Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Цезар (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Gates of Rome, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,9 (× 23 гласа)

Информация

Сканиране
SilverkaTa (2017)
Разпознаване, корекция и форматиране
sqnka (2019)

Издание:

Автор: Кон Игълдън

Заглавие: Вратите на Рим

Преводач: Славянка Мундрова

Година на превод: 2005

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: ИК „Бард“

Град на издателя: София

Година на издаване: 2005

Тип: роман

Националност: американска

Излязла от печат: 14.02.2005

Редактор: Иван Тотоманов

ISBN: 954-585-594-0

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/8158

История

  1. — Добавяне

Глава 26

Корнелий Сула отпиваше студено вино в сянката на палатката си и гледаше към лагера на легиона. Беше последната нощ, която щяха да прекарат далеч от любимия Рим. Леко потръпна от ветреца и може би от предчувствието за предстоящия конфликт. Беше ли подготвен за всички криволици на плановете на Марий, или старата лисица пак щеше да го изненада? На масата пред него лежаха послания с официални приветствия.

Падак пристигна и дръпна юздите на коня си. Животното се изправи на задните си крака и после се закова на място. Сула го изгледа усмихнато. Толкова млад и толкова красив мъж.

— Лагерът е обезопасен — извика Падак, докато влизаше.

Снаряжението му беше лъснато и блестеше, кожата беше мека и тъмна от масло. „Същински млад Херкулес — помисли Сула, докато отговаряше на поздрава му. — Лоялен до смърт като любимо куче“.

— Утре вечер ще влезем в града. Това е последната нощ, която прекарваме на открито като варвари — каза Сула, пренебрегнал реалността на меките легла и фините чаршафи в палатката си.

Сърцето му беше с неговите хора, но лишенията на легионерския живот никога не го бяха привличали особено.

— Ще споделиш ли плановете си, Корнелий? Всички искат да разберат как ще се справиш с Марий.

Падак малко прекаляваше с ентусиазма си и Сула вдигна предупредително ръка.

— Утре, приятелю. Утре е подходящият момент за приготовленията. Тази нощ ще се оттегля рано, след като пийна още малко вино.

— Ще ти трябва ли… компания? — попита тихо Падак.

— Не… Почакай. Прати ми една-две от най-красивите курви. Току-виж съм научил нещо ново.

Падак рязко врътна глава, сякаш го бяха ударили. После яхна коня и се отдалечи. Сула въздъхна и изля чашата си на черната земя. За трети път младежът му се предлагаше и това се превръщаше в проблем. Границата между обожанието и ината у младия Падак беше много тънка. По-добре беше да го прати в някой друг легион, преди да е създал неприятности, които да не могат да се пренебрегнат. Отново въздъхна, отметна кожената завеса и влезе в палатката. Робите бяха запалили лампите, подът беше покрит с килими. Ароматно масло гореше в малка купичка — онази рядка смес, която той обожаваше. Сула си пое дълбоко дъх и изведнъж долови някакво движение отдясно. Сниши се и усети как въздухът помръдва, когато нещо прелетя над него. Отправи мощен ритник в тази посока, събори нападателя, стовари се с цялата си тежест върху гърдите му и хвана ръката, която държеше ножа. Усмихна се, докато гледаше как изражението му се променя от гняв и страх към изненада и отчаяние.

Сула не беше мекушав. Не харесваше глупавите римски изпитания на смелостта, където раните и белезите показваха колко е сръчен човек, но се упражняваше всеки ден и се биеше във всяка битка. Ръцете му бяха като от желязо и не му беше трудно да обърне острието така, че да сочи гърлото на мъжа.

— Колко ти плати Марий? — изсъска Сула.

— Нищо. Ще те убия за удоволствие.

— Любител, личи си по думите и делата! — продължи Сула и притисна ножа още по-близо до гръкляна му. — Стража! Елате при консула си!

След секунди мъжът беше обездвижен, а Сула стана и се изтупа от прахта.

Капитанът на гвардията дотича с няколко души. Беше блед, но успя да отдаде чест както трябва.

— Изглежда, някакъв наемен убиец се е вмъкнал в лагера и в палатката на един римски консул, без никой да го спре — каза тихо Сула, потопи ръце в купата с ароматизирана вода, която стоеше на дъбовата маса, и ги протегна, та един роб да ги изсуши.

Капитанът си пое дълбоко дъх.

— Мъчението ще ни даде имената на неговите господари. Лично ще ръководя разпита. Ще си подам оставката утре сутринта, с твое позволение.

Сула продължи, сякаш капитанът не беше казал нищо:

— Не ми харесва да ме нападат в собствената ми палатка.

Стана, взе камата, без да обръща внимание на отчаяните усилия на притежателя й да се освободи от свъсените войници, които го държаха здраво, и я подаде на изнервения капитан.

— Ти ме остави незащитен. Вземи я. Върви в палатката си и си прережи гърлото. Ще пратя да ми донесат тялото ти след… два часа.

Мъжът кимна сковано и взе камата. Отново отдаде чест, обърна се и излезе от палатката.

