Сесилия Джемисън
Филип и Деа (2)

II. Дебелата Селин

— О, да, Дебелата Селин е тук! — радостно извика Филип, когато се приближиха до зданието на Държавната банка. — Ето я пак стои зад стоката си.

— Да, видях я! — извика и Деа и се спусна да тича към дебелата, усмихната до уши мулатка, която стоеше до своята количка под покрива на зданието, с голяма бяла престилка.

— Ах, моя златна — забъбри тя, като затвори момиченцето в прегръдките си. — Мили мои! Колко ми е драго, че ви виждам! И мистър Филип е тук! Колко сте пораснали, докато ме нямаше!

— А вие сте отслабнала, Селин — каза Филип с дяволита усмивка в сините си очи. — Изгубила сте малко тлъстина в село около сватбата на сестра си!

— Я слушайте какво говори това момче! Нима съм отслабнала, мадмоазел Деа? — и Селин самодоволно погледна дебелата си талия, като поглади с ръце колосаната си престилка. — Какво правихте без мен, деца? Как е твоят папа, миличка?

— Много е зле, Селин, никак не може да спи! — отговори с въздишка Деа.

— Ах, златна моя, колко ми е тежко да слушам такива тъжни новини — съчувствено каза Селин. — Продаде ли нещо от твоите фигурки, докато бях на сватба?

— Не, Селин, нито една! Папа довърши вече и Квазимодо. Днес го нося и искам да го продам за пет долара.

— Ще го продадем, ще го продадем, златна! Но ако искаш да търгуваш, трябва да поставим Квазимодо на видно място, за да го виждат минувачите, а не да го държиш в кошницата, завит с хартия. Аз ще ти отделя място до моята стока. — Дебелата Селин започна да мести своите блюда с плодове и сладкиши и ласкавата усмивка не слизаше от устните й.

— Ами прахът, Селин! Папа не обича да му се прашат статуйките.

— За праха не мисли, детето ми, вятърът ще го издуха. На нас ни трябват пари, и аз предчувствам, че ще продадеш този гърбав нещастник — и Селин със съмнение погледна „художественото произведение“, което Деа разви от хартиите и постави по-далеко от сладкишите.

— А виж, момиченцето с козата е много, много хубаво. Чудно ми е, че не са го купили още.

— Знаете ли, Селин, през цялото време, докато ви нямаше, валеше дъжд, и чужденци никак не се виждаха по улиците — каза Филип, като се приближи до количката и премести Квазимодо на сянка под колоните, които украсяваха фасадата на старата банка. — Ако нямаше сватби и погребения, мамичка не би продала ни едно цвете. Аз идвах тук всеки ден и през цялото време не можах да продам повече от десетина букетчета.

— То е, защото е липсвала моята количка, мистър Филип. Такива малки човечета никой не ги забелязва. Само стара жена като мен може да има купувачи — каза Селин, като подрусваше дебелите си бедра.

В същото време тя подреди върху количката цветята на Филип, след като ги напръска с чаша вода.

— А това нещастно куче! И то разбира, че съм си дошла. Пак се завря на старото си място. Погледнете това бедно животно! То се чувства като у дома си!

— Да, Хомо се радва на вашето завръщане не по-малко от нас — отговори Филип, като се наведе над количката и се усмихна на добродушното черно лице на Селин. — Не зная кой от нас повече чувстваше отсъствието ви. Мисля, че Деа.

— Горкото дете! — и добрата жена нежно погледна момиченцето. — Постоянно мислех за вас двамата и толкова ми е драго, че се върнах! Ех, твоят шал, изглежда, не е пран, откак заминах, моя златна? Остави го тук, а утре ще ти го донеса чист. Ами я погледнете какво имам в кошницата за вас! — продължи тя, като отправи изразителна гримаса към Филип и извади вързопче в чиста салфетка. — Донесох от село пшенични питки и гърненце сирене, което твоят папа толкова обича. Гледайте тук, деца, това е парче от сватбената баница! Отлична баница! Сестра ми е голяма майсторка, научила се е от своята стара господарка! Виждали ли сте такава чудесна баница?

— О, Селин, каква великолепна баница! — извикаха децата в един глас, — и колко захар има на нея!

— Хайде, изяжте още сега по едно парче — предложи Селин, като подаде на децата по един голям къс. — А ето това е за твоя папа, моя малка, и за твоята мамичка, мистър Филип!

— Ах, Селин, вие сте ужасно добра! — извика момчето с пълна уста. — И аз казвах на Деа, че ще ни донесете от село подарък.

— Може ли да си оставя половината за утре, Селин? — попита Деа.

— Разбира се, че може, както искаш. Но вземи вързопчето и го сложи в кошницата си.

С треперещи ръце Деа пое вързопчето и очите й светеха, когато каза:

— О, Селин, колко сте добра! Бедният папа толкова ще се радва!

— Зная, златна, зная! Ето, ще видиш, ако днес не продам поне едната статуйка, да не ме викат Селин. Тук ме познават отдавна, още от войната! Моят предишен господар беше директор на същата тази банка. А пък преди войната, деца, в тази банка имаше сума пари. И ето, той ми позволи да поставя тук моята количка и ми каза: „Селин, тук ти ще забогатееш!“. Да речем, не можах да забогатея, но все мъничко спечелих и мога да направя нещо и за тебе, златна. Ти си уморена и си съвсем сънлива, моя малка. Седни на моя стол и си поспи на сянката, а аз ще гледам за купувачи.

Деа не чака да я канят повторно. Главичката я болеше немилостиво, клепачите й бяха натежали от нощното бдение и тя не закъсня да се настани в необятната сянка на Дебелата Селин. Като завря бледното си личице в бялата престилка на добрата жена, тя заспа също тъй безгрижно, както и старото куче, което беше се свило до краката й. Филип, седнал в подножието на масивна колона, клатеше крака, подсвирваше си тихо и също очакваше купувачите, за които Селин говореше с такава увереност.