Иво Станков
Разговор за времето

Дано да имаш версия за това, което става, защото при тези показания на сензорите всяко обяснение ми се струва безсмислено!

— Не, не, ти не разбираш! Боже, това е толкова невероятно, че чак ми иде да умра!…

— Да, мисля, че това е сериозно предположение — ти си умрял…, но какво правя и аз тук?

Хм, в древния Египет погребвали любимите жени и животни заедно с фараона, за да са с него и в отвъдния свят…

Шегуваш се! Аз не съм животно,… нито пък жена…

Да, да, но е факт, че сме тук!…

Трябваше да си стоим там!

Но никога нямаше да се озовем тук! А това е велико откритие!…

— Жалко, че няма с кого да го споделиш…, а аз въобще не съм въодушевен. Цялата работа бе покрита с ръжда от самото начало, но ти не искаше и да чуеш. Казах ти, че това е извън всяка логика, направо е ненормално! Не бива да се манипулира с величини като време и пространство… Та ти …, ние дори не разполагаме с енергия да направим нов скок! Тук сме и връщане няма!…

— Но аз го направих !!! Аз съм велик !!!

— Да, жалко, че няма кой да вика „Ура!Да живее!“… Та ти си за Нобелова награда…

— Не ми се подигравай!

— Идеята да се върнеш и промениш миналото бе невероятно рискована! А после тръгването обратно бе жива лудост… Направо не мога да повярвам, че въвлече и мен…

— Ти не можеш да оцениш това… Аз зная къде сме!

— Моля те, сподели го с мен, защото логическите ми оператори са в конфликт с базата данни и съм на ръба на лудостта!…

— Теорията за обвързаността на времето и пространството е вярна! Разбираш ли, ходът на времето може да се променя както пространството…

— Да, станах ням свидетел…, не, жертва на това заедно с теб…

— …Като се върнахме назад във времето, ние просто прескочихме от едни време-пространствени координати на други… После параметрите бяха зададени така, че да се върнем обратно в изходните време-пространствени координати…

— Добре, че ти споменах за връзката… Иначе щеше да се окажеш 35 години по-рано на мястото, където е Земята в момента и, ако бе имал късмет, там нямаше да има нищо, но можеше да има и някоя звезда или…

— Да, да, добре. Но тъй като материята не съществува в няколко, а само в едно копие, променяйки хода на времето, ние променихме и хода на пространството…

— Аз…, аз… разбирам какво казваш, но това е напълно невероятно!

— … и съвпада напълно с твоите изчисления, нали?

— Е, да, но… аз може и да греша, … може скока да е повредил сензорите …

— Не! Ти не грешиш!

— Искаш да кажеш, че променяйки хода на времето, си променил и хода на пространството и, следвайки ефекта на пеперудата, то е тръгнало в съвсем друга посока?!…

— Ние въобще не сме в нашата вселена! Тук, където сме се върнали, не съществува време. А съответно не съществува и пространство. Това е като река, в която сме хвърлили канара. Водата е потекла в друга посока, а ние сме се върнали в сухото корито… Очаквахме да я разделим на два ръкава, а просто сме я отклонили…

— И къде сме, ако не е тайна? Не мога да мисля за това, защото съм близо, ама съвсем близо до истерия…

— Кое е мястото, където няма време…, по-добре — за което не съществува време, нито пространство, запълнено със съществуваща материя…

— Не си играй с мен на гатанки, защото съм непобедим…

— Сензорите го казват сами — маса на най-близката звезда — 0; разстояние до най-близката звезда — грешка; емисии — няма; радиоактивност — няма; осветеност — 0… Не смея да те карам да изчислиш скоростта на светлината…

— Моля те, не ме побърквай… Къде сме?…

— Това, мой невярващ спътнико, е Вечността… Мястото, където живеят Боговете!… — Компютърът издаде странен звук, мониторът премигна и угасна…Лампичките на животоподържащите системи светеха самотни — единствена светлинка в обкръжаващата ги безкрайност…

01.99