Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,4 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране
Диан Жон (2011)
Разпознаване и корекция
mrumenov (2011)

Издание:

Елин Пелин. Гори Тилилейски

Редактор: Георги Струмски

Художник: Иван Кожухаров

Художествен редактор: Магда Абазова

Технически редактор: Любен Петров

Коректор: Мария Грудева

 

Формат 16/65/92

Тираж 70 100 екз.

Българска. Дадена за набор на 19.07.1970

Излязла от печат на 30.09.1970

Цена 0,83 лв.

 

Издателство „Български писател“, София, 1970

ДПК „Димитър Благоев“, София, 1970

История

  1. — Добавяне

Бабината козица,

кротка, добра душица,

със брадица юнашка,

с напърчена опашка,

закривени рогчета

и пъргави крачета,

веднъж влязла саминка

в бабината градинка,

утъпкала лехата,

опасла й цветята,

окършила сливата,

джанерката дивата,

дето баба береше,

сладък ошав вареше…

Бабата я завари,

бой й хубав удари,

козата се докачи

и да яде не рачи

нито ситни трошици,

нито каша от трици.

 

И намери котака,

от баба се оплака:

— Ах, недрага-немила,

веч съм, кото, решила

да забягна в гората,

да си търся съдбата…

Усмихна се котака,

па я умно посъди —

това да го не бъде:

— Недей ходи в гората,

ще си найдеш белята,

кръвник Вълчо там ходи,

денонощно там броди,

чужди души той бере,

живи кози той дере!…

 

Тупна със крак козата,

напърчи си рогата:

— Ей, котако, глупако,

на Вълча ли ще се дам,

туй ще бъде кози срам;

остри ми са рогата,

бързи ми са краката!…

 

И вечерта козата

хвана вече гората,

найде трева зелена,

найде вода студена,

наяде се, напи се

и за баба сети се:

— Бий ти, бабо гърбава,

твойта коза хубава!…

 

Още това не рече,

страшен вълк се изпречи,

със очи си забляска,

със зъби си затряска.

Уплаши се козата,

забрави си рогата,

бързи крака забрави,

гласът й се задави.

— Гине, бабо гърбава,

твойта коза хубава! —

през ума й премина…

и така си загина.

 

На утрото овчари,

двама, трима другари,

на горската поляна

кръв видяха разляна

и две криви рогчета,

и четири крачета…

Край
Читателите на „Сърдитата козица“ са прочели и: