Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Обществено достояние)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,7 (× 22 гласа)

Информация

Набиране
Мартин Митов, Калина Григорова
Източник
Словото

Ползван източник: „Иван Вазов — Събрани съчинения, т. I — Лирика“, под редакцията на Георги Цанев, „Български писател“, С. 1955

 

 

Издание:

Иван Вазов

Епопея на забравените

Поеми

 

Редактор Георги Константинов

Корица, титулка и илюстрации от Тодор Цонев

Художествен редактор Иван Стоилов

Технически редактор Лазар Христов

Коректор Недялка Труфева

Дадена за печат на 5. X. 1961 г.

Излязла от печат на 28. II. 1962 г.

Поръчка № 19. Тираж 35000. Формат 1/32 34/108 Печатни коли 3

„Народна младеж“ — издателство на ЦК на ДКМС

Държавен полиграфически комбинат „Димитър Благоев“

София 1962

История

  1. — Добавяне (от Словото)

Брацигово падна подир славни битви.

 

Както вред борбата почена с молитви,

с надежди и песни и свърши с погром.

Батак се предаде, уви, пълзишком,

Копривщица легна при първата буря,

топът черешови не спаси Клисура

с високите урви; бледната зора

видя в кръв и в пламък Средната гора.

Панагюрци храбри след десет дни горди

откриха вратите на мръсните орди;

Каблешков-героят, таз душа вулкан,

биде фанат пленник чрез един аркан[1]

от селяне прости и лъвът Бенковси,

туй смешенье странно от Левски и Раковски,

загина юнашки въз една река,

издаден не казвам от коя ръка,

защото срамът ми изгаря челото…

 

Борба страховита! В която числото

надви на възторга — таз плява, тоз дим!

Ударът бе тежък и неотразим.

Бунтът се удави в паника ужасна,

де всичко високо падна и угасна.

Инстинктът на роба обади се пак

със всичкий си ужас, със всичкий си мрак.

И паданья бързи, и измени нови,

стиден плод на дълго влачени окови,

фърлиха в борбата своя вечен срам.

И тази епоха на кръв и на плам

през всички епохи и през вековете

ужасна и мрачна в хаоса ще свети,

растеща всечасно в по-голем размер

и ще фърля вечно като облак чер

въз нашта исторйя една сянка тайна

от кръв и позори и слава безкрайна.

 

1882

Бележки

[1] Примка.

Край
Читателите на „1876“ са прочели и: