Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Послеслов
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
Еми (2017)

Издание:

Автор: Роалд Дал

Заглавие: Семейство Тъпашки

Преводач: Богдана Паскалева

Година на превод: 2010

Език, от който е преведено: Английски

Издание: Първо

Издател: Ентусиаст; Enthusiast

Град на издателя: София

Година на издаване: 2010

Тип: Повест

Националност: английска

Печатница: „Хеликс Прес“

Редактор: Велислава Вълканова

Художник: Куентин Блейк

Художник на илюстрациите: Куентин Блейк

Коректор: Снежана Бошнакова

ISBN: 978-954-8657-14-3

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2196

История

  1. — Добавяне

Обзалагам се, мислите си, че това е краят на книгата. Е, следват няколко наистина смайващи новини — не е! Отгърнете страницата за още удоволствия.

Ураааааа!

 

 

Роалд Дал мразел брадите. Никога не си е пускал брада и не разбирал защо на някого ще му се прииска да скрие лицето си по този начин. Стигнал до заключението, че хората си пускат бради, за да прикрият някоя неприятна страна от личността си. Роалд Дал намирал брадите за отблъскващи и мръсни и смятал, че по тях винаги има полепнала храна. Господин Тъпашки е един от най-отвратителните и смрадливи персонажи във всички книги на Дал — и какво има той на лицето си? Четинеста, стърчаща брада, естествено.

Още за семейство Тъпашки

Точно както госпожа Тъпашка, когато остарял, Роалд Дал получил ужасно смаляване и загубил около седем сантиметра от двуметровия си ръст. Това станало заради операциите на гърба му, когато лекарите отстранили част от гръбначния му стълб.

Един ден от живота на Роалд Дал

Роалд Дал е спазвал много стриктно дневния си режим. Закусвал е в леглото и е преглеждал пощата си. В 10:30 ч. минавал през градината и отивал в писателската си колиба, където работел до 12 ч. Връщал се вкъщи за обяд и като всеки норвежец, след джин с тоник хапвал скариди с майонеза и маруля. След всеки обяд Роалд и семейството му си избирали по парченце шоколад от червена пластмасова кутия.

След кратка дрямка писателят занасял в колибата си манерка с чай и работел от 16 до 18 ч. Искал да си е вкъщи за вечеря точно в 18 ч.

Роалд пишел винаги с определен вид жълт молив с гумичка в единия край. Преди да започне работа, писателят винаги проверявал дали има подръка шест подострени молива. Те били достатъчни за два часа работа, след което се нуждаели отново от подостряне.

Роалд бил много капризен по отношение на хартията, която използвал. Всичките си книги написал върху един тип бележници с жълти листа, които му изпращали от Ню Йорк. Той пишел и пренаписвал, докато не се убеди, че всяка дума е на точното си място. Изхвърлил много жълти листове. Веднъж месечно, когато кошчето за хартиени отпадъци вече било препълнено, Роалд запалвал огън точно пред писателската колиба.

Щом завършел книгата, Дал давал камарата изписана жълта хартия на секретарката си Уенди, а тя я изпращала на издателя във вид на спретнато преписан ръкопис.

Семейството на Роалд Дал

Бащата на Роалд Дал, Харалд, бил норвежец. На четирийсетгодишна възраст той пострадал при ужасен инцидент и се наложило да ампутират лявата му ръка — но макар и без ръка, той винаги успявал сам да си връзва връзките на обувките. Още на млади години Харалд Дал се преместил в Кардиф и започнал много успешна търговия с кораби.

Майката на Роалд, Софи, също била норвежка. Тя се омъжила за Харалд през 1911 г. и имали пет деца: Астри, Алфхилд, Роалд, Елсе и Аста. Роалд бил единственото момче сред сестрите си.

snimka.png|#От ляво на дясно: Аста, Елсе, Алфхилд и Роалд

За жалост Астри починала от апендицит, когато била на седем годинки, а само след два месеца бащата на Роалд починал от сърдечен удар. По това време Роалд бил само на три годинки, така че почти не си спомнял баща си.

Роалд Дал имал и доста по-възрастни полубрат и полусестра, Луис и Елън, защото баща му бил женен и преди това. Всяко лято ходели заедно на почивка в Норвегия: майката на Роалд и шестте деца.

Роалд бил много близък със сестрите си, особено с най-голямата, Алфхилд или Алф. Средната му сестра, Елсе, мразела училището (точно както самият Роалд). Майка й я изпратила да учи в пансион в Швейцария, а Елсе изяла билета си за влака, за да я хванат и да я върнат обратно. Аста, най-малката сестра на Роалд, се включила в Кралските военновъздушни сили по време на Втората световна война. Летяла с бойни балони в Англия и по-късно получила медал от краля на Норвегия.

