Борис Младенов-Young
Настъпи мрачна и мъглива есен…

Настъпи мрачна и мъглива есен…

В градината е паднала слана.

Поглеждам през прозореца потресен —

попарила е всичките цветя.

 

Над тях вихрушки в леден танц се вият,

безмилостно ги шибат и ломят…

Във влагата те скоро ще изгният —

безследен ще е краткият им път.

 

Не са ли хората като цветята? —

растат, достигат младост и разцвет

и старостта, по-страшна от сланата,

ги покосява до един без ред.

 

И те изчезват без следа… След тях

остава само жалка урна с прах!

Сидни, Австралия — 2011 г.