Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], (Пълни авторски права)
Превод от
[Няма данни за преводача; помогнете за добавянето му], (Пълни авторски права)
Форма
Приказка
Жанр
Характеристика
Оценка
5,3 (× 3 гласа)

Информация

Сканиране
Диан Жон (2011)
Разпознаване и корекция
sonnni (2012)
Допълнителна корекция и форматиране
Xesiona (2012)

Издание:

Братя Грим. Приказки. Том трети

ИК „Дамян Яков“, София, 1995

Превод: Ценка Топузова, Весела Петрова, Албена Прижибиловска

Редактор: Даниела Бенишева, Зефира Иванчева

Коректор: Зефира Иванчева

История

  1. — Добавяне

Живяла някога царска дъщеря, в чийто дворец високо под кулата имало зала с дванадесет прозореца, обърнати към четирите посоки на света. Щом се качела там и се огледала наоколо, можела да види цялото си царство. От първия прозорец виждала по-добре от другите хора, от втория — още по-добре, и така до дванадесетия, откъдето виждала всичко, което било над и под земята. По този начин нищо не можело да остане скрито от нея. Но тъй като била горда и никому не искала да се покори и желаела да властва сама, наредила да разгласят из царството, че ще се омъжи за този, който успее така да се скрие от нея, че да е невъзможно да бъде открит. Но който се опита и тя успее да го намери, главата му ще бъде отсечена и набучена на кол.

Пред двореца й вече стърчали деветдесет и седем кола с набучени на тях отсечени глави, а от дълго време никой повече не се бил явявал. Царската дъщеря била доволна и си мислела: „Ще остана свободна през целия си живот!“

Тогава се явили трима братя и казали, че ще опитат късмета си. Най-големият мислел, че е най-сигурно, като се скрие в една варовикова яма, но тя го съзряла още от първия прозорец, наредила да го измъкнат и да му отсекат главата. Вторият се промъкнал в избата на двореца, но тя го съгледала от втория прозорец и с него също било свършено; главата му била набучена на деветдесет и деветия кол. Изправил се най-малкият пред нея и помолил да му даде един ден време за размисъл, и също така — да бъде милостива да му подари живота два пъти, ако го открие. Но не успее ли на третия път, нямало какво да очаква повече. Тъй като бил хубав и молел чистосърдечно, тя рекла:

— Добре, ще се съглася с това, но няма да сполучиш.

Мислил момъкът дълго на следния ден как да се скрие, но напразно изгубил времето си. Взел тогава пушката си и отишъл на лов. Видял един гарван и се прицелил в него, а когато се канел да дръпне спусъка, гарванът извикал:

— Не стреляй, ще ти се отплатя!

Свалил момъкът пушката и тръгнал по-нататък. Стигнал до някакво езеро, където заварил една голяма риба, изплувала от дълбините на повърхността на водата. Тъкмо вдигнал пушката и се прицелил, рибата извикала:

— Не стреляй, ще ти се отплатя!

Оставил я да се гмурне във водата, продължил нататък и срещнал една лисица, а когато поискал да я убие и стрелял в нея, не я улучил, макар да накуцвала. Тогава лисицата викнала:

— По-добре ела тук и ми извади тръна от лапата!

Извадил момъкът тръна, но пак искал да я убие, за да й смъкне кожата. Но лисицата рекла:

— Не ме убивай! Ще ти се отплатя!

Оставил я момъкът да избяга в гората, а тъй като се стъмнило, тръгнал да се прибира.

На другия ден трябвало да се скрие, но колкото и да напрягал мозъка си, не можал да измисли къде. Отишъл в гората при гарвана и рекъл:

— Аз ти подарих живота, сега ме научи къде да се скрия, за да не ме види царската дъщеря.

Навел гарванът глава и дълго време мислил. Накрая гракнал:

— Намислих!

Извадил едно яйце от гнездото си, разделил го на две и затворил момъка в него. После слепил отново двете половинки и седнал върху яйцето.

Отишла принцесата на първия прозорец, но не могла да го открие, от следващите също не успяла и се поуплашила, но от единадесетия го видяла. Наредила да застрелят гарвана, да донесат яйцето и да го счупят, а момъкът да излезе от него. Царската дъщеря рекла:

— Сега ще те пощадя, но ако не измислиш нещо по-добро, ще загубиш главата си.

На другия ден отишъл при езерото, извикал рибата да доплува до брега и рекъл:

— Аз ти подарих живота, а ти сега ме научи как да се скрия, за да не ме види царската дъщеря.

Рибата се замислила, накрая рекла:

— Намислих! Ще те скрия в корема си.

Глътнала го и се спуснала на дъното на езерото.

Гледала царската дъщеря през прозорците си, гледала, но не видяла момъка, също и от единадесетия не го видяла. Била притеснена, но все пак от дванадесетия тя го открила. Заповядала да уловят рибата и да я убият, а момъкът, ще не ще, се явил пред нея.

Всеки може да си представи как се е чувствал той.

Принцесата рекла:

— На два пъти ти пощадих живота, но главата ти все пак ще бъде набучена на стотния кол.

Тръгнал през последния ден с натежало сърце момъкът към полето и там срещнал лисицата.

— Ти знаеш всички скривалища — рекъл той, — аз ти подарих живота, посъветвай ме сега къде да се скрия, за да не ме открие царската дъщеря.

— Трудна работа — отвърнала лисицата и дълбоко се замислила. Накрая викнала:

— Измислих!

Тръгнал с нея към един извор, тя се потопила в него и излязла, преобразена на дребен търговец, продавач на животни. Момъкът също се топнал във водата и бил превърнат в морско свинче.

Търговецът отишъл в града и показвал навсякъде добродушното животинче. Около него се струпали много хора, а накрая дошла и самата царска дъщеря. Тя много харесала морското свинче и го купила, като платила скъпо и прескъпо на търговеца.

Преди да го даде на принцесата, търговецът успял да пошушне на животинчето:

— Щом принцесата отиде до прозореца, бързо се скрий под плитките й!

Дошло времето, когато принцесата трябвало да търси момъка. Гледала поред от първия до единадесетия прозорец, но не го видяла. Като не го открила и от дванадесетия прозорец, много се уплашила и разгневила и затръшнала с такава сила прозореца, че стъклата на всичките прозорци се пръснали на хиляди парчета и целият дворец се разтресъл.

Отвърнала се и почувствала морското свинче под плитките си, сграбчила го и го хвърлила на пода. Викнала:

— Махай се! Да не те виждат повече очите ми!

То изтичало при търговеца и двамата побързали да отидат при извора, където бързо се потопили и приели обратно предишните си образи.

Момъкът благодарил на лисицата и рекъл:

— Гарванът и рибата са много глупави в сравнение с теб. Вярно било, че ти си знаела всички хитрини.

Запътил се момъкът право към двореца. Царската дъщеря вече го очаквала и се подчинила на съдбата си. Отпразнували сватбата и той станал цар и господар на цялото царство. Никога не й казал къде се бил скрил. Така тя смятала, че той успял сам да се справи с всичко и го уважавала, защото си мислела:

— Той е по-умен от мен.

Край