Уди Алън
Хасидически приказки (С тълкуване от изтъкнат учен)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Hassidic Tales, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Разказ
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма

Информация

Сканиране и разпознаване
k2g (2009)
Начална корекция
sam (2009)
Допълнителна корекция и форматиране
mrumenov (2013)

Сборникът е съставен от преводи на творби от книгите на Уди Алън „Getting Even“ („Квит сме“, 1971) и „Without Feathers“ („Без перушина“, 1975). (Бел. NomaD)

 

Издание:

Уди Алън. Ако импресионистите бяха зъболекари

Първо издание

Книгоиздателска къща „Труд“

Редактор: Милена Трандева

Художник: Явора Паунова

Технически редактор: Станислав Иванов

Библиотечно оформление и корица: Явора Паунова

Коректор: Юлне Шопова

Печатни коли 15,5

Печат „Инвестпрес“ АД

ISBN: 978-954-528-777-0

История

  1. — Добавяне

Един мъж вървял чак до Елм, за да поиска съвет от равина Бен Кадиш, най-светия от всички равини през деветнайсети век и навярно най-досаден мърморко в цялото Средновековие.

— Кажи ми, равине — рекъл човекът, — къде мога да намеря мир?

Хасидът го огледал хубаво и отвърнал:

— Погледни зад теб, бързо!

Мъжът се обърнал, а равинът Бен Кадиш го халосал по тила със свещник.

— Този мир стига ли ти? — ухилил се той и понамести ярмулката на темето си.

 

 

В тази приказка се задава тъп въпрос. Но освен въпроса тъп е и мъжът, който се е разкарвал до Елм, за да го зададе. Не че Елм е бил чак толкова далеч, ала по-добре да си бе спестил ходенето. Защо му е трябвало да занимава Бен Кадиш с глупости, сякаш той си е нямал други кахъри? По онова време равинът бил затънал в дългове към комарджии, а някоя си госпожа Хехт на всичкото отгоре твърдяла, че уж той бил истинският баща на едно от децата й. Значи смисълът на тази приказка е, че оня тип нямал какво друго да прави, та се мотаел тук и там и вдигал кръвното на хората. Ето защо равинът го фраснал по чутурата, което според свещените книги е най-деликатния начин да се изрази загриженост. В близък до този вариант на същата приказка равинът скоква като обезумял върху раменете на мъжа и с татуировъчна игла изографисва историята на Рут върху носа му.

* * *

Равинът Радиц от Полша бил много нисък, пък с дълга брада. Говорело се, че с чувството си за хумор той предизвикал много погроми. Веднъж един от неговите ученици го попитал:

— Кого е обичал Бог повече — Моисея или Авраама?

— Авраама — отвърнал духовникът.

— Да, но Моисей е извел израилтяните до Обетованата земя — рекъл ученикът.

— Добре, тогава Моисея — съгласил се духовникът.

— Разбрах, равине, въпросът беше глупав.

— Не само това, ами и ти си тъпчо, жена ти е развратница, а ако не си вдигнеш слонския крак от стъпалото ми, ще те отлъча.

 

 

Тук равинът е помолен да направи сравнителна оценка на Моисей и Авраам. Това е доста трудно нещо, особено за човек, който не е чел Библията и я фалшифицира на поразия. И как да разбираме безнадеждната относителност на степента „по-“? Онова, което е „по-добро“ за равина, едва ли е „по-добро“ за възпитаника му. Равинът например обича да спи по корем. Ученикът му пък обича да спи върху корема на равина. В този случай противоречието става очевадно, нали? Трябва да се отбележи също, че да стъпиш върху крака на равин (както е сторил ученикът в приказката), според свещените книги е грях сравним с греха да галиш къшей обреден хляб маца с друга цел, освен да го ядеш.

* * *

Един баща, който не можел да задоми грозната си щерка, отишъл при равина Шимел в Краков.

— Голяма ми е мъката — оплакал се той на преподобния — защото Бог ме наказа с грозна дъщеря.

— Колко грозна? — попитал пророкът.

— Ако легне в чиния до херинга, не можеш да ги различиш.

Пророкът от Краков дълго мислил и накрая попитал:

— От коя херинга?

Слисан от въпроса, мъжът не се двоумил много-много и отвърнал:

— Ъъъ… от немската.

— Ууу, лоша работа — рекъл равинът, — ако беше от полската, по̀ можеше да се уреди.

Ето ви приказка, която разкрива трагедията на едно преходно качество, каквото е красотата. Дали девойката наистина прилича на херинга? Защо не? Нима не сте виждали на какво мязат някои от онези същества, които в днешно време ходят по улиците, особено из курортите? А дори и да прилича на херинга, нали всяка жива твар е красива в Божиите очи? Е, навярно е сериозен проблем за една мома, ако тя се чувства по-удобно в купа с винен сос, отколкото във вечерна рокля. Ала къде-къде по-странно е, че съпругата на равина Шимел приличала на скарида, но само в лицето, което компенсирала с раздираща кашлица… и тук връзката вече ми се губи.

