Елин Пелин
Звяр нечуван

В някое селце планинско,

там, в едно кътче градинско

 

една ряпа изпращяла —

с един морков си играла.

 

Отстрани пък зелки бели

гледали ги и се смели.

 

Но отнейде прелетял

заек бързи и не спрял,

 

а подскокнал отведнъж

къмто моркова и… дръж!

 

И побягнал към Балкана.

Всички чудят се що стана.

 

Срещнали го мишки мали

и уплашено викнали:

 

— Бягайте, че иде звер —

кървав, страшен кожодер,

 

хала съща през полето,

ушите му до небето

 

Села, градове обрал —

влачи моркови с чувал!

 

И вдигнала се тревога,

олелия дор до бога.

 

Наизскачали гадини

от съседните градини:

 

— Бре, що има? Бре, що стана?

— Тигър дошъл във бостана!…

 

— Тигър ли? — Видях го, ей!

— Не, това бе огнен змей!

 

— Не, това бе хала, хала,

там от облака паднала!

 

— Бягайте, лети насам,

вика: „Всички ще изям!“

 

Тъй нададе някой вик,

всички се изкриха в миг.

 

А наш Зайо тича, тича,

в къщи моркова завлича.

 

Там децата си събрал

и гощавка той им дал.

 

И туй страшно приключение

им разправил с увлечение.