Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Цезар (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Gates of Rome, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,9 (× 23 гласа)

Информация

Сканиране
SilverkaTa (2017)
Разпознаване, корекция и форматиране
sqnka (2019)

Издание:

Автор: Кон Игълдън

Заглавие: Вратите на Рим

Преводач: Славянка Мундрова

Година на превод: 2005

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: ИК „Бард“

Град на издателя: София

Година на издаване: 2005

Тип: роман

Националност: американска

Излязла от печат: 14.02.2005

Редактор: Иван Тотоманов

ISBN: 954-585-594-0

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/8158

История

  1. — Добавяне

Глава 16

Докато пътуваха към морето, Марк се чудеше на скованото изражение на Рений. От зори до късно следобед бяха вървели по настлания с камъни път, без да разменят и дума. Марк беше гладен и ужасно жаден, но не би го признал за нищо на света. Още по пладне беше решил, че ако Рений иска да измине целия път до пристанището, без да спира, той няма да се откаже пръв.

Накрая, когато миризмата на риба и водорасли започна да разваля свежия въздух на провинцията, Рений спря. Марк видя, че е пребледнял, и се учуди.

— Искам да се отбия да видя един приятел — каза Рений. — Можеш да идеш на пристанището и да наемеш стая. Там има един хан…

— Идвам с тебе — каза Марк.

Рений стисна зъби и измърмори:

— Както искаш. — После свърна от пътя и тръгна по някаква пътека.

Зачуден, Марк го последва. Пътеката се виеше през горите. Младежът не попита къде отиват, само охлаби меча в ножницата, в случай че в храсталаците се криеха разбойници. Не че мечът щеше да е много полезен срещу лъкове.

Слънцето, където изобщо се виждаше през гъстия листак, се беше наклонило към хоризонта, когато влязоха в малко селце. Къщите бяха само двайсетина, но селцето изглеждаше спретнато. Щъкаха пилета, пасяха кози и Марк не усети никаква опасност. Рений слезе от коня пред една врата и подхвърли:

— Идваш ли?

Марк кимна и върза двата коня за един кол. Докато свърши, Рений вече беше влязъл и той се намръщи, хвана дръжката на камата си и го последва. Вътре беше сумрачно, осветено само от една свещ и тлеещ огън в огнището, но Марк видя как Рений прегръща един престарял мъж със здравата си ръка.

— Това е брат ми Прим. Прим, това е момчето, за което ти споменах, че ще дойде с мен.

Мъжът сигурно беше осемдесетгодишен, но ръката му стискаше здраво.

— Брат ми ми писа за твоя напредък и за другия, за Гай. Той не харесва никого, но мисля, че вие двамата не сте му толкова неприятни, колкото останалите.

Марк само изсумтя.

— Седни, момче. Предстои ни дълга нощ.

Той отиде до огъня и сложи в жаравата дълъг ръжен.

— Какво ще правиш? — попита Марк.

Рений въздъхна.

— Брат ми ще ми отреже ръката.

Марк усети да го връхлита див ужас. Вина обля лицето му в червенина. Надяваше се Рений да не спомене как е бил ранен. За да прикрие смущението си, той бързо каза:

— Луций и Кабера можеха да го направят, сигурен съм.

Рений вдигна ръка, за да го накара да млъкне.

— Много хора могат да свършат тази работа, но Прим беше… Прим е най-добрият.

Прим се изсмя — видяха се няколко останали зъба — и каза весело:

— Брат ми обича да сече хората, а аз ги кърпя. Я малко повече светлина…

Взе една лампа и я запали със свещта. Когато се обърна пак към тях, изгледа Рений с присвити очи.

— Знам, че очите ми не са като едно време, но ти да не си си боядисвал косата?

Рений се изчерви.

— Не ми казвай, че очите ти изневеряват, преди да започнеш да ме кълцаш, Прим. Просто остарявам бавно.

— Ужасно бавно — съгласи се Прим.

