Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
Превод от
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
5,3 (× 3 гласа)

Информация

Сканиране и разпознаване
sir_Ivanhoe (2011 г.)
Корекция
NomaD (2012-2013 г.)

Издание:

Американски поети

Второ допълнено издание

Художествено оформление: Жеко Алексиев, 2010

Издателство „Захарий Стоянов“, София 2010

Редактор: Андрей Андреев

Графичен дизайн и корица: Жеко Алексиев

Коректор: Маргарита Иванова

Подбрали: Леда Милева и Николай Попов, 2010

ISBN: 978-954-09-0488-7

 

Формат 16/60/84

Печатни коли 24,5

Печат УИ „Св. Климент Охридски“

История

  1. — Добавяне

Слънцето носи милост,

като факел високо понесен.

Реактивите се стрелват край него.

Ракетите подскачат като жаби.

Момчетата изваждат звездни карти

и забождат знаменца на луната.

Старо зеленясало сирене.

Там няма живот,

а на земята има повече, отколкото трябва…

 

Не знам защо,

но никой вече не цени мирът.

Безумието плува, безсмислено кръжи,

като листа от лилии в реката.

Художниците смесват

червените, зелените и жълтите бои.

Поетите римуват свойта самота.

По навик музикантите гладуват,

а белетристите престават да са точни.

Но не и пеликанът, чайката.

Пеликанът в миг се гмурва,

показва се отново

и в клюна му трепери

замаяна и полумъртва

радиоактивна риба…

 

На Уолстрийт борсата

залита като дърт пияница,

загубил ключа си от входната врата.

О, господи, сега ще бъде страшно!

Отново ще се върнем при мидата или змията.

А с малко повече късмет

ще бъдем може би крилата някаква маймуна,

на дъното на яма

сред купища

скафандри, прибори, стъкла.

С гръм светкавицата

ще нахлуе през прозорците

и ще озари в милиони стаи

прегърнатите влюбени,

нещастни и загубени като мира.

За влюбените и художниците

небето става червено и оранжево

и както винаги цветята ще отворят чашки,

но този път покрити с тънък слой от прах,

отровните следи от гъби

и ракетното гориво.

Настава диво, болно време.

Завесата се вдига, започва трето действие.

Билети има само за правостоящи,

всичко друго е ПРОДАДЕНО, ПРОДАДЕНО, ПРОДАДЕНО.

От господ-бог, от генерали и водачи,

от ракети и поети,

от лекари и комедианти,

от производители на супи и бисквити,

двулични като Янус[1]

търгаши и лъжци.

Аз вече виждам овъглените

и заразените полета — един охлюв или два.

Замръзналата лава и отровните води — една риба или три.

Дали това и друг път не се е случвало.

Историята може би е кръг, който най-сетне се затваря.

Сън или кошмар.

Сън на президент.

Сън на генерал.

Сън на диктатор.

Не ще ли се пробудим?

Или тъмните сили са по-властни от нас?

Не ще ли се пробудим?

Нима трябва, приятели мои,

да умираме винаги в съня си?

Бележки

[1] Древен римски бог с две лица. По време на мир храмът му е бил затварян.

Край