* * *

Равинът Цви Хаим Израел, правоверен теолог, който извисил хленченето до изкуство, непознато преди това на Запад, бил провъзгласен единодушно за най-мъдрия мъж на Ренесанса от сънародниците му евреи, които съставлявали една шестнайсета от процента от населението на Земята. Веднъж на свещения еврейски празник, когато се отбелязва денят, в който Бог нарушил всичките си обещания, равинът тръгнал към синагогата и по пътя го спряла една жена.

— Равине, защо не ни се разрешава да ядем свинско? — попитала го тя.

— Айде бе, наистина ли? — не могъл да повярва преподобният. — Ох, каква стана тя.

Това е една от малкото приказки в хасидическата литература, които третират проблема за еврейските канони. Равинът знае, че не бива да яде свинско, но не му пука, защото си пада по тлъстите пържоли. Освен че набива свинско, той винаги преяжда с вапцани великденски яйца. С една дума, хич не го е еня за правоверните традиции, а Божият завет към Авраам за него е „само още едно тинтири-минтири“. Защо еврейските религиозни закони забраняват яденето на свинско, все още е неизяснено. Някои учени смятат, че свещените книги просто съветвали да не си поръчвате от това месо в определени ресторанти.

* * *

Равинът Баумел, известен учен от Витебск, решил да обяви гладна стачка в знак на протест срещу несправедливия закон, който забранявал на руските евреи да носят мокасини извън гетото. Цели шестнайсет седмици светият мъж лежал на твърда дървена скара, зяпал в тавана и отказвал всякаква храна. Учениците му вече започнали да се безпокоят, когато дошла една жена, приближила до одъра, навела се над мъдреца и му прошепнала:

— Кажи ми, равине, какъв цвят къна използваше Естер?

Преподобният се извил едва-едва на една страна и я погледнал право в очите.

— Глей я ти нея какво се сетила да ме пита! — възкликнал той — аз от шестнайсет седмици залък не съм сложил в уста и ме цепи главата, та две не виждам! А тя?…

При тези негови Слова учениците му я отвели до празничната трапеза под навеса, където тя яла до насита от рога на изобилието, докато не й показали сметката.

 

 

Това е едно доста проникновено изследване на проблема за гордостта и суетата, чийто смисъл, изглежда, е, че постите са огромна грешка. Особено на празен стомах. Човек не си докарва сам нещастия и страданията ни наистина са по Божия воля, но не е по силите ми да обясня защо Той изпитва такова удоволствие, като ги стоварва на нашите глави. Някои източни племена вярват, че страданието е единственият начин за изкупление на греховете, а учени са описали как членовете на някаква си секта на есеите нарочно си блъскат главата о стената. Според по-късните Мойсееви книги Бог е милосърден, макар да има много въпроси, по които предпочита да не задълбава.

* * *

Равинът Йекел от Занс, който имал най-добрата дикция в света, докато друговерец не му откраднал звукоусилващите гащи, сънувал три нощи поред, че ако си направи труда да иде до Борки, ще открие там голямо съкровище. Сбогувал се той с жената и децата и поел на път, като казал, че ще се върне след десет дни. Две години по-късно го открили в Уралските планини, където скитосвал и въртял любов с една панда. Премръзнал и изпосталял, преподобният бил върнат вкъщи, където се освестил с помощта на гореща супа и телешки бут. След вечеря той разказал какво му се било случило. На три дни път от Занс го нападнали диви номади. Като разбрали, че е евреин, го накарали да прекрои всичките им спортни сака и да стесни панталоните им. Но тази гавра им се сторила недостатъчна, та взели, че му напълнили ушите с кисел и ги запечатали с восък. Накрая равинът успял да избяга и тръгнал към най-близкия град, но се озовал в Урал, защото се срамувал да попита за пътя.

След като разказал тази история, равинът станал и отишъл да си легне, а под възглавницата си открил съкровището, за което бил тръгнал. Обзет от религиозен екстаз, той паднал на колене и отправил благодарствени слова към Бога. След три дни той отново скитал из Урал, този път обаче в заешки костюм.

 

 

Това истинско шедьовърче е ярък пример за абсурдността на мистицизма. Равинът сънува три нощи поред. Ако от Десетте Божи заповеди извадим Петте книги на Моисей, остават пет. Ако от тях извадим братята Яков и Исав, остават три. С подобна аритметична логика равинът Ицхак Бен Леви, най-великият еврейски мистик, успя да направи двоен базов удар петдесет и два дни поред на бейзболния стадион „Акведукт“ и още се препитава от държавна социална помощ.

Край