, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
3,8 (× 4 гласа)

Информация

Сканиране
Еми (2014)
Разпознаване, корекция и форматиране
VeGan (2019)

Издание:

Автор: Дейвид Игнейшъс

Заглавие: Богове на измамата

Преводач: Анна Христова

Година на превод: 2008

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: ИК „Бард“ ООД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2008

Тип: роман

Националност: американска

Редактор: Иван Тотоманов

ISBN: 978-954-585-952-6

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/4542

История

  1. — Добавяне

8.

Аман

Ед Хофман пристигна в Йордания след няколко дни. Той беше Големия американец — големи ръце, голям гръден кош, голямо червендалесто лице с къса четинеста коса отгоре. Носеше слънчеви очила, с които изглеждаше като магнат от Лас Вегас — от онези, които вадят банкноти от стодоларови пачки. Пристигна с бял „Гълфстрийм“, чиято единствена маркировка бяха цифрите на опашката. Ферис го посрещна на военното летище, но Хофман му нареди да се връща на работа. Шефът на отдела отиде до хотела си да поспи, после до любимия си ресторант за кебап. Появи се в посолството чак на свечеряване и веднага призова Ферис в обезопасената заседателна зала. Чакаше на масата и си масажираше слепоочията, когато Ферис влезе.

— Главата ме боли — рече Хофман. — Трябва да запомня никога да не пия червено вино в този ресторант.

Ферис протегна ръка. Хофман го прегърна с мечешка прегръдка.

— Как е кракът?

— Доста добре. Карат ме да правя упражнения. Добре съм. Просто съжалявам за момчетата, които останаха в Багдад.

— Недей. Те нямаше да могат да създадат връзката, която ти създаде с Хани. Берлинската история е голяма работа. Справил си се отлично.

— Благодаря, но аз само стоях и гледах. Тя си е дело на Хани.

— Свалям му шапка на Хани. Определено. — Хофман извади пакетче фъстъци и изсипа в устата си цяла шепа. — Но сега е наш ред. Искам аз да я ръководя.

— Тогава значи имаш проблем. Хани иска да задържи контрола. Дори не ми даде стенограмата от разпита. Казва, че операцията си е негова, но можем да си поделим плячката. Това е.

— Знам. Знам. — Хофман дъвчеше фъстъците. — Чудесно, защото всъщност няма да ни се налага да я ръководим. Трябва просто малко да я изопачим. Именно затова съм тук.

— Не те разбирам. — Истина беше. Ферис нямаше представа за какво говори Хофман.

— Да я изиграем. Повлияем. Използваме.

— Съжалявам, но ако това означава да преебем Хани, аз съм против.

Хофман се усмихна.

— Трогателно съчувствие към братската свръзка. Но ще видиш. Можем да раздвижим приятелчето ти Хани, като контролираме информацията, която получава, за да вижда това, което ние искаме да вижда. Просто! Всъщност не е просто, напротив — дяволски сложно е. Но идеята е проста. Повярвай ми, ще ни е благодарен, когато всичко свърши.

— Но агентът е на Хани. Може да го насочва както си иска. А ние нямаме нищо.

— Именно тук грешиш, малкият. Имаме повече, отколкото си мислиш. Ще ти кажа една тайна. Вероятно вече я знаеш, макар и да не трябва. Факт е, че от 11 септември насам сме заловили много повече членове на Ал Кайда, отколкото можеш да си представиш. Направихме им всякакви неприятни неща, за да ги накараме да говорят, поради което всички се възмущават ужасно, обаче да го духат. Между другото, много благодаря на жена ти, че помогна за написването на меморандума, който ни покрива гъзовете. Още ти е жена, нали?

— Предполагам. Малко сме разделени. От разстоянието.

