Меги Гювенал
Извезани души (3)

Даровете. Мардин. Източна Турция, 2003 г.

Скромното ми мнение на европейка от… близка Европа, бегло запозната със старинните български традиции от разказите на баби и лели, бе, че като гости годежари ние следва да носим дарове за семейството на булката, но в Ориента нищо не се случва по западному. Един приятел обичаше да се шегува, че Ориентът започва от Будапеща насам… но в нашия подреден цивилизован свят всичко е много по-лесно. На сутринта след закуска многократно се убедих в това. Бериван се изгуби от погледа ми за кратко и се върна, сияеща като цвете. Нави ръкава на дрехата си и ми показа красива миниатюрна халкичка — знак за обещание за годеж, която се носи отдясно. Взех ръката й в своята, за да разгледам красивите изображения на цветя по китката и пръстите й. Това са своеобразни татуировки, нанесени с помощта на кохл — черен фин прах, който жените тук ползват за трайно гримиране, и тъмна къна. Цветето поемаше от кутрето и се виеше нагоре по китката като гривна чак до вътрешната свивка на лакътя, а по възглавничките на пръстите имаше изрисувани миниатюрни очи. Все още никой не проговаряше и не смеех да питам за значението им, но впоследствие научих, че са против уроки. Кюрдските жени са особени, красиви и горди. Те не покриват лицата си с фереджета като вярващите мюсюлманки освен в специални случаи като днешния или когато в домовете им гостуват непознати мъже. Носят фини тюрбани, завити около главата и украсени с мъниста, при по-заможните — със скъпоценности, а косите им са заплетени на множество плитчици и се спускат свободно по раменете. Облеклото им е предимно пъстро и се състои от пола, риза и рокля върху тях. В студените сезони, когато наоколо всичко е затрупано със сняг и температурите са неочаквано минусови, те слагат в допълнение плътни тесни шалвари под полите и намятат на раменете си вълнени ямурлуци. В големите градове кюрдската жена не се различава от всяка модерна туркиня освен с интересните татуировки по лицето и шията, нежно прикрити под дипли коси. Бериван беше научена да чете и пише на турски — предимство, понеже кюрдските момичета не посещават училище, а остават вкъщи да помагат в домакинството и на полето. Щастлива, че се омъжва, тя ми прошепна, че когато това се случи, ще има позволение да изрисува очите и лицето си. Гледах я и си спомнях своите вълнения покрай сватбата ми, трепета и любовта, които никога впоследствие не са същите. Последва втора закуска, бяха поднесени банички с картофи, печени на сач, подобни на турските гюзлеме, и чай. После стопанката на къщата внесе голяма кожена чанта пред мен на дюшека. Вътре открих истински съкровища: плетени шарени терлички, целите обсипани с миниатюрни мъниста; шал от розов кашмир; копринени кърпи за глава по края с дантелени ширити на ягодки; бидонче домашно сирене, сплетено на плитка, в саламура от златен зехтин; кесийка ароматни подправки; кутия тютсю — пръчици за ароматизиране; топли ръкавици с един пръст, изработени от кожа, и още много чудни дреболии, които могат да очароват всеки чужденец. Благодарих многократно, но въпреки умоляването ми не разрешиха да снимам никого и аз успях да нащракам за спомен само зайците и кокошките по двора, едно сърдито магаре и чудните бели вански котета с разноцветни очи. Семейството празнуваше, празнуваха брачния договор и спасението от натежалия в последните години семеен проблем — дъщеря им да си остане вкъщи и да остарее, очаквайки своето бешик кертмеси. Бериван бе само на 16 и не проумявах, но приемах. Шестнадесет години за едно кюрдско девойче са сравнително напреднала възраст и ако бързо не се задоми, може да си остане у дома. А както се оказва, не е никак лесно — ако девойката не притежава добра зестра, няма кой да я вземе. По селата все още се случват удачни размени за няколко чувала зърно и семена срещу сандък ръчно изработени такъми за спалня и кухня: хавлийки, обшити с дантели, и пердета от тъкано сукно, но в градовете е почти немислимо. В големия град и изискванията са големи и баща трудно дава дъщеря си, ако в замяна не получи поне няколко метра дълъг златен синджир, десетина 24-каратови гривни бурми и така наречената „сет“ — комплект огърлица, обеци и пръстен, които тук струват цяло състояние — разбира се, чеизът в този случай е подобаващ. Редно е да отбележа, че тази традиция се разпростира из целия ислямски свят от Одрин до края на залеза от другата страна на земното кълбо, където започва по-високата лепта в света на друговерци и будисти. Но за тях друг път.

Изпроводиха ни до джипа с прегръдки и се сбогувахме дълго с уверения за ново гостуване. Забелязах, че и съпругът ми носи кожена чанта с дарове, но повече се радвах да се уверя, че е жив и здрав. Мъжете от семейството ни придружиха до летището, където ни качиха на самолет за Мардин — един приказен старинен град, където ни очакваше чичото на Бериван — по-големият брат на баща й. Сред кюрдите уважението и почитта към по-възрастни е въпрос на чест и в едно семейство най-тежка е думата на най-стария. След два дни без да продумам, вече мислех, че няма да спра да говоря в колата, но по целия път само мълчах.

