Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Воини на светлината
Включено в книгата
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Предговор
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма

Информация

Сканиране и разпознаване
sadeyes
Корекция
WizardBGR
Корекция
sir_Ivanhoe

Издание:

Автор: Л. Рон Хабърд

Заглавие: Воини на светлината

Преводач: Валерий Русинов

Година на превод: 1997

Издание: първо

Издател: ИК „Бард“ ООД

Град на издателя: София

Година на издаване: 1997

Тип: сборник разкази

Националност: американска

Редактор: Иван Тотоманов

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1115

История

  1. — Добавяне

Доктор Матусал — това беше името, с което го познаваха на десет хиляди планети. Той бе най-прославеният член на най-елитната организация в космоса, Воините на светлината. Но той бе воин не във военен смисъл. Неговите врагове бяха болестите, старостта и извратената психика, избуяващи в изолацията на най-отдалечените колонии на човечеството.

Това е неговата вълнуваща история, неговата и на странния му многорък спътник, на тяхното безкрайно пътешествие из неизбродната галактика.

Това са някои от техните невероятни приключения из многобройни светове, където най-великият от всички медици се натъква на двуличие, мутации и неочаквани изненади, неизменно дебнещи по чуждопланетните сфери.

 

 

Ето какво казва Хипократ, спътникът на Доктора: „Воинът на светлината не е обикновен лекар. Той е член на организация от шестстотин души, посветили се на съхраняването на човечеството въпреки войните и пътешествията в пространството.

В галактиката има сто и шестдесет трилиона човешки същества. Грубо казано на всеки сто и шестдесет от тях се пада по един лекар. Воините на светлината са само шестстотин. Те не се подчиняват на ничие правителство. Нямат нужда от паспорти. Стига да не се намесват в политиката, личността им е неприкосновена.

За да станеш член на това общество, са нужни четиридесет години стаж. Но членството не се потвърждава, докато кандидатът не направи безспорен и велик принос за здравето и щастието на човечеството. Членовете на Вселенското медицинско общество[1] не практикуват като обикновени лекари. Те не приемат възнаграждение. Организацията се самоиздържа.

Пред вас е моят господар, Седемдесет и седмият Воин на светлината, известен като Матусал.“

Рене Лафайет

Бележки

[1] ВМО — Вселенско медицинско общество — върховен съвет на лекари, учреден в края на Двадесет и трети век след известното Въстание на кадуцеите. Отстоява правото на живот на два милиарда хуманоиди в империята Земя-Арктон, застрашени от порочното прилагане на нови медицински открития при воденето на война и при господството над цели държави. Основано от Джордж Мултън, д-р по медицина, д-р Хюбърт Сандс, химикофизиолог, Джеймс Дж. Лъфбъри, д-р по медицина, и Стивън Томас Метридж, който по-сетне става прочут под името Матусал. Четиристотин години те се занимаваха с лабораторни изследвания, надхвърлящи многократно тогавашните познания. Като разширяват полето на своята дейност, те удължават собствения си живот. Накрая излизат от професионалното си уединение и публикуват своето Възвание. Под закрилата на атомните и двойнолъчевите си оръжия, както и на хиляда противоотрови, те отказват на обикновените практикуващи лекари правото на достъп до специализираните си медицински тайни. Така в Империята настъпва мир. Други звездни системи енергично настояват за подобна помощ и към четиримата се присъединяват и други медицински светила. В продължение на векове, под наименованието Вселенско медицинско общество, тези мъже, чийто брой в един момент достигна седемстотин, криейки величавите си имена под псевдоними, поддържаха своя Център и чрез редовен патрул из Системите удържаха нивото на медицината, както и на болестите, в разумни граници. Без да се подчиняват на никое правителство, без да приемат възнаграждение, без да допускат ничие посегателство, членовете на ВМО се превърнаха в обект на преклонение и страхопочитание и под символа на два кръстосани светлинни жезъла налагаха волята си над правителствата на звездните системи по правилата на собствения си кодекс, по-суров от което и да било законодателство. За повече подробности по историята на ВМО, за условията, определящи стогодишното стажуване, което бъдещите му членове са длъжни да прослужат и за специалните правила за апели и жалби към ВМО в случай на епидемия или бедствие виж „Завладяването на Пространството“ на Л. Рон Хабърд, том 29, глава XCLII.

Край