Борис Младенов-Young
Облаци сребристи сълзи ронят…

Облаци сребристи сълзи ронят —

не от скръб, от радост плачат те;

с лек ветрец играят и се гонят,

сякаш скрили слънцето с перде.

 

Стъпвам бос по пясъците мокри —

от кога така не съм вървял!

Топлият дъждец ме гали, мокри

и измива моята печал.

 

Океанът усмирен притихва,

дремят уморените вълни

и небето нежно се усмихва —

пролет е! Сърцето ми тупти.

 

И се чувствам свеж и подмладен,

за двубой със старостта решен.

Сидни, Австралия — 2011 г.