— Както и да е. Важното е, че разполагаме с много информация. Знаем кое от тези малки копеленца кого мрази. Знаем кой на кого плаща и кой смята, че са го прецакали с парите, кой чия „временна жена“[1] чука. Знаем къде са съперничествата, къде да посеем семената на раздора. Държим тези хора на невидими конци, защото знаем наистина много за тях — и защото те не разбират колко много знаем. Виж, та те дори не знаят кой е бил заловен. Не знаят дали Абдул-Рахман от Абу Даби е бил заловен, дали не е напуснал, или приел по-добро предложение, или просто го е ударил на чекиджийство по цял ден. Продължават да получават имейли от хора, които си мислят, че може би сме спипали, но не са сигурни. Там е цялата работа. И това ни позволява известни възможности за заблуда на противника. Опа, казах го. Никога не ни е бивало много в този вид маскарад, но знаеш ли какво? Ставаме все по-добри. И с помощта на нашите йордански приятели ще се ошлайфаме дори още повече. И това ще ни отведе до, знаеш кого.

— Сюлейман?

— Амин, братко. Това е твоя операция. Напълниха ти крака с олово, за да ти го докажат. Хани преследва същото, което и ти. Просто ще му помогнем малко.

Ферис замълча, обмисляше казаното от Хофман. Зад гръмките слова той всъщност предлагаше да измамят Хани. Лоша идея.

— Ти си шефът — отвърна той. — Но ако възнамеряваш да си играеш игрички с Хани, моят съвет е да не го правиш. Имаме нужда от приятелите си сега. След Ротердам, Милано, следващото Милано. Да се мешаме във веригата на Хани според мен е грешка. В тази част на света трябва да имаш доверие на хората, иначе доникъде няма да стигнеш.

— Грешиш. В тази част на света не можеш да имаш доверие на никого, защото всички са лъжци. Дори и брат Хани. Съжалявам, но това е факт. Бил съм в Камилския корпус много повече време, по дяволите! И си прав. Аз съм ти шеф.

Ферис поклати смирено глава.

— Ще побеснее, ако разбере. И ще трябва да поема огъня. Докато не ме изхвърли. Така, както е изхвърлил предшественика ми.

— Е, очевидно ще побеснее, ако разбере. Но няма да разбере. Защото няма да му кажем, нали? Америка плаща транспорта тук, затова ми се струва, че можем да си правим каквото пожелаем. И моля те, ти не си Франсис Олдърсън.

Ферис искаше да зададе въпроса от няколко месеца, но никога досега не му се беше удавала възможност.

— Защо йорданците са обявили Франсис за персона нон грата? Никой досега не ми е обяснил. В архива няма нищо и никой от отдела не иска да ми каже нищо. Какво е направил?

— Хм, хм, хм… — Хофман затвори очи и се замисли за миг. — Няма да ти кажа. За твое собствено добро.

— Защо? Какво е направил? Изчукал е нечия жена ли?

— Не, по дяволите. Всички в Йордания чукат чужди жени. Де да беше толкова просто.

— Тогава какво е?

— Попитай Хани.

— Той не иска да ми каже.

Хофман се усмихна, бутна стола си назад и стана.

— Това е добър знак.

— О, така ли? Чуй тогава моята кошмарна версия, основаваща се на липсата на информация. Опасявам се, че Хани е изхвърлил Олдърсън, за да мога аз да оглавя службата. Млад съм и нямам достатъчно опит. Мислел си е, че може да ме манипулира, така че е изфабрикувал нещо срещу Олдърсън. Затова ме взе и със себе си в Берлин. За да има още по-голяма власт върху мен.

— Това е параноя, моето момче. Полезно качество в определени случаи, но в конкретния е доста прекалено. Хани нямаше нужда да изфабрикува нищо срещу Олдърсън. Повярвай ми.

— Какво е направил тогава? Хайде, искам да знам. Трябва да знам.

Хофман се почеса по главата и се замисли за миг.

— Добре. Ще ти кажа, но само за да спреш да си въобразяваш разни неща. Франсис Олдърсън се издъни, като се опита да вербува един от заместниците на Хани. Сприятели се с човека, покани го на вечеря. Онзи изглеждал готов да хване топката, затова Франсис му я подал. Предложил му пари. Нормално. Правим го всеки божи ден някъде по света. Но Хани превъртя. Каза, че сме предали доверието му. Опитахме се с всички средства да го прикрием. Франсис каза, че парите били за детето на онзи човек, което трябвало да бъде оперирано в Щатите. Но Хани знаеше, че това са простотии. Беше ни спипал. Затова обяви Франсис за персона нон грата, за да изрази становището си.

— И становището е било: не се ебавайте с мен.

— Точно.

— И сега ще се ебаваме с него.

— Виж, Роджър, за бога, успокой се. Казах ти, имай ми малко доверие. После ще ни бъде благодарен за това.

 

 

Хофман и Ферис отидоха да видят Хани на следващата сутрин. Шефът на йорданското разузнаване беше самото очарование. Беше облякъл тъмен костюм за посрещането на важния си гост, но след като поговориха няколко минути, разхлаби вратовръзката и метна сакото на стола. Ако се съдеше по закачките, двамата явно се познаваха от много отдавна. Хофман го бъзикаше за някаква Фифи, която явно беше участвала в една от предишните им съвместни операции.

— Чудо на природата — рече Хофман и намигна на Ферис, който представа си нямаше за какво природно чудо става дума.

Когато Хофман предложи на Хани пура, йорданецът извади кутията си с пурети и настоя гостът да вземе от неговите. Запалиха пуретите и започнаха доволно да изпускат кълба дим, докато си разменяха майтапи за скорошни операции. Но Ферис знаеше, че бонвиванщината служи за протакане и на двете страни, преди да стигнат до работата, която беше накарала Хофман да бие път чак от Вашингтон. Хани не зачекна берлинската операция — вероятно от прекадена любезност. Или пък искаше да принуди американеца да пита. Което Хофман накрая направи.

— Май трябва да говорим без увъртания — рече шефът на отдела. — Знам, че си зает човек и кралят сигурно те чака.

— Както искаш. Знам, че американците вечно искат без „увъртания“. — Тонът му намекваше, че е спечелил малка победа, като е принудил Хофман да започне пръв. — Искаш да говорим за Берлин, разбира се. Предполагам, че господин Ферис те е информирал за подробностите.

— Доколкото е разполагал с тях. Трябва да кажа, че сте свършили страхотна работа с откриването и разработката на този човек. Ювелирна операция. Но съм огорчен.

— Защо си огорчен, Ед? — Йорданецът беше загрижен, но непроницаем.

— Огорчен съм, защото искам по-голямо сътрудничество. Искам да ти помогна да насочиш берлинското момче Мустафа Карами. Искам да се уверя, че можем да го прицелим в центъра на центъра — на мрежата, която извършва бомбените атентати в Европа. Това е въпрос на живот и смърт за нас, приятелю. Тези хора искат да убиват американци. Затова искам да те помоля, като специална услуга към САЩ, да проведем операцията съвместно.

Хани замълча за цели пет секунди. Не искаше да разочарова Хофман.

— Съжалявам, Ед — отвърна накрая. — Но това е невъзможно. Ти знаеш по-добре от всеки друг, че няма такова нещо като истинска съвместна операция. Винаги едната страна знае повече, а другата — по-малко. Така че остави аз да я проведа. Разбирам си от работата. Отказвал ли съм ти някога досега?

— Не. За пръв път е. И не ми харесва. Искаме да ти помогнем за провеждането. Можем да направим доста. По една случайност знаем много неща за този Карами. Агенцията за национална сигурност го следи от доста време.

Хофман извади от куфарчето си червена папка, надписана с няколко кодови думи, и я постави на масата.

— Искам да го направиш както трябва. Но проблемът е, че не искам да ти дам информацията си, докато ти не се съгласиш да ръководим операцията заедно.

Хани погледна папката, после Хофман. Ферис виждаше, че се бори със себе си.

— Съжалявам. Не искам да играя никакви игрички с теб, Ед. Мога да ти кажа, че ще я проведем съвместно, за да се почувстваш по-добре, но няма да е истина. Ние го открихме и го вербувахме и ние ще го ръководим. Пак ще знаете всичко, което научим. Съжалявам. Само така можем да работим.

Хофман се намръщи. Погледна Ферис, сякаш се подвоуми дали да не го отпрати от стаята, после отново се обърна към домакина си.

— Ще ми е неприятно да карам президента да се обажда на Негово величество и да се оплаква заради това. Ние сме съюзници. Затова Конгресът с радост отпуска средства за финансирането на повечето оперативни нужди на вашата служба. И на други, нека ги наречем, дейности на йорданското правителство. Ще ми е много неприятно. Но ти добре ме насоли, Хани. Караш ме да ям сандвича с лайна. И на мен не ми харесва.

— Не ме заплашвай, приятелю — отвърна йорданецът. Тонът му, толкова благопристоен по принцип, сега беше доста по-рязък. — Никога повече недей да ме заплашваш, Ед, защото няма да свърши работа. Кралят няма да го търпи, аз също. По-скоро бихме се отказали от парите ви, отколкото да ви оставим да си мислите, че сте ни купили за неколкостотин милиона долара. Казах го и на твоя човек тук, господин Ферис, и предположих, че ще ти предаде.

— Роджър ме посъветвала не го правя. Предупреди ме, че ще се вбесиш, и се оказа прав. Но аз продължавам да искам да участвам.

Хани поклати глава.

— Не можеш. Както казах и на господин Ферис, това е сложна операция. Отнема време. Ако се опиташ да я форсираш, за да извлечеш максимална печалба, няма да получиш нищо. Затова трябва да си търпелив.

— Знам, че е сложно. Не съм кретен. — Хофман потупа папката пред себе си. — Чел съм стенограмите — усмихна се той. — Ти също трябва да ги прочетеш.

Хани отново погледна папката.

— Бих искал — отвърна той. Това беше последната карта на Америка в шпионската игра — не парите й, със сигурност не и агентите й, а способността й да подслушва почти всеки разговор по света. — Колко добри са стенограмите?

— Много добри. Показват, че този Карами е бил във връзка през последните шест месеца с човек на Ал Кайда, който организира операциите в Индонезия, известен под името Хюсеин Амари. Чухме за него от сингапурците. Вие засякохте ли го?

— Амари. — Хани се замисли за миг. — Не, не сме.

— А би трябвало. Защото според нас Амари е много опасен. Той е свързан с човека, който според нас ръководи и планира бомбените атентати с коли в Европа. Наричаме го Сюлейман. Ако Амари е свързан и с Карами, означава, че е по-нагоре в йерархията, отколкото си мислите.

— Това е много интересно — рече Хани. Изглеждаше разколебан.

— Да — отвърна Хофман. — Нали?

— Мога ли да взема тази папка? — попита йорданецът. — Може да се окаже полезна за нас. Както каза, имаме общ враг.

— А аз какво печеля?

— Същото, както и преди. Ще си поделим резултата. Важното е, че ще проведем по-добре операцията, ако знаем повече. И вие ще имате по-голяма полза от нея. Ако по-нататък има възможност да планираме повече съвместно, защо не? Не мисля, че Негово величество би имал нещо против. Но засега ще я ръководим ние. И ще сме много благодарни за помощта, оказана ни от Съединените щати.

Хофман вдигна папката. Ферис не беше сигурен дали няма да си я прибере в куфарчето. Но след няколко секунди той я подаде на Хани.

— Харесваш ми. Твърдо играеш.

Ахлан уа сахлан — отвърна Хани. — Пак заповядай.

— Гледай да не ме прекараш — рече американецът.

— Ние сме съюзници, скъпи ми Ед. Имаме общ враг. Отнасяме се с уважение един към друг. — Той стисна здраво папката, сякаш току-що бе спечелил битка. Двамата си стиснаха ръцете, размениха още няколко приказки и американците най-накрая си тръгнаха.

 

 

Нито Хофман, нито Ферис казаха нещо по пътя към посолството и после по коридорите. Започнаха да говорят чак когато влязоха отново в „мехура“ на обезопасената заседателна зала.

