Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Siege of Lightning, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4 (× 3 гласа)

Информация

Сканиране
elemagan (2014)
Разпознаване и корекция
danchog (2014 г.)

Издание:

Рохелио Пинейро. Обсадата на „Лайтнинг“

Американска. Първо издание

Издателство „Репортер“, София, 1993

Редактор: Искра Богданова

Коректор: Милена Братованова

Художник на корицата: Симеон Кръстев

ISBN: 954–8102–08–0

История

  1. — Добавяне

На моята красива жена, Лори, приятел за всички сезони.

На моя син Кемрън. Благодаря ти, че ме остави да преоткрия света през твоите очи.

Пролог

Космодрум Байконур, източен Казахстан

Окъпан в меката червеникава светлина на есенния залез, руският космически товарен кораб „Прогрес-VI“ се разтресе, докато четирите стартови двигателя и главният му двигател забоботиха оглушително. Запалиха се под високо налягане хилядите литри керосин, в реакция с течния кислород развиха комбинирана тяга от 181 440 килограма в шахтата за неутрализиране на ракетния факел.

Обгърнат в стълб от пламъци и дим, безпилотният кораб се поколеба няколко секунди, докато изумителната подемна сила преодоляваше земното притегляне, което задържаше 150-тонната му маса. После бавно набра необходимата мощност, за да се откъсне от земята. Четирите стабилизиращи ферми, които крепяха тристепенната ракета на бетонната площадка, се разтвориха като лале и се отдръпнаха встрани, докато двигателите РД-107 с оглушителен рев издигнаха „Прогрес-VI“ над площадката.

Бордните компютри забълваха стотици команди в секунда към спомагателните двигатели, които контролираха кораба да не се отклонява от курса, докато ракетата-носител за 45 секунди разви свръхзвукова скорост.

Оставяйки зад себе си дълга димна опашка, ракетите-ускорители действуваха още 80 секунди, после се отделиха от ракетата-носител, която продължи да работи като втора степен още 200 секунди.

Четирийсет секунди след запалването на втората степен предпазният кожух на третата степен се разтвори по надлъжната си ос и се показа намиращият се вътре космически кораб.

На височина 145 километра се отдели втората степен на ракетата-носител и се включи двигателят РД-461 на третата, който в продължение на 240 секунди при тяга 27 221 килограма щеше да изведе „Прогрес-VI“ в елипсовидна орбита с перигей[1] 240 и апогей[2] 498 километра. Програмата на полета предвиждаше космическият кораб да остане в тази орбита седем часа и петнайсет минути, след което главният двигател на „Прогрес-VI“ щеше да се задействува за първото от трите включвания в орбита, за да приближи кораба до космическата станция „Мир“.

 

 

Спътникът „Олимп 6-Ф8“ за океанографски изследвания се въртеше в ниска земна орбита на височина 240 километра с наклон на орбитата 82 градуса и проучваше водите край венецуелското крайбрежие. Централният компютър на борда му временно смени програмата в отговор на сигнал-мълния, изпратен от станцията за следене на полета във Френска Гвиана.

Сигналът нареждаше на компютъра да състави алгоритъм, който да се самоизтрие от паметта му след изпълнението, програмиран да изхвърли в космоса един бял цилиндър, скрит на борда, още когато спътникът беше изведен в орбита преди няколко месеца.

В тежкия 230 килограма цилиндър нямаше нищо от сложната инфрачервена техника и радиоапаратура в сантиметровия диапазон, с която беше пълен самият спътник. Освен шестте тръбовидни реактивни двигателя с твърдо гориво около корпуса му, един радиокомпас и радиопредавател, дългият метър и половина цилиндър съдържаше 136 кг мощен пластичен експлозив и свързан към него възпламенител. Цилиндърът беше почти неуловим от радарите както на неговите конструктори, така и на руските станции, контролиращи полета на „Прогрес-VI“, поради слоя флуоровъглеродна смола, нанесен по цялата му външна повърхност.

Реактивните двигатели задействуваха и го изведоха в силно елипсовидна орбита с перигей 320 и апогей 4800 километра, но цилиндърът така и не достигна апогея. Той дори не го доближи. Докато бързо набираше скорост, неговият радиокомпас засече „Прогрес-VI“ в собствената му орбита на разстояние 1600 километра.

Скоростното преследване не трая дълго. Носейки се с близо 48 000 километра в час, цилиндърът взе разстоянието за минути и се вряза в кърмовата част на руския кораб с относителна скорост от 8000 километра в час. Удряйки целта, цилиндърът се разцепи, пластичният експлозив обви като палачинка „Прогрес-VI“ и секунда по-късно избухна. Ударните вълни се разнесоха по дължината на корпуса и стотици метални късчета се разхвърчаха със светлинна скорост във вътрешността на кораба, като пробиха резервоарите в кърмовата част.

Бордните уреди регистрираха удара, но не успяха да предадат данните на земята. Последвалият взрив направи смешна първоначалната експлозия. Хилядите литри гориво и течен кислород създадоха ад, който трая само няколко секунди — достатъчни, за да не остане и помен от „Прогрес-VI“.

 

 

Куру, Френска Гвиана

Операторът на радара видя в горния ляв ъгъл на компютърния екран примигващото съобщение за улучената в орбита цел. Това означаваше, че цилиндърът е достигнал кораба и го е взривил.

Операторът премести погледа си върху кръглия радарен екран вляво и се увери, че „Прогрес-VI“ е изчезнал от екрана. Доволен, той продължи да обработва данните, постъпващи от спътника „Олимп“.

Бележки

[1] Най-ниска точка на орбитата — Б.ред.

[2] Най-висока точка на орбитата — Б.ред.