Изтърси съдържанието на една кожена торбичка на масата и махна на брат си да седне. Като видя трионите и щипките, Марк си помисли, че щеше да е по-добре, ако беше приел съвета на Рений и беше отишъл направо на пристанището, но сега вече беше късно. Рений седна. Пот капеше от челото му. Прим му даде шишенце с кафява течност и той го надигна и го изпи на една глътка.

— Момче, вземи това въже и го вържи за стола. Не искам да се мята и да ми изпочупи мебелите.

Марк взе въжето и с тих ужас забеляза, че цялото е оплескано със стари петна кръв. Догади му се. Зае се с възложената му работа и се опита да не мисли за това.

След няколко минути Рений беше обездвижен и Прим изля последните капки кафява течност в гърлото му.

— За жалост имам само това. Ще намали болката, но няма да е много.

— Мълчи и си върши работата — изръмжа Рений през зъби.

Прим пъхна в устата му някаква кожа и му каза да я захапе.

— Поне зъбите си няма да счупиш.

Обърна се към Марк.

— Ти дръж ръката неподвижно. Така ще я отрежа по-бързо.

Нагласи ръцете на Марк на бицепса и провери дали въжетата държат здраво китката и лакътя. Извади един зловещо изглеждащ трион, вдигна го към светлината и огледа с присвити очи острието му.

— Ще направя кръг около костта, после друг под него, за да има място за триона. Ще свалим една ивица месо, ще прережем костта и ще изгорим раните. Трябва да стане бързо, иначе ще му изтече кръвта и ще умре. Ще оставя достатъчно кожа да закрия раната, а после трябва да я превържем здраво. През първата седмица не трябва да я докосва, а после трябва да се маже с мехлем, който ще ти дам, всяка сутрин и вечер. Нямам кожена превръзка за чукана, затова трябва да си направиш или да си купиш.

Марк преглътна нервно.

Прим заби пръсти в мускулите и нервите на безполезната ръка, започна да я опипва. След минута замърмори тъжно:

— Точно както казах. Изобщо нищо не чувства. Мускулите са прерязани и са започнали да умират. В битка ли се случи?

Марк неволно погледна към Рений. Очите над оголените стиснати зъби бяха като на луд и той отмести поглед.

— Злополука при тренировка — измърмори Рений; гласът му беше заглушен от захапаната кожа.

Прим кимна. Рений се напрегна и Марк стисна здраво ръката. Със сръчни, сигурни движения Прим започна да реже — спираше само за да попие кръвта с парче плат. Марк усети, че му се повдига, но братът на Рений изглеждаше съвсем спокоен, дори си свирукаше през зъби. Бялата кост беше обвита с розова пелена и Прим изгрухтя доволно. Само след няколко секунди беше оголил костта отвсякъде и започна втория прорез.

Рений погледна окървавените ръце на брат си и устната му се изви в горчива гримаса. След това загледа към стената, стиснал зъби. Лекото треперене на дъха му беше единственият признак на страха и болката му.

Кръв пръсна по ръцете на Марк, по косата му, по пода, по всичко. В тялото на Рений като че ли имаше цели езера кръв и тя цялата излизаше навън, лепкава и гъста. Вторият прорез остави големи парчета висяща кожа. Прим кълцаше и режеше, махаше тъмни буци месо и ги пускаше небрежно на пода.

— Не се безпокой за мръсотията. Имам две кучета — много ще им хареса, като ги пусна след малко.

Марк извърна глава и повърна — не можа да се сдържи. Прим изхъмка и пак намести ръцете му. Бяла кост се виждаше на една педя над лакътя на Рений.

Той беше започнал да диша дълбоко и рязко през нос и Прим притисна ръка към врата му — търсеше пулса. После измърмори:

— Ще бързам колкото мога.

Рений кимна, без да мига.

Прим стана и изтри ръцете си в един парцал. Изгледа брат си в очите и се намръщи.

— Идва трудната част. Ще те боли, докато режа костта, а и стърженето е много неприятно. Ще бързам, колкото мога. Дръж го много здраво, момче. Две минути трябва да стоиш като скала. И повече не повръщай, разбра ли?