Падак постави топлата си длан върху ръката на Сула.

— Ранен ли си?

Сула раздразнено се отърси от ръката му.

— Добре съм. Богове, та той беше сам. Марий явно има много ниско мнение за мене.

— Не знаем дали е бил сам. Ще сложа стражи около палатката ти тази нощ.

Сула поклати глава.

— Не. Нека Марий си мисли, че ме е изплашил. Ще задържа двете курви, които ти казах да ми доведеш, и ще направя така, че поне едната да е будна през нощта. Доведи ги и махни всички други. Мисля, че си спечелих правото на малко развлечение.

Падак отсечено отдаде чест, но Сула видя пълните му устни да се издуват недоволно, докато излизаше. Този младеж решително беше жив риск. Нямаше да се връща заедно с него в Рим. Някакъв инцидент, например падане от великолепния му жребец. Идеално.

Накрая Сула остана сам. Приседна на ниското легло и поглади меката покривка. Отвън се чу тихо женско покашляне и той се усмихна. Двете момичета, които влязоха, бяха чисти, стройни и богато облечени. И двете бяха красиви.

— Прекрасно — въздъхна Сула и потупа леглото до себе си.

Колкото и недостатъци да имаше, Падак притежаваше верен усет за красивите жени, което в тези обстоятелства беше пропиляна дарба.

 

 

Марий изгледа намръщено племенника си.

— Не поставям под въпрос решението ти да се жениш. Цина ще е ценен помощник в кариерата ти. И от политическа гледна точка също е добре да се ожениш за дъщеря му. Но се съмнявам дали си избрал най-добрия момент. Легионът на Сула всеки миг ще пристигне пред вратите на града, а ти искаш да тръгна да уреждам женитбата ти?

Един легионер дотича и се опита да отдаде чест с ръце, пълни с документи. Марий му махна да го спре.

— Ти разискваше известни планове с мене, в случай че нещата не тръгнат утре, нали? — попита Гай тихо.

Марий кимна и се обърна към легионера:

— Изчакай навън. Ще те повикам, когато свърша.

Мъжът отново се опита да отдаде чест и излезе. Гай заговори отново:

— Ако нещата се обърнат зле за нас… и трябва да бягам от града, няма да оставя Корнелия, без да съм се оженил за нея.

— Тя не може да тръгне с тебе! — изфуча Марий.

— Не може, но не мога и да я оставя тук, без моето име да я защитава. Може да е бременна.

Никак не му се щеше да признае докъде бяха стигнали отношенията им. Това си беше нещо между тях двамата, но само Марий би могъл да подготви жертвоприношенията и жреците за краткото време, което им оставаше, затова се налагаше да го убеди.

— Разбирам. Баща й знае ли за… това, че сте близки?

Гай кимна.

— Значи имаме късмет, че не се е появил тука на вратата. Добре. Ще подготвя възможно най-кратката церемония. Утре призори?

Гай се усмихна, освободен от напрежението.

— Да, така ще стане — засмя се и Марий. — Богове, Сула още не се е показал на хоризонта и има много време, преди да се опита да ми отнеме Рим. А ти усилено си търсиш белята, както ми се струва. Утре вечер бързането ти може да изглежда смешно, когато понесем главата на Сула, набучена на копие, но както и да е. Върви. Купи подаръци и каквото друго трябва. Кажи да ми пратят сметките.

И потупа Гай по гърба.

— Мини покрай старицата, която прави униформи. Тя ще ти каже къде да намериш всичко за толкова кратко време. Хайде, бягай.

Гай се усмихна и излезе.

Марий веднага извика легионера, разстла скиците и картите на масата и затисна краищата им с оловни тежести. После каза:

— Добре, момче. Повикай центурионите. Искам да чуя всяка нова идея, колкото и да е странна. Какво съм пропуснал? Какво планира Сула?

— Може би си помислил за всичко, пълководецо.

— Никой не може да мисли за всичко; можем само да сме готови за всичко. — И Марий му махна, че може да си върви.

 

 

Кабера играеше на зарове с двама легионери. Беше погълнат от играта и Гай едва сдържа нетърпението си, докато старецът най-накрая не хвърли заровете и не изпляска от удоволствие със сбръчканите си ръце. Щом Кабера прибра печалбата си, Гай го вдигна и каза:

— Говорих с Марий. Ще уреди церемонията за утре рано сутринта. Трябва ми помощ, за да се приготвя.

Кабера го изгледа внимателно, напъха печалбата някъде в окъсаната си кафява роба и кимна на войниците. Единият от тях гледаше малко тъжно.

— Нямам търпение да се запозная с това момиче, което така ти е завъртяло главата. Сигурно е много хубава.

— Разбира се. Същинска млада богиня. Чудесни кафяви очи и златиста коса. Не можеш да си я представиш.

— Прав си, не мога. Никога не съм бил млад. Родил съм се сбръчкан старец за изненада на майка ми — отговори съвсем сериозно Кабера и Гай се разсмя.

