Борис Младенов-Young
Оплакваме се, че сме остарели…

Оплакваме се, че сме остарели,

че всеки ден все нещо ни боли,

да не говорим, че сме погрознели —

едва се разпознаваме сами.

 

Това живот ли е, лекарства с шепи

да гълтаме — не можем веч без тях!

Дементни, полуглухи, полуслепи

да будим съжаление и смях?

 

Какво ни чака? — Болнична подлога

и в старческия дом — тъга и стрес…

О, стига! Ще го мислиме тогаз.

 

Нали сме живи — да не хулим Бога!

Какво ли биха казали онез,

които вече не са между нас?!

Сидни, Австралия — 2011 г.