Айзък Азимов, Робърт Силвърбърг
Падането на нощта (1)

Към читателя

Калгаш е чужд свят и нашата цел не е да ви накараме да мислите, че той е идентичен на Земята, макар описаните от нас хора да разговарят на език, който вие разбирате и да използват понятия, които са ви познати. Тези понятия трябва да бъдат възприемани просто като еквиваленти на чужди термини от типа, който писателят използва, когато чужденците в неговите романи разговарят помежду си на собствения си език, но въпреки това транскрибира думите на езика на читателя. Затова, когато хората на Калгаш говорят за „километри“, „ръце“, „коли“ или „компютри“, те визират своите собствени мерки за разстояния, своите собствени органи за хващане, своите собствени наземни превозни средства, своите собствени машини за обработване на информация и т.н. Използваните на Калгаш компютри не съответстват задължително на онези, които се използват в Ню Йорк, Лондон или Стокхолм, а „километрите“ в тази книга не отговарят на всяка цена на хиляда метра. Но ние решихме, че ще бъде по-просто и за предпочитане да прибегнем до тези познати понятия при описването на събитията в един съвършено чужд свят, вместо да изнамираме някакъв дълъг низ от самобитни калгашки термини.

С други думи ние бихме могли да ви кажем, че един от нашите герои е спрял, за да върже своите куонглиши преди да тръгне на разходка от седем ворка по главния глийбиш на своя роден знууб, и всичко това щеше да прозвучи като нещо прекалено чуждо. Освен това би било много по-трудно да се вникне в смисъла на подобен текст и затова се отказахме от подобен вариант. Същината на нашия разказ не е в количеството от чудновати понятия, които бихме могли да съчиним, а по-скоро в реакцията на група хора, почти като нас самите, живеещи в свят почти като нашия с едно съществено различие, а именно изпитанието, пред което те са изправени, изпитание, с каквото хората на Земята никога не се е налагало да се сблъскват. При тези обстоятелства на нас ни се стори, че ще е по-добре да кажем, че някой си е обул туристическите обувки, преди да предприеме десеткилометров преход, вместо да обременяваме книгата с всевъзможни куонглиши, глийбиши и воркове.

Ако читателят предпочита, може да чете „километрите“ като „воркове“, „часовете“ като „глийзбизи“, а „очите“ като „слещропсове“. Воркове или километри, това няма никакво значение, когато изгреят звездите.