Цвета Порязова
Мечтание

Жадувам за нежност —

тъй както жадуват

цветята напролет

за влага и слънце.

Копнея за обич —

тъй както копнее

небето да види

посятото зрънце.

Как искала бих

да съм цвете в полето.

Ладия бяла

в море от пшеница.

Жетварка случайно

да ме намери,

косите си буйни

с мен да закичи!

Как искала бих

да съм зърно пшенично —

от земните пазви

навън да покълна,

към слънцето топло ръце да протегна,

простора с мирис на хляб да изпълня…

 

Копнея за нежност,

за обич и слънце —

метличина синя,

пшенично зрънце…