Томас Кинийли
Списъкът на Шиндлер (1)

Предговор от автора на книгата

През 1980 година посетих един магазин за чанти в Бевърли Хилс и попитах за цените на дипломатическите куфарчета. Магазинът бе собственост на Леополд Пфеферберг — човек от списъка на Шиндлер. Застанал до рафтовете с вносна италианска галантерия, за пръв път чух за Оскар Шиндлер: германски бонвиван, предприемач, чаровник и, колкото и да звучи противоречиво, за спасените от него представители на една прокълната раса в онези години, които носят наименованието „Холокост“.

Тази книга за невероятната история на Оскар се базира първо на интервюта с петдесетина оцелели от седем националности и страни — Австралия, Израел, Германия, Австрия, САЩ, Аржентина, Бразилия. Допълнена е също и от посещението ми заедно с Леополд Пфеферберг на местата, които най-често се споменават в книгата — Краков, градът, в който е живял Оскар; Плашув, където се е намирал трудовият лагер на Амон Гьот; улица „Липова“ в Заблоче, където все още се намира фабриката на Оскар; Аушвиц-Биркенау, откъдето Оскар измъква лагеристките. Но за книгата са използвани документи и информация, доставени от малцината приятели на Оскар от войната, които могат да бъдат открити, както и от многото познати след войната. Стотици свидетелства, предоставени от „евреите на Шиндлер“ в Йад Вашем, мемориал на загиналите и на героите, а също и писмени свидетелства от частни източници обогатиха материала. Използвани са и някои документи на Шиндлер, предоставени от Йад Вашем или от негови приятели.

В модерната литература често се използват повествованието и характерните за романа техники, за да се разкаже една истинска история. Това съм избрал и аз, защото писателският занаят е единственият, който владея, и защото този тип повествование е подходящ за един противоречив и значим герой като Оскар. И въпреки това се опитах да избегна художествената измислица, иначе би се засегнала документалността на разказа, а същевременно желаех да се направи разлика между реалност и мит, които много често съпътстват личности като Оскар. Понякога се налагаше да възстановя разговори, за които бяха останали оскъдни бележки от Оскар и приятелите му. Но повечето случки се основават на подробни материали от „евреите на Шиндлер“, от самия Шиндлер и от други свидетели на неговата благородна и невероятна история.

Искам да благодаря първо на трима оцелели — Леополд Пфеферберг, съдия Моше Бейски от Върховния съд на Израел и Мечислав Пемпер, които не само разказаха спомените си за Оскар, но и предадоха някои документи, които доуточниха повествованието, прочетоха всички варианти на ръкописа и предложиха някои промени. Много други — спасени от Оскар или приятели в следвоенните години — дадоха своя принос под формата на писма и документи. Това са госпожа Емили Шиндлер, госпожа Людмила Пфеферберг, доктор София Щерн, госпожа Елен Хоровиц, доктор Йонас Дреснер, господин и госпожа Хенри и Мариана Рознер, Леополд Рознер, доктор Алекс Рознер, доктор Идек Шиндел, доктор Данута Шиндел, госпожа Регина Хоровиц, госпожа Бронислава Каракулска, господин Ричард Хоровиц, господин Шмуел Спрингман, покойният господин Якоб Щернберг, господин Йежи Щернберг, господин и госпожа Люис Фаген, господин и госпожа М. Хиршфелд, господин Хенри Кинстлингер, госпожа Ребека Бау, господин Едвард Хойбергер, господин и госпожа Ървинг Гловин и много други. В града, където живея, се срещнах с господин и госпожа Е. Корн и те не само ми разказаха своите спомени за този интересен човек, но и бяха моя постоянна опора. Доктор Йосиф Кермиш, доктор Шмуел Краковски, Вера Праусниц, Хана Абелс и Хадаса Мьодлингер от Йад Вашем ми дадоха неограничен достъп до свидетелствата на оцелелите и до снимков и видеоматериал.

Накрая бих искал да отбележа с благодарност усилията на покойния господин Мартин Гош и неговата вдовица Люсил Гейнс, които направиха много за популяризиране името на Оскар Шиндлер и с това ми помогнаха да осъществя този проект.