Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
???? (Обществено достояние)
Форма
Приказка
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма

Информация

Сканиране
Диан Жон (2011)
Разпознаване и корекция
Xesiona (2013)

Издание:

Дядо, баба и внуче. Трето издание

Издателство: „Български писател“, 1984, София

Редактор: Любен Петков

Коректор: Янка Василева

История

  1. — Добавяне

Събрали се веднъж всички животни и птици да си избират кой е най-добър между тях. Но докато да покажат добрините, най-напред взели да се обвиняват: ти си лош за това, ти за това, ти за друго и така, изкарали се, че всеки има по малко лошевина. И всеки поотделно признавал грешките си, обещавал да стане добър. Дошло ред до кукувицата и всички птици извикали:

— Ех, кукувичке, кукувичке! Ти би трябвало най-много да се срамуваш и да не се показваш пред нас.

— Защо? — попитала кукувицата. — Защо да не се показвам? Та нали хората ме обичат, по мен познават кога е дошла пролетта, аз им предсказвам кой колко ще живее. Затова хората ми казват „Бяла Рада“.

— Хората може да те обичат, може да им предсказваш живота, но ти си лоша, защото снасяш яйцата си в чужди гнезда и ние ти мътим пилетата. Не ти ли е мъчно, че никога не си отгледала рожби?

Кукувицата навела засрамено глава и рекла тихо:

— Вярно е, аз снасям яйца в чуждите гнезда, вие мътите моите пиленца. Но защо нищо не казвате за рибата, която изхвърля своите яйца във водата?

— Ти не задявай рибата, кукувичке? — скарала се една стара ластовица, която много кукувичи яйца измътила. — Ние теб съдиме, защото твоите яйца мътим. Ако измътиме рибините яйца, и нея ще съдим като теб. Но ние никога не сме хранили рибините деца, а твоите и затова ти трябва да се срамуваш от нас и да бягаш.

Край