Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Предисловие, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Предговор
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
6 (× 1 глас)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2019)

Издание:

Заглавие: Авантюрите на руския царизъм в България

Преводач: Светлана Драганова

Година на превод: 1991

Език, от който е преведено: Руски

Издание: Първо издание

Издател: Издателска къща „Стено“

Град на издателя: Варна

Година на издаване: 1991

Тип: сборник

Националност: Руска

Печатница: ДФ „Абагар“ — Велико Търново

Рецензент: Петър Стоянов

Коректор: Мария Георгиева

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/8768

История

  1. — Добавяне

Публикуваните в този сборник документи от царските архиви разкриват истинското лице и действителните мотиви на така наричаната „освободителна мисия“ на царска Русия по отношение на българския народ, получил национална полунезависимост в резултат на Руско-турската война от 1877–1878 г. Създаването на „независимо“ българско княжество трябвало да послужи само като прикритие и етап от завладяването от Русия на подстъпите към Константинопол по западния бряг на Черно море. В продължение на десет години царското правителство влагало колосална енергия за укрепване на господството си в новообразуваната квазинезависима държава, като пускало в ход всички средства на азиатско-византийската дипломация — от масовата корупция и подкупи на политически гешефтари и армейски офицери до организирането на военни бунтове и държавни преврати, до вербуването на убийци и отстраняването на пречещи на плановете му държавни дейци на България. Ужасяваща, ненадмината по вулгарния си цинизъм картина разкриват секретните инструкции и донесения на царски министри и дипломати, извънредни емисари и чиновници. Пожълтялата хартия на тези документи пази забележки на монаршеския молив. Александър III е бил в течение на всички престъпни замисли, планове и подвизи на многобройната шайка дипломати и нелегални агенти. Той всичко знаел и всичко одобрявал. Той изпращал лично нему докладващи емисари. Съобщенията за терористични актове и убийства, носещи неприкрити следи от причастност към тях на правителствените агенти, не предизвиквали у него никакво възмущение. „Всемилостивото“ му сърце трогвали само съобщенията за неуспехите и печалната участ на завербуваните от царските агенти българи, върху които се стоварвал юмрукът на страната, отстояваща своята независимост и свобода.

И все пак усилията на Александър III да подчини по един или друг начин България търпели неуспех след неуспех, докато той не бил принуден да признае съществуващото положение на нещата. Мъничкият народ отстоял своята държавна независимост срещу жестоките покушения на могъщия цар. Сбъднали се пророческите думи на Карл Маркс от статиите му по източния въпрос, поместени в „New York Tribüne“ от 1853 г. Ако славянското население на днешна България „достигне някога господство в страната, тогава — пише Маркс — няма съмнение, че същите потребности, както и в Сърбия, ще предизвикат и в неговата среда антируска прогресивна партия, която неизбежно се заражда всеки път, когато някоя част от Турция стане наполовина независима“. (IX, 378)

Действително, икономическите и търговските връзки от първите дни на съществуването на младата държава създали и в България силно западофилско течение, на базата на което се образувала прогресивната антируска партия под ръководството на Стамболов. На тази партия се удало да обедини прогресивните сили на народа и да устои победоносно на кроежите и ударите на царското правителство.

Доколкото ми е известно, съветската историческа наука е хвърлила недостатъчно светлина върху политиката на експанзия на царското правителство на Балканите през втората половина на миналия век и причините за поражението ѝ. Това призна и покойният М. Н. Покровски, който даде ценни указания за подбора на документите, влезли в настоящия сборник. Въпреки че тези документи обхващат малък исторически отрязък и се отнасят единствено за България, все пак те хвърлят ярка светлина върху цялата политика на царското правителство на Балканите. В същото време те показват какви съкровища се пазят в тайниците на царските архиви, още неизползвани от марксистката историческа наука.

Настоящият сборник има също огромно значение за пълното разясняване на борбата на прогресивните обществени класи в България срещу реакционните и завоевателските домогвания на царското правителство. Най-важният, решаващият етап на тази борба, започнала в първия ден от съществуването на съвременна България и продължила чак до Октомврийската революция, са осемдесетте години, години на бури и най-тежки изпитания за българския народ. Публикуваните документи обхващат именно този исторически период и още веднъж потвърждават правилността — и от гледна точка на международната революция, и от гледна точка на развитието на революционното движение в България — на позицията на непримирима и ожесточена борба, на която българската революционна социалдемокрация (сегашната Българска комунистическа партия) под ръководството на Д. Н. Благоев винаги е стояла по отношение на руския царизъм и русофилското политическо суеверие, усърдно разпространявано от реакционните партии в България.

Тези документи са много ценен материал за работа върху марксистката история на съвременна България.

Но те са запазили важно значение и от гледна точка на днешната борба срещу реакцията в България. Защото те се отнасят до близкото минало на страната, до вчерашния ѝ ден, неразделно свързан с настоящия исторически период. Те безжалостно разкриват черното, реакционно и предателско минало на редица съвременни политически групи и живи политически дейци на България, които днес воюват на фронта на фашистката реакция и влизат в конспирация с отрепките измежду руските белогвардейци срещу Съветския съюз.

На основата на тази оценка на архивните документи ние с другаря Г. Димитров получихме разрешение от Наркоминдела да прегледаме материалите от царските архиви, отнасящи се до България, с цел публикуване. Настоящият сборник е резултат на това начинание. Другарят П. Павлович, на когото ние поставихме задачата да прегледа архива и да отдели най-ценните документи, извърши голяма по обем детайлна и отговорна работа, която заслужава всякаква похвала. В това всестранно му помагаха отговорните ръководители на архива.

В. Коларов

Москва, 15 ноември 1935 г.

Край