Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- [не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
- Превод от испански
- , 1968 (Пълни авторски права)
- Форма
- Поезия
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- harbinger
Издание:
Латиноамериканска поезия
Антология
Превели от испански: Александър Муратов и Атанас Далчев
Биографични бележки за авторите: Лъчезар Мишев
Редактор на издателството: Николай Бояджиев
Художник: Любен Зидаров
Худ. редактор: Васил Йончев
Текн. редактор: Радка Пеловска
Коректори: Лидия Стоянова, Наталия Кацарова
Дадена за печат на 31.V.1968 г.
Печатни коли 20. Издателски коли 16,60.
Формат 59×84/16. Тираж 3100
Изд. №90 (2409)
Поръчка на печатницатв: №1309
ЛГ IV
Цена 1.69 лв.
Държ. полиграфически комбинат „Димитър Благоев“
„Народна култура“ — София, 1968
История
- — Добавяне
Когато ручеите точат
камите лунни във водата,
човекът тръгва и запява,
за планината пее песен.
На мулетата му очите
звезди със мокър блясък носят
и дъх от родните градини
дисагите му още пълни.
Белее пътят като книга
неписана, неначертана.
Във белотата и човекът
ще сложи буквата на песен.
Ветрецът в младите тополки
опитва леко своите арфи.
Напред звънчето на звънчаря
отронва ясните си звуци.
Рекичката във тъмнината
е от небе парче вървящо.
Небето блеснало над нея
е горе млъкнала рекичка.
Копитата на мулетата
трошат небето и водата.
Върви човекът и си пее
и песенчицата е мокра.
Върви и пее мулетарят
по пътищата на зората.
Щом стигне в селото, викът му
по вратниците ще затропа:
„Узрели песни нося, хора,
откъснати наскоро песни!“
И хората ще го усетят
насъне даже от леглата,
и видят ли, че вън е тъмно,
прозорците не ще отворят.
„Узрели песни нося, хора,
откъснати наскоро песни!“
И в улиците ще остане
от ябълки потаен мирис.