Харлан Коубън
Погрешен удар (31)

Глава тридесета

Майрън и Уин се върнаха с различни коли в Ню Йорк. Мачът на Бренда щеше да започне след четиридесет и пет минути. Достатъчно за Майрън, за да изтича до апартамента и да се преоблече.

Той паркира неправилно на улица „Спринг“ и остави ключа на стартера. Колата беше в безопасност — Уин го чакаше в ягуара си. Майрън излезе от асансьора и отвори вратата на апартамента. Вътре стоеше Джесика.

Той замръзна.

Джесика го погледна.

— Никога вече няма да бягам — каза тя. — Никога.

Майрън преглътна затруднено и кимна. Опита се да пристъпи напред, но краката му имаха други намерения.

— Какво не е наред? — попита Джесика.

— Много неща — отговори той.

— Слушам.

— Убиха приятеля ми Хорас.

Джесика затвори очи.

— Съжалявам — каза тя.

— И Есперанца напуска работата.

— Не можа ли да измислиш нещо?

— Не.

Мобифонът на Майрън иззвъня. Той го изключи. Застана срещу Джесика. Никой от двамата не мърдаше.

После Джесика запита:

— И какво друго?

— Това е.

Тя поклати глава.

— Дори не можеш да ме погледнеш.

Затова Майрън го направи. Той повдигна глава и се вгледа в нея за първи път, откак бе влязъл в апартамента. Както винаги Джесика беше болезнено красива. Той усети как нещо в него се пропуква.

— Почти преспах с друга жена — каза Майрън.

Джесика не помръдна.

— Почти? — запита тя.

— Да.

— Разбирам — каза Джесика и добави: — Защо почти?

— Моля?

— Тя ли спря? Или ти?

— Аз.

— Защо? — повтори Джесика.

— Какво защо?

— Защо не го стори?

— Господи, ама че въпрос.

— Не е толкова странен. Изкушавал си се, нали?

— Да.

— Било е дори повече от изкушение — добави Джесика. — Искал си да го направиш.

— Не знам.

Джесика изсумтя.

— Лъжец — обвини го тя.

— Добре де, исках да го направя.

— И защо не го направи?

— Защото ходя с друга жена — отговори Майрън. — Всъщност влюбен съм в друга жена.

— Какво кавалерство! Значи се въздържа заради мен?

— Заради нас.

— Още една лъжа. Въздържал си се заради себе си. Майрън Болитар, идеалният тип, моногамното чудо.

Джесика сви ръката си в юмрук и го притисна към устата си. Майрън пристъпи към нея, но тя се отдръпна.

— Държах се тъпо — каза Джесика. — Признавам си. Направих толкова дивотии, че наистина се чудя как още не си ме оставил. Вероятно съм ги извършила, защото знаех, че мога да ги извърша. Смятах, че винаги ще ме обичаш. Независимо колко идиотски се държах, ти винаги ме обичаше. Значи сега трябва да си платя за това.

— Не става дума за плащане — каза Майрън.

— Знам, по дяволите.

Джесика обви ръце около себе си, сякаш в стаята внезапно бе станало студено. Или сякаш се нуждаеше от прегръдка.

— И точно това ме ужасява.

Майрън замълча и зачака.

— Ти не изневеряваш, Майрън. Не кръшкаш. Дори не флиртуваш с други жени. По дяволите, дори не се изкушаваш. Затова въпросът ми е: много ли я обичаш?

Майрън разпери ръце безпомощно.

— Едва я познавам.

— И мислиш, че това има значение?

— Не искам да те загубя, Джес.

— И аз няма да се откажа от теб без борба. Но искам да знам срещу какво съм изправена.

— Не е така.

— А как е?

Майрън отвори уста, затвори я, после каза:

— Искаш ли да се оженим?

— Щом това е нужно, да, искам да се оженим.

Майрън се усмихна.

— Господи, какъв ентусиазъм — каза той.

— Какво искаш да кажа, Майрън? Ще кажа каквото поискаш. Да, не, каквото и да е, стига да те задържи тук при мен.

— Това не е тест, Джес.

— Тогава защо внезапно повдигаш въпроса за женитбата?

— Защото искам да съм завинаги с теб — отговори той. — Искам да си купим къща. И да имаме деца.

— Аз също — каза Джесика. — Но животът е толкова хубав в момента. Имаме кариерите си, имаме свобода. Защо да разваляме това? За всичко ще имаме време и по-късно.

Майрън поклати глава.

— Какво? — запита Джесика.

— Протакаш — каза той.

— Не е така.

— Семейството не е нещо, което мога да наместя в удобно време.

— Значи сега? — възкликна Джесика и повдигна ръце. — Веднага? Това ли искаш наистина? Къща в предградията като родителите ти? Барбекю в събота вечер? Баскетболен кош в двора? Родителско-учителски срещи? Пазаруването в кварталния магазин? Това ли искаш наистина?

Майрън се вгледа в нея и усети как нещо в него се разпада.

— Да — каза той. — Точно това искам.

Двамата стояха неподвижно, вторачени един в друг. Дочу се чукане по вратата. Никой не помръдна. Ново чукане. После гласът на Уин.

— Отвори.

Уин не беше човек, който с лекота прекъсваше другите, затова Майрън веднага отвори вратата. Уин погледна към Джесика и й кимна леко. После подаде на Майрън мобифона си.

— Норм Зукерман — каза Уин. — Опитвал се да се свърже с теб.

Джесика се обърна и излезе от стаята. Бързо. Уин се загледа в нея, но запази безразличното си изражение. Майрън взе мобифона.

— Да, Норм — каза той.

Гласът на Норм прозвуча паникьосано.

— Време е за мача — каза той.

— Е, и?

— Къде, по дяволите, е Бренда?

Майрън усети как сърцето му подскочи към гърлото му.

— Тя ми каза, че ще се качи в автобуса на отбора.

— Не се е качила, Майрън.

Пред очите на Майрън проблесна проснатият на масата в моргата Хорас. Коленете му се подгънаха. Той погледна към Уин.

— Аз ще карам — кимна Уин.