Живко Лазаров
На Руми

Любовта е цветето поникнало,

сред снеговете тежко сипнали.

Любовта е малката муцунка,

от преспите показала се вънка.

 

Любовта е повик на сърцето,

към пролетта, настъпваща от юга,

когато утрото е толкоз свежо

и всеки звук навън издава „любя“.

 

Любовта е скътана в ръцете,

здраво сплетени по стръмната скала.

Злата пропаст просто е безсилна

и любовта ще победи страха.

 

Величествена, страдаща, себична!

Любовта! Какво е любовта?!

Позната, непозната и епична…

Неподвластна даже на смъртта!

16 август 2012 г.