Чудният Мардин зае специално място в сърцето ми с красивите си древни постройки и замъци, с тесните калдъръмени улички в стария град, с църквиците, в които свещениците пеят молитвите си на арамейски, с богатството и приветливата атмосфера. Този град носи в историята си богато културно наследство и е истинска перла в сърцевината на Източна Турция. Домът на чичото коренно се различаваше от къщичката на Бериван, дори носеше име — Бал конак. Представляваше огромна каменна постройка с конусовидни покриви и арки над вратите — археологически ценна старина; навсякъде щъкаха безшумни момчета — градинари и охрана, семействата им поддържаха реда и чистотата на този дом и се грижеха за вкусната храна, уюта и тишината. Дворът бе изпъстрен с разноцветни растения, а големи палми красяха мраморни сандъчета около тежка зидана чешма. Бях, меко казано, изумена, понеже мислех, че подобен разкош съществува само в приказките и филмите. Въведоха ни в преддверието, където ни очакваше цялото семейство: баща, трима синове, дъщеря, две снахи и майка. По традиция се изредихме да целунем ръка и да допрем до челата си десниците на възрастните и получихме по чаша освежаваща лимонада. Тук жените не живееха отделно от мъжете си, но отбелязах друго, което определено остави у мен горчив привкус — младите майки не можеха да се радват на децата си в присъствието на възрастните. За малките се грижеха по-стари и опитни жени, а ласки получаваха само от баба и дядо. Сбърчих нос и вътрешно се зарекох, че ако имам дете, няма да позволя нищо такова, но за щастие живея в съвсем различно семейство, в което подобни нрави са отживелица.

Гостувахме в този дом цели четири дни и аз не спирах да се удивлявам на пищността и разкоша. Полилеите бяха от най-фин кристал, таваните — изписани с картини на сърни и гори, по стените и пода почиваха копринени персийски килими и навсякъде имаше кътчета за отмора, сякаш стопаните не можеха да извървят дългите вити стълбища и да не се отпуснат върху някоя мека възглавница за кратък отдих с купа вкусни и пресни плодове или едри сладки фурми. Седнех ли някъде, веднага пристигаше поднос с турско кафе, чай или разхладителни напитки, а гощавките се случваха през целия ден. Тогава натежах с килограм и повече навярно и си мислех как ли нежната домакиня успява да се запази така фина и чаровна.

Изобщо се чувствах като принцеса в приказен замък и често поглеждах укорително към съпруга си, който смутено свеждаше очи. В Турция благоденствието на жената зависи изцяло от съпруга, длъжен да осигури всички удобства. Ако не се случи и тя не почувства удовлетворение, може да си тръгне. В семейството й винаги ще я посрещнат, макар при различни условия, за които ще разкажа по-късно. Хранехме се заедно и в останалите часове ни развеждаха из градчето, играехме боулинг, окей, билярд или тенис, посетихме близък чифлик, в който можехме да пояздим, четяхме приказки и слушахме увлекателни истории за далечните деди на рода. Гледайки целия този лукс, в мен неведнъж се надигна наранено чувство за справедливост и на върха на езика ми бе да попитам защо собственият брат на домакина ни живее в такива нечовешки условия, щом той е заможен, но разбира се, не посмях. Близките по-късно ми обясниха, че това е техен избор, някои не изменят на древните традиции, но в случай на нужда родствениците топло си помагат. Надявах се да е така, понеже след две години престой в Турция вече имах сериозен сблъсък с егото на мюсюлманския мъж и леко се съмнявах. Този дом с подредбата и атмосферата си някак ми напомняше за „Гераците“. Цялата безбройна челяд бе впримчена в един не особено лек съвместен живот, изпълнен със забрани и правила, но по онова време още не разбирах, движех се запленена от красотата и омаята на екзотичното докосване и виждах само хубавото.

Тук ще вметна, че този брак се състоя благодарение на общата религиозна принадлежност — и двете семейства бяха последователи на клона сунити и свързването помежду им бе позволено. Сред кюрдите се срещат и алиани (последователи на пророк Али), които не смесват кръв със сунитите, а древната религия на кюрдите не е ислям, тя води начало от зороастризма и се нарича зедеизъм. За нея бих отделила специална глава, ако познанията ми позволят да бъда изчерпателна. Сред тях се срещат немалко християни католици и източноправославни, но са предимно в Сирия и Иран, по-малко в Турция. Снаха в нашето семейство бе с кюрдски произход и присъствието й бе силно категорично, което довело навремето до сключване на интересната сделка бешик кертмеси. Леля Хаджер е амбициозна жена, майка на три деца, които до днес живеят с наставленията й. Поначало сред кюрдите дума има жената, но властта й е приглушена и покрита от извезания байрак на мъжката чест. Запазих топли спомени от срещата си с това семейство и след години многократно се връщах към тях, гостувах им с брат си и въпреки последвалите в рода не съвсем приятни събития, запазихме едно мило и дълготрайно приятелство.

Мъжете от къщата заедно с два джипа охрана ни откараха до летището и ни изпратиха за Анкара. Митническата проверка ме изненада. Вътрешно летище, но граница към Западна Турция. Провериха инсталираните на лаптопа ми програми и файлове и ми прибраха две куки за плетене, които получих обратно при приземяването.

Разтворих широко прозорците на светлия си дом, вдъхнах аромата на огромните борове и се отпуснах за очаквана почивка. Изтокът бе различен, красив, но труден за възприемане, а аз усещах как бавно започва да ме променя.