Христо Смирненски
Приказки

Петър:

Някога живял си крал,

бил спокоен и честит,

до насита пил и ял,

но на слава не бил сит.

И сетил се той веднаж

да опита своя меч,

но със всичкий си багаж

той бил пратен надалеч.

Вярвам, сещате се веч,

че това е Петър ваш.

 

Фердо:

През един нещастен ден

врачка зла дойде при мен

със усмивка на уста

и предсказа мене тя,

че на гордия Балкан

аз властител съм избран,

и повярвах й тогаз

и станах сега кат вас.

 

Никита:

Сред високи планини

криел се един палат

и в дълбоки старини

там, макар и не богат,

животувал един крал.

Вино бистро кат кристал

до насита тамо пил

и доволен доста бил.

Но тоз старец белобрад

със магарешки инат

бил от бога надарен,

затова той един ден

(и за някоя пара)

с лоши хора се събра.

Той стои пред вази днес

дрипав, гладен и злочест.

 

Алберт:

Няма що да казвам аз,

щом съм днеска пред вас,

значи страдам за това,

че съм с кухичка глава…