Самият Роалд Дал имал пет деца: Оливия, Теса, Тео, Офелия и Луси. Оливия починала трагично от шарка, когато била на седем годинки — на същата възраст, на която починала и най-голямата сестра на Роалд.

Запознайте се с Куентин Блейк

Най-финият илюстратор на детски книжки в цял свят днес!

Роалд Дал

Роалд Дал и Куентин Блейк си сътрудничели отлично в работата с думите и илюстрациите, но в началото на кариерата си Роалд имал различни художници. С Куентин се запознават през 1976 г. (първата книга, която Куент илюстрирал, е The Enormous Crocodile, издадена през 1978 г.) и оттогава до смъртта на Дал Куентин илюстрирал всичките книги на автора, с изключение на The Minpins.

В началото Куентин се чувствал неудобно, защото щял да работи с много известен автор, но с времето двамата се сработили отлично, а Г. Д. В. ги направила много близки приятели. Куентин не знаел нищо за новата книжка на Дал, докато не получел ръкописа. Писателят му казвал: Ще се забавляваш много с това, или: Това ще те затрудни. Куентин носел по няколко предварителни скици на Роалд в Джипси Хаус, за да чуе мнението на писателя. Дал обичал илюстрованите книги.

Любимата книга на Куентин Блейк от Роалд Дал е Г. Д. В. Куент вече си мислел, че е нарисувал най-подходящите обувки за книжката, но точно тогава Роалд му изпратил по пощата старите си сандали, които илюстраторът трябвало да изобрази!

Куентин Блейк е роден на 16 декември 1932 г. Първите му творби са публикувани, когато е на 16 години. Той пише и илюстрира много книги както на Роалд, така и свои собствени. Преди да стане илюстратор, Куент преподава 20 години в Кралския колеж по изкуствата — той е истински професор! През 1999 г. Блейк е избран за първия Детски лауреат, а през 2005 г. е награден като Командир на Ордена на Британската империя заради приноса му към детската литература.

Научи повече за него на quentinblake.com

Визитна картичка на Роалд Дал
rdal.png

Автограф: podpis.png

Дата на раждане: 13 септември 1916 г.

Цвят на очите: синьо-сиви

Цвят на косата: леко побеляла

Положителни качества: Никога не е доволен от това, което е направил.

Най-голям недостатък: пиенето

Любим цвят: жълт

Любима храна: черен хайвер

Любима музика: Бетовен

Любими хора: съпругата и децата

Любим звук: на пиано

Любима телевизионна програма: новини

Любим аромат: пържен бекон

Любима детска книга: Мг. Midshipman Easy

Ако не пях писател, щях да съм: лекар

Най-ужасният ми момент: в „Хърикейн“ през 1941 г.

Най-смешното преживяване: раждането ми

Интересни факти за Роалд Дал

Роалд Дал обичал книгите и самолетите. Той никога не четял, докато пилотирал, но се наслаждавал на приключенските романи и станал пилот от Военновъздушните сили на Великобритания.

Баща му и голяма част от семейството му са от Осло, столицата на Норвегия. Майка му също е норвежка, но той се ражда в град Ландаф в Уелс през 1916 г.

Роалд Дал обожавал шоколад! Като малък той дегустирал шоколад за фирма Кадбъри. Казвал, че ако бил директор на училище, на мястото на учителя по история щял да назначи учител по шоколад!

Обичал да си измисля нови думи, които ще срещнете навсякъде в книгите му.

Автор на илюстрациите към книгите му е Куентин Блейк (или Куент, както го наричал Роалд). Прекрасните му рисунки чудесно допълват историите на Роалд Дал.

Понякога Роалд подпирал стълба на къщата, качвал се до стаята на децата си, промушвал през прозореца бамбукова пръчка и се преструвал на Големия дружелюбен великан!

В историите на Роалд Дал има и някои много лоши герои, които вършат отвратителни неща — почакайте само да се запознаете с Върховната вещица и противното семейство Тъпашки!

Много от книгите си Роалд Дал е написал в бяла тухлена колиба, разположена в градината на дома му Джипси Хаус. Входната врата на колибата е жълта — боядисана в любимия цвят на писателя.

Роалд Дал е обичан от милиони деца (и възрастни)! Той умира през 1990 г., но историите му все още се четат по целия свят.

Край