Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 4 гласа)

Информация

Сканиране
Диан Жон (2011)
Разпознаване и корекция
mrumenov (2011)

Издание:

Елин Пелин. Гори Тилилейски

Редактор: Георги Струмски

Художник: Иван Кожухаров

Художествен редактор: Магда Абазова

Технически редактор: Любен Петров

Коректор: Мария Грудева

 

Формат 16/65/92

Тираж 70 100 екз.

Българска. Дадена за набор на 19.07.1970

Излязла от печат на 30.09.1970

Цена 0,83 лв.

 

Издателство „Български писател“, София, 1970

ДПК „Димитър Благоев“, София, 1970

История

  1. — Добавяне

Ето вече неделя,

захвърлила къделя,

не ще баба да преде,

нито пие, ни яде!

Дядо пуши лулата

и си блъска главата,

па си баба попита:

— Що си, бабо, сърдита?

Рипна баба, подскочи

и юмруци посочи:

— Да ти кажа, де пък, де —

баница ми се яде!

Разбираш ли, дъртако,

омръзна ми, глупако,

заран, вечер попара

и солена извара!…

 

Сви се дядо ужилен,

каза гузно ухилен:

— Не ме хокай и съди,

какво искаш — ще бъде!…

И той грабна торбата,

па отиде в махлата

и поиска от сърце

бяла бучка масълце,

чисто брашно пшенично —

каквото е прилично, —

па го дома занесе.

Баба видя, засме се,

кат торбата разгърна,

тя си дядо прегърна;

за бучката масълце

целуна го от сърце;

па ръкави възпрета

и весело зашета —

меси баба и пее,

та се къща люлее.

Като млада подскочи,

петурите разточи,

бяло масло подмазва,

сладко, сладко приказва.

Стара снага прекърши,

баницата привърши,

сладка, мазна, извита.

Ех ти, бабо честита!…

Да разправям аз не ща

как я тури във пещта,

с какво сърце дотрая,

да я пече до края…

 

Както да е, тъй стана —

баницата желана

опече се, свърши се,

на софрата сложи се,

тъй целичка в тавата.

 

Ех ти, бабо благата!…

Седна баба засмена

до дядови колена,

сладко да се нагостят,

стига вече да постят.

Хапна баба — гореща,

хапна дядо — вонеща.

Двамата се сгледаха

и се люто скараха,

за коси се хванаха…

 

Разсърди се, вдигна се

и навънка втурна се

баницата с тавата,

остави им софрата.

Баба грабна ръжена,

дядо грабна остена

и навънка хукнаха,

баницата погнаха.

Тука, тамо, през двора,

зад хамбара, в обора…

Баницата извита,

уплашена, сърдита,

търкаля се и търчи,

на комина се качи —

гаргите я хванаха,

до трошица хапнаха…

Край
Читателите на „Бабината баница“ са прочели и: