Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Body Of Lies, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
3,8 (× 4 гласа)

Информация

Сканиране
Еми (2014)
Разпознаване, корекция и форматиране
VeGan (2019)

Издание:

Автор: Дейвид Игнейшъс

Заглавие: Богове на измамата

Преводач: Анна Христова

Година на превод: 2008

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: ИК „Бард“ ООД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2008

Тип: роман

Националност: американска

Редактор: Иван Тотоманов

ISBN: 978-954-585-952-6

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/4542

История

  1. — Добавяне

На Ив

Бележка на автора

Войната, описана на тези страници, е съвсем реална, но самата книга е плод на художествена измислица. Героите, събитията и институциите са измислени. Дадох на йорданската разузнавателна служба същото име като на истинската и част от финеса, с който работи, но всичко останало е плод на въображението. Задължен съм на приятели от много страни, които споделят моето възхищение и дълбоко отчаяние по отношение на Близкия изток и които в продължение на много години се опитваха да ме насочват към истината. Тези смели люде, които рискуват живота си, за да се опитат да направят нещата по-добри в тази част на света, са тайните герои на тази книга.

Дължа специални благодарности на няколко души: на приятеля ми от четирийсет години Джонатан Шилър, който радушно ми осигури бюро в своята адвокатска кантора „Бойс, Шилър и Флекснър“, където можех да се скрия и да дълбая по тази книга месеци наред; на Ив Игнейшъс и Гарет Епс, които прочетоха първите коректури на ръкописа; на моите несравними литературни агенти Рафаел Сагалин, Бриджит Уогнър и Ебън Гилфенбаум, които не спряха да ме окуражават и подбутват; на Боб Букман от „Криейтив Артисте Ейджънси“, който ми даваше ценни съвети за книгата и героите; на моя редактор от „Нортън“ Стерлинг Лорънс, който ми проведе майсторски клас по писане с жлъчните си бележки в полето; и накрая на моя приятел и шеф в „Уошингтън Пост“ Доналд Греъм.