Беше опиянен от възбуда: заплашителната сянка на Сула беше избутана някъде назад в ума му.

— Марий ми позволи да харча колкото искам, но магазините затварят рано. Нямаме време. Хайде! — Гай задърпа Кабера за ръката и старият лечител се разсмя, радвайки се на ентусиазма му.

 

 

Вечерта се спускаше над града. Марий се раздели с центурионите и излезе да огледа още веднъж защитата на стената. Протегна се, докато вървеше, и гръбнакът му изпука — нали цял ден беше стоял наведен над плановете. Един предупредителен глас в ума му му напомняше колко е глупаво да върви из града по тъмно, но той отхвърли тази мисъл със свиване на раменете. Рим никога нямаше да го нарани. Той знаеше, че градът много обича своя верен син.

Сякаш в отговор на мислите си усети как освежителният топъл ветрец обвява лицето му и изсушава потта, която беше избила по него от задухата в казармите. След като се отървеше от Сула, щеше да се погрижи да построи по-големи казарми за римския легион. Около постройките имаше район с бордеи, който можеше да бъде разчистен със сенатска заповед. Видя го във въображението си, представи си как води там чужди вождове и им устройва развлечения в огромните зали. Приятни мечти. Вървеше по стихналите улици и само потракването на сандалите му нарушаваше тишината. Различи силуетите на хората си на фона на звездното небе още преди да стигне до тях. Някои стояха мирно, други вървяха по предписаните им маршрути. Веднага се виждаше, че са нащрек. Добри войници. Кой знае какво ги очакваше през следващото падане на нощта. Отново сви рамене. Беше доволен, че никой не го вижда в тъмното. Сула щеше да дойде и щеше да бъде посрещнат с оръжие. Нямаше защо да се тревожи. Марий си пое дълбоко дъх и забрави всички грижи. Усмихна се весело, когато първият от часовите го спря.

— Добро момче. Дръж копието здраво, то е много добро оръжие в силни ръце. Точно така. Реших да наобиколя тази част от стената. Не мога да чакам повече. А ти?

— И аз, господарю — сериозно каза часовият. — Можеш да минеш.

Марий го тупна по рамото.

— Добре. Но те няма да минат покрай тебе, нали?

— Няма, господарю.

Легионерът го загледа как се отдалечава и се усмихна. Старецът още жадуваше за предизвикателства и бой.

Марий изкачи стълбите към новата стена, която легионът му беше построил около старите порти на Рим. Беше солидна масивна конструкция от тежки припокриващи се блокове, с широка пътека отгоре, където една по-тясна стена защитаваше хората му от стрелците. Марий положи ръка на гладкия камък и се взря в нощта. Ако беше на мястото на Сула, по какъв начин щеше да нападне града?

Легионите на Сула имаха огромни обсадни машини, тежки арбалети, каменохвъргачки и катапулти. Марий беше използвал такива, знаеше какво могат и се страхуваше от тях. Знаеше, че освен с големи камъни, с които да срути стените, Сула може да зарежда машините с по-малки, които да се пръснат сред защитниците, а те нямаше да имат време да ги отбягнат. Щеше да използва огън, да хвърля цели бурета петрол над стената, за да подпали вътрешните постройки. При достатъчен брой такива бурета защитниците на стената щяха да бъдат осветени отзад и щяха да станат лесни мишени за стрелците. Марий беше наредил да махнат дървените постройки близо до стените и хората му ги бяха разрушили бързо и експедитивно. Тези, които бяха останали, бяха добре снабдени с вода и опитни екипи, които да действат в случай на пожар. Това беше нова идея за Рим и трябваше да помисли повече над нея, след като битката свършеше. Всяко лято сериозни пожари унищожаваха къщите в града, прехвърляха се от една на друга, преди да бъдат спрени от някоя по-широка улица или по-дебела каменна стена. Подготвени хора с бурета вода можеха да…

Потърка очи с кокалчетата на пръстите си. Твърде много време бе прекарал в мислене и планиране. От седмици спеше само по два-три часа и изтощението се отразяваше върху жизнеността му.

Стената трябваше да бъде снабдена с подвижни стълби. Беше здрава, но римските легиони знаеха как да превземат крепости. Марий си заговори сам — знаеше, че стражите са твърде далече, за да го чуят.

— Те никога не са се били с римляни. Особено с римляни, които защитават града си. Това е истинското ми предимство. Познавам Сула, но и той ме познава. Те са подвижни, но ние имаме крепост и дух. В края на краищата не моите хора атакуват любимия ми Рим.

Ободрен от мислите си, Марий се качи на стената. Поговори с всички войници, като си спомни имената на някои и ги запита как върви напредването им в йерархията, как са близките им. У никой у тези, с които говори, не откри и намек за слабост. Бяха спокойни и уверени, готови да убиват в негово име.

Марий бе въодушевен от безусловната вяра на бойците в него. Щеше да е с тях. И те щяха да са с него. На връщане към казармите започна да си тананика една военна песничка. Беше му леко на сърцето.