Марк си пое дълбоко дъх. Прим взе триона — беше с тънко острие и дървена дръжка като кухненски нож.

— Готови ли сте?

Двамата измърмориха утвърдително, Прим нагласи острието и започна да реже, лакътят му се движеше напред-назад почти мълниеносно.

Рений се вцепени, цялото му тяло се напрегна срещу въжетата, които го задържаха. Марк го стискаше така, сякаш животът му зависеше от това, пръстите му изведнъж се плъзнаха по кръвта и трионът се отплесна.

В същия момент ръката се изви неестествено и костта се прекърши. Рений изсумтя гневно. Прим избърса ръцете си и притисна плътно нагъната кърпа към раната. Махна на Марк да я държи здраво и взе ръжена, който се нажежаваше в огъня. Кимна на Марк да махне кърпата и заработи бързо — докосваше с ръжена всяко място, откъдето изтичаше кръв. При всеки контакт се чуваше съскане и се разнасяше непоносима воня. Марк повърна струя жълта жлъчка.

— Сложи го пак в огъня, бързо. Аз ще държа кърпата, докато се нажежи пак.

Марк се изправи неуверено, взе ръжена и пак го пъхна в жаравата. Главата на Рений се люшкаше, кожената ивица беше изпаднала от отпуснатата му уста.

Прим продължаваше да притиска парцала, после го махна и кръвта бликна отново. Той изруга яростно.

— Пропуснал съм поне половината съдове. Навремето можех да улуча всички наведнъж, но не съм го правил от години. Трябва да се направи точно, иначе раната ще се отрови. Ръженът готов ли е?

Марк го извади; върхът беше още черен.

— Още не е. Той ще се оправи ли?

— Ако не мога да запечатам раната — няма. Излез и донеси дърва да подсилим огъня.

Марк беше благодарен за паузата и бързо излезе — поемаше големи глътки чист въздух. Беше почти тъмно — богове, колко време бяха седели вътре? Две големи кучета бяха вързани до стената. Той потръпна и взе няколко тежки цепеници от купчината наблизо.

Кучетата изръмжаха, но не станаха. Без да ги гледа, той се върна вътре и пъхна две цепеници в пламъците.

— Дай ми ръжена веднага щом върхът стане червен — изсумтя Прим; притискаше нагънатата кърпа към чукана.

Марк се мъчеше да не поглежда отрязаната ръка. Тя изглеждаше някак си не на място така, отделена от тялото, и стомахът му се сви в поредица от бързи спазми.

Ръженът трябваше да се нажежи още веднъж, преди Прим най-накрая да каже, че е доволен. Марк знаеше, че никога няма да забрави пращящия звук от изгарянето, и потисна една тръпка, докато помагаше да превържат чукана с чисти ивици плат. Пренесоха Рений на сламеника в съседната стая, Марк приседна на края и изтри потта от очите си, благодарен, че всичко е свършило.

— Какво ще стане с… това? — Той махна към ръката.

Прим сви рамене.

— Мисля, че все пак не е редно да я дам на кучетата. Може би ще я погреба някъде в гората. Ако не го направя, ще загние и ще се размирише… но пък много хора си ги искат. Толкова много спомени има в една ръка. Искам да кажа, тези пръсти са прегръщали жени и са галили деца, нали разбираш. Много нещо се губи; но брат ми е силен. Надявам се, че е достатъчно силен дори за това.

— Корабът ни заминава след четири дни — каза отпаднало Марк.

Прим се почеса по брадичката.

— Той може да язди. Няколко дена ще изпитва слабост, но иначе е силен като бик. Проблем ще има с равновесието. Трябва отново да се учи, почти отначало. Колко време ще пътувате по море?

— Един месец, ако имаме попътни ветрове.

— Използвай времето. Упражнявай се всеки ден с него. От всички мъже, които познавам, на моя брат най-малко ще му хареса да е негоден.