— Как го направи? — попита Ферис. — Накрая го накара да ти се моли за нещото, за което би толкова път, само за да му го дадеш.

— Лесно. Трябва обаче да си добър манипулатор. Това никога не ми е било проблем.

— Тези стенограми истински ли са?

— В общи линии. Амари и Карами определено са били във връзка. Първият контакт е бил, чакай да видя, малко след като йорданците са започнали да наблюдават апартамента на Карами в Берлин.

— Как разбра, че са го наблюдавали?

— Не сме толкова глупави. Или поне аз не съм. Германците не обичат други хора да провеждат самосиндикални операции на тяхна територия. Затова, щом забележат нещо, веднага ни уведомяват.

— Хани си мисли, че германците представа си нямат.

— Е, това е една от грешките му. Той е гениален в свои води, но това го прави малко арогантен, когато напусне родния гьол. Жалко.

Ферис се почеса по главата. Все още се мъчеше да разбере как се напасват парченцата.

— Тези разговори между Карами и Амари кой ги е започнал?

— Амари, разбира се.

— Защо казваш „разбира се“?

Хофман придърпа Ферис към себе си. Дори и в обезопасената заседателна зала не можеше да е сигурен, че не ги подслушват.

— Знам, защото Амари е наш човек — прошепна Хофман. — Такава е играта тук. Той е наш човек. И йорданците ще го вкарат в Ал Кайда. Ще го заврат право в мрежата на Сюлейман. И тогава идва време за шоу.

— Боже господи! — възкликна Ферис. — Страхотна работа. Само дето подхлъзваме йорданците.

— Нищо не може да се направи. Опитах се да действам разумно и да движим операцията заедно, но твоят приятел Хани ми отказа. Не биваше, но той го направи. Затова ще играем по другия начин. Не съм го карал да взима стенограмите. На практика той сам ги прибра. Както й да е, това ще е супер за тях. Ще се превърне в най-добрата операция в кариерата на Хани. И в твоята. Почакай и ще видиш. Трябва само да разбереш, че страната ти е във война. Вече има нови правила.

— И жена ми все това ми повтаря.

— Ами, права е. Воюваме с безпощаден враг и не можем да разчитаме повече на милосърдието на нашите приятели като гениалните йорданци. Трябва да водим собствена война, което значи, че се нуждаем от самосиндикални операции срещу Ал Кайда. Сега. Нямаме избор. Ако чакаме, ще загинат хора.

— Надявам се това да проработи. — Ферис затвори очи, докато го казваше.

— Ще проработи. Добра операция е. А ако не проработи, ще опитаме нещо друго. Така се прави на война. Импровизираш. Така че стига си се тревожил, момчето ми, ами карай по плана. Разчитам на теб. Мога ли да разчитам на теб?

— Разбира се. Напълно. И не се тревожа. Мисля. Това са две различни неща.

— Ами, не мисли прекалено много. Зле е за нервите. — Сложи огромната си ръка на гърба на Ферис. — Върви донеси бутилка уиски и лед. Трябва да се напия яко, за да спя по време на обратния полет.

— Тази вечер ли летиш обратно?

— Аха. Обещах на Етел, че ще я водя на театър утре вечер. „Цар Лъв“. Не го разбирам, честно. Как превръщаш анимационен филм в бродуейско шоу? Но тя иска да иде и не мога да й откажа.

Представата, че Хофман е воден за носа от съпругата си, се понрави на Ферис. Сети се не за собствената си жена, а за Алис и колко много би му се искало да я заведе на бродуейски мюзикъл или на кино, или някъде, където да могат да забравят, че живеят на ръба на бръснача в тези безводни прашни хълмове. Отиде да донесе уиски и остави Хофман да се усмихва блажено в обезопасената заседателна зала като някой анти Буда.

Бележки

[1] Вторият вид брак, разрешен според Корана, който е с ограничена продължителност и обикновено служи за утоляване на сексуалния нагон при мъжете, без задължително да води до сключването на официален брак. — Б.пр.