Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Toinette’s Philip, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
Еми (2019)

Издание:

Автор: Сесилия Джемисън

Заглавие: Филип и Деа

Преводач: Тотка Ненова

Година на превод: 41

Език, от който е преведено: руски (не е указано)

Издание: трето (не е указано)

Издател: Веда Словена

Град на издателя: Пловдив

Година на издаване: 1992

Тип: роман

Печатница: Полиграфия — Пловдив

Редактор: Венцеслав Бъчваров

Художник: Николай Бъчваров

Художник на илюстрациите: Дж. Бинч

ISBN: 954-544-001-5

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/9881

История

  1. — Добавяне

XXVII. Опустялата стая

На сутринта след бягството на Филип мадам Айнсуърт и снаха й седяха на закуска. И двете ядяха малко и изглеждаха разстроени. Когато закуската беше почти привършена, мисис Айнсуърт учудено погледна към празното място на Филип. Едва сега тя забеляза неговото отсъствие, и попита:

— Но къде е Филип? Той винаги е толкова редовен! Страх ме е да не е нещо болен!

— С ваше позволение, госпожо — забеляза Басет с разтреперан глас, — ще отида в стаята му да го видя.

— Да, идете — заповяда мадам Айнсуърт сърдито. — И му кажете да дойде веднага тук, защото почти привършихме със закуската.

— Той никога не е закъснявал — защити Филип мисис Айнсуърт. — Винаги слиза долу преди нас. Напоследък забелязах, че покашля. Може би е болен! Трябва непременно да се посъветваме с лекар. Да си призная, напоследък бях го малко изоставила…

— Да, може и да се е простудил — равнодушно се съгласи мадам Айнсуърт. — Но се безпокоя съвсем не за неговото здраве.

— А за какво? Какво още е направил? — попита разтревожено мисис Айнсуърт. — Надявам се, че няма нови неприятности.

Но преди свекървата да успее да отговори, в стаята влезе запъхтян Басет.

— Стаята е празна! — заяви той. — Мистър Филип е изчезнал!

Старецът беше бледен и цял трепереше. Неговото странно поведение разтревожи мисис Айнсуърт.

— Изчезнал! — извика тя, като скочи от мястото си. — Какво искате да кажете? Къде е изчезнал?

— О, не зная къде е изчезнало бедното момче! — отговори Басет с разбит глас. — Зная само, че стаята му е празна и че то не е спало в кревата си тази нощ. Трябва да си е отишло още вечерта!

— Как! Той не е бил тук цяла нощ? Излязъл сам, в тъмната студена нощ? Какво е могло да се случи с него? — простена мисис Айнсуърт, бледна и трепереща.

— Струва ми се, че мистър Филип си е отишъл съвсем — отговори мрачно слугата, — той си е взел клетката с мишките.

— Избягал! Очаквах това от него! — извика мадам Айнсуърт. Тя беше толкова възбудена, че забрави за присъствието на Басет.

— Моля ви се, не го обвинявайте преди да разберете как стои работата! Не мога да си представя, че си е отишъл доброволно. Той толкова ни обичаше и беше толкова доволен и щастлив!

— Извинете, госпожо, — прекъсна я Басет. — С ваше позволение, мистър Филип не беше щастлив в последно време. Не зная какво е ставало в малката му душа, но сега, като размислям, струва ми се, че му се е случило нещо лошо. Снощи той идва при мен в стаята ми и ме помоли да се застъпя за него, когато няма да го има.

— А, значи знаехте за това — строго го прекъсна мадам Айнсуърт, — и нищо не ни казахте? Наистина, Басет, учудвате ме.

— Не, нищо не знаех, госпожо — отговори Басет. — Мислех само, че детето е болно и бълнува. Постарах се да го успокоя колкото можах, после той ми каза „лека нощ“ и заплака…

— Той каза ли още нещо, Басет? Каза ли къде ще отиде? — с тревога разпитваше мисис Айнсуърт.

— Нито дума, госпожо. Той не каза направо, че си отива, или нещо подобно.

— О, аз съм виновна за това! Моя е вината! — извика отчаяно мисис Айнсуърт. — Откак се яви моето дете, изоставих бедното момче. Не съм го искала, но така излезе. Аз го отблъснах. Какво да правим, как да го намерим сега? — и мисис Айнсуърт умолително погледна свекърва си.

— Не правете глупости, Лора! Нелепо е да се вдига такава тревога заради това момче — студено каза мадам Айнсуърт. — На неблагодарника е омръзнала вашата доброта и е предпочел да се върне към предишния си живот. И вчера го видях пак с онова негърче. Те сигурно са се уговорили. Ако си спомните, снощи съвестта му не беше чиста. Той избягваше да гледа хората в очите.

— Помня, че беше възбуден и развълнуван, но не мога да кажа, че изглеждаше виновен. Не мога да си представя, че си е отишъл доброволно, без да ми каже нито дума. Ах, ако беше вкъщи Едуард! Не зная какво да правя, как да го търсим! — каза отчаяно мисис Айнсуърт.

— Басет, проверихте ли дали си е взел всички вещи? — попита мадам Айнсуърт.

— Мога да кажа, че си е отишъл, без да си вземе нищо. Погледнах в гардероба му — беше съвсем пълен, дори коженото му палто е там.

— О, можете да бъдете уверени, че ще се върне! Той е тръгнал на някаква обиколка със своите приятели скитници! Когато се измори и изгладнее, ще се върне.

— Но трябва да предприемем нещо — настоя мисис Айнсуърт. — Не мога да оставя това така и да чакам, докато се върне!

— Подозирам — равнодушно продължи мадам Айнсуърт, — че чистачът на обувки и негърчето са уговорили Филип да дадат представление с неговите мишки. Отде можем да знаем какви глупости са му наприказвали! Но във всеки случай ви съветвам да почакате поне няколко дена, без да давате повод за клюки и да вдигате шум. Глупаво би било да се вдига тревога, когато той сигурно ще се върне, гладен и мръсен, както едно време негърчето.

— И аз бих искала да вярвам това — унило каза мисис Айнсуърт. — Какво не бих дала да го видя сега жив и здрав.

Басет разтребваше масата със загрижено лице. „Боже, боже, какво ли може да се случи с бедното дете, сам-самичко!“

Изминаха няколко дни. Филип не се върна и никаква вест не дойде за него. Разпитаха чистача на обувки за Лилибел, но той не можеше нищо да разкаже. Малкото негърче също бе изчезнало. Очевидно Филип бе заминал заедно с него.

Като разгледа внимателно стаята на момчето, мисис Айнсуърт се убеди, че не е имал намерение да се връща. Липсваха траурното венче, библията, молитвеникът, и тя разбра, че си е взел съкровищата и си е отишъл завинаги… Въпреки съветите на мадам Айнсуърт, тя не можеше да изостави тази работа. Когато изминаха няколко дена и за момчето не се получиха никакви известия, тя писа на мъжа си, искайки от него съвет, и в същото време възложи на един агент да търси Филип. Тя се измъчваше от угризения на съвестта и разкаяние, когато си спомняше колко бе изоставено и самотно бедното дете.

— Това е моя грешка! — мислеше тя. — Детето е добро по натура, и толкова чувствително, толкова благородно! Аз бих могла да направя от него всичко каквото искам. То би било доволно и щастливо, ако не бях го забравила, ако му се случи нещастие, само аз ще бъда виновна…